Проф. Самуил Рефетов: Напуснахме България през 1949 г. заради комунистическия режим

site.btaКнигата "История на рода Рефетови" бе представена в Националния пресклуб на БТА в Русе

Книгата "История на рода Рефетови" бе представена в Националния пресклуб на БТА в Русе
Книгата "История на рода Рефетови" бе представена в Националния пресклуб на БТА в Русе
Д-р Веселина Антонова (вляво) представи книгата си "История на рода Рефетови" в Националния пресклуб на БТА в Русе. На събитието присъстваха проф. Самуил Рефетов и Вяра Попова, превела книгата на английски език. Снимка: Бисер Тодоров/БТА

Историята на семейство Рефетови е история на мънички човешки съдби, които големите геополитически събития променят завинаги. Това каза д-р Веселина Антонова, която представи книгата си "История на рода Рефетови" в Националния пресклуб на БТА в Русе. 
На събитието присъства и известният учен проф. Самуил Рефетов. Той е от еврейски произход, роден през 1937 година в Русе. Проф. Рефетов е откривател на синдрома на резистентност към тиреоидните хормони, който е наречен на негово име.

"Тези хора искаха да живеят в своя роден град. Политическата промяна, комунистическият режим и Държавна сигурност играят много сериозна роля за организирането на изселването на българските евреи. За няколко години БКП успява да изсели от България почти всички евреи. През 1934 г. те са били 48 000 души, а през 1956 г. вече са 6431. В периода 25 октомври 1948 г. до 16 май 1949 г. от България за Израел организирано заминават 32 106 души", казва д-р Антонова. 

По думите й семейство Рефетови напуска Русе през 1949 година. "Напуснахме България заради комунистическия режим", заяви проф. Рефетов, който си спомня малко неща от Русе. 

Д-р Антонова обяснява, че в Истанбул семейството се разделя. Родителите отпътуват за Антверпен, Белгия, с надеждата да се установят там, а бащата Изидор Рефетов да започне работа. В същото време 12-годишният тогава Самуил Рефетов отива в Израел. Няколко години по-късно семейството вече е заедно. След това заминават за Канада, където Самуил Рефетов завършва биохимия във френския университет в Монреал. 

"Моят идол беше проф. Алберт Швайцер - лекар, теолог, музикант. Имах намерение да стана лекар в Африка като него. По това време учех медицина в Монреал, като исках да специализирам тропическа медицина. Един от професорите ме изпрати на стаж в Амазония. Там се разболях и си помислиха, че ще се откажа, но това ме стимулира още повече да продължа в тази посока", обясни проф. Рефетов. 

През 1963 г. той получава стипендия да следва в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, но два месеца по-късно тя му била отнета. 
"Така заминах за Лос Анджелис да продължа своето образование", каза проф. Рефетов. 
Той става преподавател през 1969 година, а през 1977 г. вече е професор по медицина. 

Проф. Рефетов коментира, че днес има голяма промяна в науката и нейното развитие. 
"Ако преди 40-50 години всичко се произвеждаше в лабораторията, с напредването на науката индустрията започна да произвежда тези химикали много по-бързо. Механиката на лабораторията се смени съвсем. Вече въпросът не е как да произведем необходимите антитела, а откъде да ги купим и то на по-евтина цена. Сега конкуренцията е много по-голяма", обясни проф. Рефетов. 

"История на рода Рефетови", преведена на английски език от Вяра Попова, ще бъде представена и утре в Русенския университет. 
"По време на честванията на 70-годишнината от основаване на Русенския университет през 2019 г., събитие на което специален гост е и проф. Рефетов, бе първата ми среща с учения. Тогава той ми разказа за съдбите на четири поколения роднини, свързали живота си с Русе. Така открих във фондовете на Държавния архив в Русе неизвестни сведения за рода и започна пътуването назад във времето към родовите корени на проф. Рефетов - за прадядото самоук юрист, чиито деди са живели в земите на Босна и Херцеговина, за синовете му, учили в елитната Мъжка гимназия, за геополитическите събития след края на Втората световна война, прокудили стотици еврейски семейства", обяснява д-р Антонова.

По думите й книгата пресъздава атмосферата в Русе от създаването на еврейската общност тук в края на 18-и век до 40-те години на 20-и век.

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:25 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация