site.bta"Бай Ганьо е бургазлия" и "Бай Ганьо е изкълченият българин на Алеко" бяха сред темите в срещата-разговор "Алеко днес" в Бургас

„Бай Ганьо е бургазлия“, „Бай Ганьо е изкълченият българин на Алеко“ и предположение, че писателят може би е отговорен за това най-голямата българска диаспора да е в Чикаго. Това бяха част от изказванията, направени по време на двадесетата среща-разговор от кампанията „Алеко днес“, която се проведе в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция (БТА) в Бургас. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на писателя. 

В разговора се включиха писателите Ваньо Вълчев, Иван Сухиванов, Митко Новков, проф. дфн. Калина Лукова, Диана Саватева, заместник-кмет по култура, туризъм и спорт към Община Бургас и Данка Георгиева, директор на Дирекция „регионален държавен архив“ (РДА ) – Бургас, които представиха своя гледна точка към образа на писателя, неговия най-популярен литературен герой и техните отражения в съвремието ни.  

Доц. Йордан Ефтимов, който бе модератор на срещата, обясни, че за първи път в историята на БТА се случва да има такава голяма кампания, започнала през февруари. Тя е свързана с идеята през цялата година да се чества годишнината на Алеко Константинов, роден преди 160 години в Свищов. „Идеята е наистина новаторска. (...) Тя е свързана и с това, че през последните няколко години, благодарение на инициативността на генералния директор Кирил Вълчев, се откриват нови и нови пресклубове в страната. Това е само една от важните инициативи на сегашното ръководство на БТА, защото една от другите идеи е свързана с възраждането на списание ЛИК, което се прави по един съвсем нов начин. То не е за съвременната, най-вече западна култура, както беше през 70-те и 80-те години на ХХ в., а сега то излиза с тематични книжки, които са организирани около текстове от архива на БТА, който в момента е в процес на дигитализация. Той е огромен и е от самото създаване на БТА“, обясни той и допълни, че след тематичните броеве от началото на тази година досега са такива за Константин Павлов, за антарктическите експедиции, празника на розата в Казанлък, за българите в Украйна, а сега през септември предстои да излезе и книга за 80-годишните юбилеи на Стефан Данаилов и Невена Коканова. Октомврийският брой на сп. ЛИК ще е свързан с кампанията за Алеко Константинов и идеята е в нея да има 160 текста, всеки от по 160 думи от участници в тези срещи, уточни Ефтимов.

Чрез кампанията БТА показва, че може не само да отразява събитията, но може и сама да генерира разговор сред нас, съвременните българи, които понякога разкриват напълно непознати факти, свързани с прототипите на Бай Ганьо и на самия Алеко, а литературоведи коментират как литературознанието се е справило или не с творчеството на Алеко, обясни още Ефтимов. „През Алеко имаме възможност да обсъдим и училището си, и миналото си, но винаги съществува темата за ние в огледалото на Алеко", допълни той.

Ваньо Вълчев за несправедливото отношение на Алеко Константинов към Бай Ганьо

Разговорът започна с поета, писател, сатирик и журналист Ваньо Вълчев, който е свързан и със Свищов, където завършва гимназия. Той коментира, че от ранна възраст е закърмен със свищовския мит за Алеко Константинов и затова изпитва трудност през годините да осъзнае, че всичко дотук познато за българския писател не е точно.

Той разказа какво е научил за личността на Алеко от свищовската школа. „Алеко е човек, който никога не е работил. Той е богаташки син, който не е ходил на училище и се е обучавал у дома от един от най-големите български учители Емануил Васкидович“.

„Алеко и неговите сестри са спазвали много строго наложения морал от баща им Иваница Хаджиконстантинов. Това слага отпечатък върху отношението на Алеко към някои от литературните му герои. Той се отнася иронично към тези, които искат да постигнат нещо и да оправят своя живот чрез труда си. Например младият евреин от Русе от „До Чикаго и назад“, за когото Алеко подигравателно подмята, че продавал марки и не е успял да припечели от това. Но точно този млад евреин става един от първенците на Русе. Въпреки ироничната усмивка на Алеко, евреинът успява“, отбеляза Вълчев.

Според писателя вероятният прототип на Бай Ганьо е търговецът на розово масло от село Енина Ганьо Сомов, за когото Алеко се изказва остро и иронично. „Ако се разровите в биографията на Ганьо Сомов, ще видите, че е деец в боевете при Стара Загора, че е общителен, възпитан и състрадателен човек“. В допълнение Ваньо Вълчев спомена за надписа от паметника на Бай Ганьо в родното му село, който гласи „Не се срамувайте от мен, срамувайте се от себе си, когато приличате на мен“ и уточни, че в крайна сметка Бай Ганьо тръгва не да създава контакти с държавни пари, а да продава това, което е произвел с ръцете си, което заслужава уважение.

