site.btaАктрисата Мария Стефанова е някогашно страшилище от кеча в „Оскар и розовата дама“

Ако Бог съществуваше, защо страдаме, е въпросът, който Ерик-Еманюел Шмит поставя в пиесата си „Оскар и розовата дама". Премиерата е на 22 декември в „Театър 199“, съобщават на БТА от театъра.

В случая темата идва в живота на едно болно 10-годишно момче. Може ли Господ да помогне? Това е, което малкият Оскар се пита. Отговорът ще намери в писмата, които съчинява – в търсене на връзка с надеждата. В тях разказва за вълшебната старица, която всеки ден го навестява – някогашното страшилище на ринга – кечистката Розовата дама. А също и за най-красивото момиче в болницата – Пеги Блу...

В ролите са Мария Стефанова (Розовата дама) и Радина Боршош (Оскар).

Както децата пишат писма на Дядо Коледа, Оскар пише до неизвестния адрес в отвъдното. За да открие, че любовта е единственият дар, който може да помогне на човек да намери своя път.

Постановката е на режисьора Стефан Спасов. Сценографията е на Нина Пашова, а музиката – на Милен Кукошаров.  Мултимедията е на Момчил Алексиев. Преводът е на Снежина Русинова-Здравкова.

От „Театър 199“ разказват историята около написването на пиесата. Един ден, в пустинята Сахара, докато все още е студент по философия, Ерик-Еманюел Шмит усеща, че може би е загубил посоката, в която трябва да върви. Сърцето на младия човек се изпълва с ужас, но след миг той усеща до себе си присъствие. Присъствие, което ще промени живота му завинаги. Това е момент, който преобразява съдбата му и го кара да насочи търсенията си във флуидните сфери на духовното и литературата... 

РЕДОВЕ ОТ ПИСМАТА НА ОСКАР… 

Дядо Боже, здрасти, 

Казвам се Оскар, на десет години съм и това е първото писмо, което ти пиша, щото заради училището нямах време.

Ужасно мразя да пиша! Трябва някой наистина да ме е задължил! Защото писането е само една лъжа, която разкрасява реалното. Едно такова нещо за възрастни.

Никога не съм се обръщал към теб, защото не вярвам, че съществуваш. Само че ако го напиша така, е кофти и ти няма да ме вземеш присърце. А аз имам нужда да проявиш интерес.

Даже много ще ме устрои, ако ти остане време да ми свършиш някоя и друга услуга.

Ей сега ще обясня…

- - -

Маминка Роза ли? Няма да ти я представям, Дядо Боже, тя ти е аверче, нали тя ми каза да ти пиша! Измежду жените с розови престилки, които идват отвън за да прекарат известно време с децата тук, тя е най-старата. Била е кечистка, наричали са я Удушвачката от Лангедок, победила Ула-Ула – кучката от Бухенвалд. 

- - -

Дядо Боже, днеска изживях пубертета и да ти кажа, хич не мина леко. Леле, какъв ужас! Струпаха ми се цял куп неразбории и всичко това заради момичета! Така че вечерта съм повече от доволен, че съм на двайсет, защото си казвам: Най-лошото мина. Пубертет, не мерси! 

- - -

Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е бил подарък, а ни е бил даден назаем. И тогава се опитваме да го заслужим.

ЗА АВТОРА

Ерик-Еманюел Шмит е роден на 28 март 1960 г. в Сент-Фуа-ле-Лион, Франция.  Ддебютната му пиеса е „Жените срещу Дон Жуан“ (1991), но пробивът му в театъра става с втората му пиеса „Посетителят“ (1994). Следват множество успешни заглавия като „Енигматични вариации“ (1996), „Развратникът“ (1997), „Миларепа“ (1997), „Фредерик или Булевардът на престъпниците“ (1998) и „Хотел между тоя и оня свят“ (1999). 

Освен като драматург, писателят е известен и с редица успешни романи. Първият от тях –  „Сектата на егоистите“ (1994), получава награда „Д`Артоа“ за най-добър дебют.  

Световните религии играят важна роля в произведенията на писателя, като „Оскар и розовата дама“ (2002) е книгата му, посветена на християнството. И заедно с „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ (1999) е сред най-широкочетените негови произведения. 

От 2002 г. Ерик-Еманюел Шмит живее в Брюксел и от 2008 г. е натурализиран белгийски гражданин. От януари 2012 г., заедно с актьора Бруно Мецгер и режисьора Франсис Ломбре, е ръководител на театър „Рив Гош“ в Париж.

Творбите на писателя са преведени на повече от 40 езика и са публикувани или играни в повече от 50 страни по света.

/ДД