site.btaПроф. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии на БАН е удостоен с наградата „Изобретател на 2023 година“

Проф. д.т.н. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии (ИИКТ) при БАН е удостоен с наградата  „Изобретател на 2023 година“ за четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии, от които две са за критична инфраструктура („Кинематична система за ранно предупреждение за земетресение към обекти от критична инфраструктура“ и „Система за ранно предупреждение по поречието на язовирна стена“) , съобщават от Съюза на учените в България.

Професор Мардиросян е получил престижното отличие на церемония в залата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) в София при връчването на наградите от конкурсите „Изобретател на годината – 2023“ и „Млад селекционер на годината – 2023“.

Приложението на първото изобретение на проф. Мардиросян е при антисеизмична защита на обекти от критична инфраструктура – например атомни електроцентрали, язовирни стени и други, от въздействието на разрушителни сеизмични вълни. Базира се на разлика в скоростите между надлъжната и напречната сеизмична вълна. Първата - надлъжната вълна, която се движи с по-голяма скорост, но има по-малко разрушително действие, задейства системата, което дава възможност да се реагира до пристигането на втората – напречна вълна, движеща се с по-малка скорост но имаща разрушително действие, обясняват от Съюза на учените.

Второто изобретение се отнася до система за ранно предупреждение по поречието под язовирна стена, чрез която се подава предупредителен сигнал към населението, съответните служби и структури, попадащи в заливната зона при висока водна вълна вследствие аварийно отваряне или разрушаване на преливника или основни изпускатели, повреди в язовирната стена, предизвикани от терористични или военни действия и други причини. Приложението е при защита на населението и инфраструктурите в поречието под язовирната стена от разрушителното действие на водната вълна в описаните случаи.

В рамките на церемонията чл.-кор. Петър Гецов е представил излязлата преди дни нова книга на проф. Мардиросян - „Въведение в космонавтиката“, издадена от Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. Изданието е посветено на интересна, но същевременно и сложна интердисциплинарна научна и научноприложна област – космическите изследвания и технологии. След кратки сведения за космическото пространство, околоземния Космос и изучаването им читателят се въвежда в отделните елементи на космонавтиката. Разгледани са космическите летателни апарати, орбитите им за различни цели и наземните космически комплекси. Следват основните направления на космонавтиката: космическо апаратуростроене, космическа физика, космическа метеорология, дистанционни изследвания на Земята, космическо материалознание и производство на материали, космически комуникационни системи, космически навигационни и геодезични системи, космическа биология и медицина. Представена е и кратка информация за приложението на космическите технологии във военното дело и сигурността.

На изследването на други планети от Слънчевата система е посветена последната част на книгата. Направен е и кратък преглед на историческото развитие и на по-големите успехи на космическите изследвания и технологии в България. Включени са и част от резултатите, получени от автора за повече от 30 години работа в Института за космически изследвания и технологии при БАН.

Книгата е предназначена за широка читателска аудитория – научни изследователи, учащи в средни и висши граждански и военни учебни заведения, специалисти от комплекса на науки за Земята (география, геофизика, геология, хидрология, метеорология и т.н.), от природните науки, от авиацията и космонавтиката, военни специалисти, преподаватели от всички нива и др., съобщават от Съюза на учените в България.

Проф. д.т.н. инж. Гаро Мардиросян е доктор по физика. Завършил е задочно Техническия университет в София със специалност електроинженер по слаби токове. Работил е в Геофизичния институт на Българска академия на науките (БАН) от 1965 до 1979 г. последователно като техник, майстор-специалист по научна апаратура, инженер, научен сътрудник и завеждащ Централната сеизмологична обсерватория. През 1980 г. във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България-1300“ преминава в Института за космически изследвания – сега Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН. Основните му научни интереси са в областта на изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни) методи и апаратни средства. 

Проф. Гаро Мардиросян е автор и съавтор на над 160 научни публикации, около 80 научни доклада, 12 книги, над 70 патента за изобретения и полезни модели и стотици научнопопулярни материали в печатни и електронни медии. Участва в реализацията на почти всички значими национални и международни космически проекти с българско участие. Защитава два доктората по геофизика (1985, 2000) и по технически науки (2005). Обучава студенти, докторанти и специализанти в три университета. През 1991 г. е удостоен с професорско звание и е приет за действителен член на PWPA – Ню Йорк „за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност и за заслуги към процеса на демократизацията“.

Носител е на званията „Почетен изобретател“ и „Будител 2016“. Вписан e в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, в Енциклопедията „2000 най-изтъкнати учени на ХХ в.“ – издание на IBC, Кеймбридж, както и в други енциклопедии. Удостояван е с десетки грамоти, дипломи и медали от наши и международни форуми и институции. Бил е председател на Технико-експертния съвет на ИКИТ – БАН, председател на Общото събрание на учените, член на Общото събрание на БАН и научен секретар и секретар на Научния съвет на Института. Понастоящем е председател на Научния семинар „Дистанционни изследвания на Земята“, главен редактор на списание „Aerospace Research in Bulgaria“ и на списание „Иновативно“, член е на редакционни колегии на няколко научни списания. Член е и на Съюза на учените в България.  /ПВ/