„В историята на Свищов всичките му заможни жители са дали нещо за града. Свищов е град на дарители. Единственият, който не се споменава в решаването на проблемите на града и в дарение, е Иваница Хаджиконстантинов. Той не се включва в дарителската дейност за града. Това се отразява и в начина на разсъждение на Алеко“, допълни още Вълчев.

Въпреки критиката си Вълчев подчерта, че изключителното чувство за хумор на Алеко Константинов трябва да бъде оценено от читателската аудитория.

Проф. дфн Калина Лукова за съвременния отзвук на ехо-фразите на Алеко Константинов сред студентите в аудиторията на университета

Проф. дфн Калина Лукова, преподавател в Бургаски свободен университет, се фокусира върху две свои впечатления, свързани с Алеко Константинов. "Едната посока е по отношение на съвременната пропускливост, или отзвук на легендарните фрази на Алеко, които битуват в паметта ни, като ще ви я представя в една легендарна аудитория - това са фигурите на любимите студенти-разказвачи на Алеко, само че имам предвид съвременните студенти, с които аз работя и начина, по който те възприемат тези легендарни фрази", уточни тя.

Една от тези ехо-фрази е "Идеали трябват" - част от писмото, което Алеко пише през 1890 г. до Алекси Филипов, като проф. Лукова цитира цялото изречение: "А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволач." Преподавателката обясни, че в професионалната си практика е поискала да провери дали тези думи са наистина ехо-фраза или ехото вече заглъхва, както и какъв е техният отзвук в една съвременна аудитория. Относно идеалите тя цитира още няколко негови писания като фейлетонния цикъл "Разни хора, разни идеали", в който буквално той пише: "Ти запази идеите си, аз запазих златото си" в антиподите между идеалите и техните тъмни демони, както и прочутия разказ "Бай Ганьо прави избори" с фразата "Идеали, суета, вятър". Тя спомена и десетия въпрос от анкетата на проф. Иван Шишманов, която той провежда с Алеко и е важна база за изследването на неговото творчество, който гласи: "Кой е според Вас идеалът на земното щастие?", на който писателят отговаря: "Свобода от всякакви условности и задължения."

Проф. Лукова разказа, че е задала към студентите си въпроса как разбират думите на Алеко "А идеали трябват" и трябват ли наистина идеали сега. Един от неочакваните отговори идва от от чуждестранен студент от Гърция, който заявява: "Да, трябват идеали, но българите нямат темперамент за идеята". Преподавателят обясни, че това е предизвикало оживление, като най-напред българските студентите са се почувствали обидени, след което е започнала ожесточена дискусия. "От една страна имаше отговори, че в действителност проявяваме робско търпение, бездушие, безразличие, компромиси, примирение. От друга страна обаче студентите говориха и за протести, за борба, за огласяване на несъгласието, на критиката, срещу корупцията и най-вече срещу насилите и беззаконието. За тези демократични ценности, за които Алеко е писал преди толкова години. Тоест Алеко оживя. Имаше резонанс във вълнението на младите хора", коментира професорът.

В обобщението на дискусията, по думите ѝ, се оказало, че идеалът на тези млади хора е европейска България. "Точно като Алекови европейци сме ние, ама все не сме дотам. От друга страна така ни виждат и другите. Беше интересен погледът на чужденците, които се включиха. Но в крайна сметка тези фрази на Алеко продължават да битуват в паметта ни и съвременните млади търсят начини да се свържат с тях", заяви проф. Лукова. 

Диана Саватева за дискусията като личен повод да преразгледаме творчеството на Алеко Константинов и как тя да бъде продължена и на улицата, носеща неговото име

Заместник-кметът по култура, туризъм и спорт към Община Бургас, а също и поетеса Диана Саватева коментира различната интерпретация на Ваньо Вълчев за литературния герой и неговата насока на внимание към другите лица на Алеко Константинов. „Опитвайки се човек да опознае един автор, той се концертира върху най-популярното му произведение и пропуска другите творби, включително публичните изяви“, каза Саватева, като допълни, че най-пълноценното докосване до творчеството на един автор е правото на неговите думи да имат нов живот.

Саватева намеси в разговора централна улица в Бургас, кръстена на българския писател, която след ремонта ѝ се интерпретира като "Улицата на занаятите". По нейни думи това е място за развитие на творческите идеи. Тя изказа идея за обединяване на инициативата „Алеко днес“ с предстоящия есенен базар, който ще се проведат на улица „Алеко Константинов“. „Бихме могли да организираме един от щандовете да бъде посветен на личността и творчеството на Алеко Константинов“.

Не е небходим формален повод, за да се почете творчеството на всеки артист, подчерта още Саватева. „Стойността на един творец трябва да бъде оценена във всеки един момент и да не бъде обвързана единствено с годишнина. Но не трябва да пренебрегваме и тежестта на формалните поводи“, допълни още тя.

