site.btaДържавници, учени и дипломати почетоха тържеството, с което Националната библиотека отбеляза своята 145-годишнина

Вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Николай Денков, учени, дипломати, политици и граждани присъстваха на тържественото събитие, с което Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) отбелязва своята 145-годишнина.

„Тази вечер отбелязваме и празнуваме един невероятен рожден ден – 145 години на нашия духовен храм, на храма на познанието. Това не е само една дата от календара на България, нито е събитие, което можем ей така, с лека ръка, да прехвърлим, както прехвърляме страницата на годишния календар. Защото националната ни библиотека не е просто е библиотека, това е духовно значима културна институция. Националната библиотека е наследник на цялата писмена, духовна, културна и книжовна история“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова.

Нека най-накрая да спрем с обещанията и действително да помислим как да помогнем на библиотеката, така че да има повече пространство за книги, призова тя. Няма как да сме доволни, че на един квадратен метър има 700 книги, не е нормално в 21-ви век, коментира Йотова. Нека поколенията след нас да кажат „Благодаря“ за това, че сме опазили това невероятно съкровище, каза още вицепрезидентът.

От името на президента на Република България – Румен Радев, беше връчен плакет „Св. св. Кирил и Методий“ на директора на НБКМ доц. Красимира Александрова. В мотивите се посочва, че това е по повод годишнината, но и за първостепенния принос на библиотеката към формирането на устоите на знанието, културата, книжнината на следосвобожденска и съвременна България, както и за нейната активна роля в съхраняването на възрожденските идеали и постигането на просветен и културен напредък.

Министър-председателят акад. Николай Денков посочи в приветствието си, че не е случайно, че сградата на Народното събрание се намира между Софийския университет, Българската академия на науките и библиотеката. „Тогава, сигурен съм, това е било усещането – че Народното събрание трябва да бъде част от този духовен комплекс,  който може да ни издигне, да ни направи не само равни, а, в някои отношения, и по-добри от другите европейски народи“, каза той.
 
Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов прочете приветствие от името на министъра на културата Кръстю Кръстев. „С вековната си история и дейност, с блестящите личности, които са преминавали във времето през нея, като част от нейната съдба, националната ни библиотека днес е нашата памет на нацията, нашият пример за това как съвременните будители отстояват националния ни дух и ценности – с постоянство. А с умението да се променя и обогатява непрестанно в съзвучие със своите читатели, с изградената мрежа за комуникация с останалите големи библиотеки по света, Националната библиотека на България, носеща името и закрилата на светите братя Кирил и Методий, чието свято дело е сложило своя отпечатък не само върху развитието на страната ни и на славянството, но и върху развитието на цялата европейска цивилизация, заема и днес водещо място в духовните пространства. И пази историята и духа български“, се казва в приветствието.

„Днес е ден за памет и прослава. 2023 година е знакова за Националната библиотека. Това е година, в която се изпълват 145 лета от съграждането на единствената неразрушима банка на човешкия род, както Шопенхауер нарича книгохранителниците“, посочи в откриващото церемонията слово директорът на НБКМ доц. Красимира Александрова. Тя направи кратък преглед на историята около създаването на библиотеката.

За рождена дата на НБКМ се приема 28 ноември, по стар стил, или 10 декември – по нов стил. 1878 е година, когато е създадена библиотечната комисия, в която участват представители на духовенството, държавната администрация, военни, учители и общественици. От началото на 20-и век, с нарастването на колекциите, необходимостта от нова сграда за библиотеката става все по-належаща и през 1933 година е назначена комисия, която да определи мястото за постройка, припомни доц. Александрова. Допълни, че днес фондът на НБКМ обхваща над осем и половина милиона регистрирани единици, като всяка година нараства с обем от между 50 и 60 000 документа. 

На екран бяха прожектирани видео поздрави от 11 библиотеки и библиотечни организации от чужбина.

/ДД