site.btaПървата Нобелова награда за химия получава Якобус вант Хоф

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. , съобщи сайтът на Нобеловите награди nobelprize.org. 

По различни  причини Нобелови награди за химия не са връчвани през  1916,  1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година. 

Първата Нобелова награда за химия през 1901 г. получава нидерландският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.

Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария  Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).  

През този век Нобелови лауреати за химия са:    
2000 г. - Алън Хийгър, САЩ, Алан Макдиармид, САЩ (роден в Нова Зеландия) и  Хидеки Ширакава, Япония, за откритието и разработването на високопроводимите полимери. 

2001 г. - Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес, САЩ,  Риоджи Нойори, Япония, за хирално катализирани реакции на хидрогениране.

2002 г. - Джон Б. Фен,САЩ, Курт Вютрих, Швейцария, и  Коичи Танака, Япония,  за разработването на методи за идентификация и структурен анализ на биологичните макромолекули (Фен и Танака) и за разработването на ядрена магнетична резонансна спектроскопия за изследване на триизмерната структура на макромолекулите в разтвори (Вюртих).

2003 г. - Питър Егр и Родерик Маккинън от САЩ за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани. 

2004 г. -  Аарон Цихановер и Авраам Хершко, Израел, и  Ъруин Роуз, САЩ за трудовете върху процеса на разграждане на протеините.

2005 г. -  Ив Шовен, Франция и Робърт Гръбс и Ричард  Шрок от САЩ за разработване на реакции на прегрупиране при органичния синтез - голяма крачка в развитието на "зелената химия", тоест намаляването на опасните отпадъци при същественото нарастване на промишленото производство. 

2006 г. - Американецът Роджър Корнбърг за откритието как клетките копират генетичната информация, която се използва от организма.

2007 г. -  Герхард Ертъл, Германия,  за изследване на  химически процеси върху твърди повърхности. 

2008 г. -  Японецът Осаму Шимомура и американците Мартин Чалфи и Роджър Циен  за откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв  път е наблюдаван при медузите Aequorea victoria през 1962 г.

2009 г. -  Американците Венкатраман Рамакришнан и Томас  Щайц и израелката Ада Йонат  за изследвания върху структурата  и функциите на рибозомите.

2010 г. -  Ричард Хек от САЩ,  Ейичи Негиши и Акира Судзуки от Япония за разработването на метода, известен  като паладий-катализирано кръстосано свързване -  реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с  помощта на паладиев катализатор. Той позволява да се създават толкова сложни химикали, колкото се срещат в природата. Учените са открили ефикасни начини за свързване на въглеродни атоми, изграждащи сложни  молекули, които подобряват  всекидневния ни живот.  Благодарение на откритието им са създадени уникални медицински препарати и революционни материали като пластмасата. 

2011 г. - Даниел Шехтман от Израел за откриването на квазикристалите. 

2012 г. - Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка от САЩ за изследванията на G-протеин свързани рецептори. 

2013 г. - Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл от САЩ  за развитие на мултимащабни модели на сложните  химически системи. 

2014 г. - Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер от САЩ и Щефан Хел от Германия за това, че са преодолели ограниченията на светлинния микроскоп и са разработили флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност. 

2015 г.- Томас Линдал, Швеция, Пол Модрич, САЩ, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ за изследване на механизмите за "ремонт" на ДНК.

2016 г. - Жан-Пиер Соваж, Франция, Фрейзър Стодарт, Великобритания и Бернард Феринга, Нидерландия,  за разработването и синтеза на молекулярни машини  - молекули с контролируеми движения, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия. 

2017 г. - Жак Дюбоше, Швейцария, Йоахим Франк, Германия, и Ричард Хендерсън, Великобритания, за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира  биохимията.

2018 г. - Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит, САЩ, и Грегъри П. Уинтър, Великобритания,  за "овладяване на мощта на еволюцията".

2019 г. - Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам от САЩ и японецът Акира Йошино за разработването на литиево-йонните батерии.

2020 г. - Французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна за разработването на метод за редактиране на генома.

2021 г. - Бенямин Лист, Германия и Дейвид Макмилан, Великобритания, за "развитието на асиметрична органокатализа", която подпомага изграждането на молекули.

2022 г. - Каролин Бертози и Бари Шарплес от САЩ и Мортен Мелдол от Дания за химия "за разработването на клик-химията и биоортогоналната химия" /ЛИК/