site.btaНаричаните „тъмни векове“ преди Възраждането не са били толкова тъмни, показва изследване на проф. Хитко Вачев
![Наричаните „тъмни векове“ преди Възраждането не са били толкова тъмни, показва изследване на проф. Хитко Вачев](/upload/3628897/20231208_113455.jpg?l=1000)
![Наричаните „тъмни векове“ преди Възраждането не са били толкова тъмни, показва изследване на проф. Хитко Вачев](/upload/3628897/20231208_113455.jpg?l=1000&original=)
Наричаните „тъмни векове“ преди Възраждането не са били толкова тъмни, показва изследването на проф. Хитко Вачев, посветено на православното храмово строителство и архитектура в българските земи от ранните векове на османското владичество.
В интервю за БТА археологът към Регионалния исторически музей във Велико Търново посочи, че дълги години в историографията периодът в българската история между XV – XVIII век е определян като тъмен - в който не е било създадено нищо особено. В продължение на 40 години той изследва този период, а с най-новата си монография, озаглавена "Църковно строителство и архитектура по българските земи през XV – XVIII век“, доказва, че тези векове са твърде интересни.
Проф. Вачев е акцентирал върху материалната култура от този период, в която има несъмнени постижения както в архитектурата, така и в дърворезбата, в златарството и други художествени области, независимо от тежките условия на живот за християните в Османската империя.
Книгата е с обем от 472 страници и съдържа 118 черно-бели и 32 цветни илюстрации. Представени са подробни планове и сведения за строителството на функциониращите през разглеждания период 381 митрополитски, епископски, селищни и гробнични храма, разположени в 203 населени места. Специално място е отделено на историческото развитие на установените от това време 210 действащи манастира. Всичко това е разгледано на фона на историческите сведения за Търновската митрополия с нейните епископии в Червен, Ловеч, Преслав, Враца. Обхванати са Видинска, Софийска, Кюстендилска, Самоковска, Мелнишка, Пловдивска, Смолянска, Одринска, Несебърска, Созополска, Варненска, Силистренска митрополии и Агатополската епископии.
По думите на проф. Вачев, християните от онези векове са били особено изобретателни при усилията си да издигнат храм. Едно от изискванията на ислямското законодателство е предвиждало възстановяване на християнски храм, на място, където по-рано е имало такъв, от времето на средните векове. Оказва се, че има и много селища, където християните са успявали да извоюват правото да построят изцяло нова църква, посочи проф. Вачев.
Това са предимно районите, в които християните са имали по-специален статут, като охранители на проходи, овцевъди и занаятчии, извършващи различни важни за империята и нейната хазна дейности. Това е ставало срещу известен подкуп, така съответният управител на района негласно си е затварял очите за строежа на християнския храм, посочи проф. Вачев.
Според него в онова време подкупът е бил един от двигателите за изграждането на православните храмове. Данните, които представя в своята книга показват, че това става и мащабен процес във времето, когато вече в рамките на самата империя се е формирала една прослойка от поробеното население, която разполага със значим икономически ресурс. Същевременно на много места църквите са се издигали с дарителски средства на цялото село, така процесът за изграждането на църкви на практика не е прекъсвал, но на всяко място и във всеки период от тези четири века, се е осъществявал с различна специфика, която е описана в изследването, посочи археологът.
Най-многобройни са новоизградените храмовете в селищата около старопланинските проходи. Същевременно има и места, където населението е капитулирало още при завладяването и не е дало сериозен отпор спрямо нашествениците. Там е съществувал по-либерален режим, съхранил храмове и манастири, които не са били разрушавани и са функционирали във времената преди Възраждането, каза историкът.
Интересно място е Арбанаси със своите седем християнски храма, които са сред шедьоврите на православната архитектура, посочи проф. Вачев. Причината е, че Арбанаси е митрополитски комплекс, със статут на резиденция на търновския митрополит. По тази причина всеки един от търновските митрополити в периода от края на 16-и до 18-и век е инициатор, същевременно и дарител за изграждането на седемте арбанашки църкви. Затова Арбанаси се приема като поклонническо място, своеобразен български Йерусалим. В момента шест от тези църкви са реставрирани, приключили са археологическите проучвания на църквата „Св. Димитър“, очакват се средства за завършването на реставрацията на стенописната украса и на този храм, изграден през същия период.
Селото е създадено през 15-и век от албанци, българи и гърци, обединени от християнството. Църквите в него са новоизградени, без да бъдат издигнати върху останки от времето на Средновековието - факт, доказан от археологическите проучвания, посочи проф. Вачев.
Изводът от дългогодишните проучвания е, че така наречените тъмни векове преди Възраждането не са били толкова тъмни, което е логично, защото Възраждането не може да се роди от нещо, което не е съществувало. Според учения тогава е имало силна и сплотена християнска общност на територията на днешните български земи, която е отстоявала себе си с различни инструменти, защото времената са били такива. Това говори за устойчивостта на християнското население. „Следователно, християнството е това, което ни спасява и подготвя почвата за Българското възраждане и всички процеси след това“, подчерта проф. Вачев.
В отделна глава са проследени етапите и особеностите в архитектурното развитие на основните типове храмове – еднокорабни и триконхални църкви и псевдобазилики с подробен каталог на изследваните паметници и научна литература.
Представянето на книгата ще се състои на 12 декември (вторник) в читалнята на РНБ “П. Р. Славейков“ от проф. д-р Красимира Мутафова от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text