Данка Георгиева за присъствието на името на писателя в документите на Държавния архив в Бургас 

"Аз не успях да избягам съвсем от професията си и от историческата си подготовка и реших да проверя какво има в архива, свързано с Алеко Константинов", каза директорът на РДА - Бургас Данка Георгиева. По думите ѝ документите показват, че Алеко по един или друг начин е присъствал във всяко едно десетилетие, дори след като него физически го няма. Тя цитира думи на писателя Петко Росен, който е известен и с критичните си бележки към творчеството на различни автори. В няколко реда той казва: "Алековият Бай Ганьо е българин, натурален като жив и в това е неговата безсмъртност." 

"Мисля, че до известна степен присъствието на Бай Ганьо в обществото ни като символ на една от уродливите части на българската душевност може би е и заради това, защото имаме възможност да се олицетворяваме с най-резките ни и лоши черти. Аз самата, когато видя нещо, го характеризирам като "байганьовщина". Това в нашето общество продължава. За мен Алеко е пресилил малко тези черти на българина и макар да говорим за прототип, той ги е преувеличил и задълбочил", коментира още Данка Георгиева. 

Тя подчерта, че Алеко Константинов не е забравен и като основател и двигател на организираното туристическо движение у нас, за което в архива в Бургас се пазят доклади от 50-те и 60-те години от чествания на организираното туристическо движение.

"В архива пазим и два фейлетона от 1956 г. на една личност, която включително е била кмет за няколко години в Бургас – Карамболов (1944-1948 г.). Техните заглавия са "Бай Ганьо на гости", като съдържанието е за това как един софиянец пристига в Бургас през лятото, за да си прекара добре почивката и започва да търси ул. "Алеко Константинов", където му е препоръчано да отседне на квартира. Другото заглавие е още по-точно и то е "Бай Ганьо търси ул. "Алеко Константинов" и тогавашната му оценка за улицата не е особено ласкава, за разлика от сега, след като от няколко години тя е напълно променена", разказа Данка Георгиева. В тази връзка Йордан Ефтимов допълни, че настоящата ул. "Алеко Константинов" се намира между улиците "Св. св. Кирил и Методий" и "Хан Аспарух". 

Директорът на Държавния архив в Бургас допълни, че ще отдели време, за да потърси кога точно улицата е преименувана на името на писателя, както и каква е била аргументацията за този избор. 

Иван Сухиванов за Алеко Константинов като основна причина за това най-голямата българска диаспора в САЩ да е в Чикаго  

Писателят и един от редакторите на списание "Море" Иван Сухиванов започна своя коментар с вметка по повод някои упреци към Алеко Константинов, че не е участвал в Сръбско-българската война и как той в един свой фейлетон описва сцена от войната, която доказва, че по някакъв начин е взел участие. 

Той допълни изказването на проф. Лукова за Алеко Константинов като автор на множество крилати фрази и с тази: "Невероятно, но факт", като коментира, че "буквално, както писателите създават градове, така той е и създадел на Витоша". 

Иван Сухиванов зададе въпроса и какви конотации носи добавката "и назад" в заглавието "До Чикаго и назад", където Константинов дава нов поглед към новия свят, техниката, туризма. "Няма такъв писател в България по това време, отворен така към новото и към машината", каза той. Сухиванов заяви, че според него прототипът на Бай Ганьо е всъщност арменецът Айвазян от книгата.

"Юристът Алеко вижда цялата несъстоятелност на така наречените поборници, които заемат важни държавни постове, както се получи сега и в демокрацията", заяви още той. 

Другото, на което той наблегна, е, че го вдъхновява погледът на писателя към Америка, който той сравни с книгата "Америка" на французина Жан Бодрияр. Според Иван Сухиванов Алеко предусеща и надмощието на документалната литература през XIX в., като по думите му българският пътеписец описва Ниагарския водопад дори по-красиво, отколкото е в действителност. 

Бургаският автор допълни, че по негово мнение най-голямата българска общност в САЩ се дължи на Алеко и популярността на тази книга. Това изказване предизвика уточнението, че в Чикаго има паметник на писателя, но Ваньо Вълчев допълни, че докато свищовският паметник изобразява Алеко с любимата му цигара, в Америка не са разрешили да я има. 

Иван Сухиванов коментира също, че според него в един от фейлетоните си Алеко за първи път измисля термина "побългаряване", описвайки "побългаряването" на вагоните на Български държавни железници. 

Митко Новков за Бай Ганьо като "Антиалеко", или "изкълченият българин на Алеко"

Радиожурналистът, писател и литературен критик Митко Новков сподели, че докато работи по свое есе за Алеко Константинов, поместено в книгата „От Мърквичка до Минотавъра“, забелязва, че образът на Бай Ганьо традиционно е представян като черно-бяла графика. „Бай Ганьо никога не е рисуван цветен. Макар да е най-популярният литературен герой, той няма направен портрет“.

Новков разказа и за свое проучване сред славянските народи, с което търси има ли подобен на Бай Ганьо литературен образ там. „Попитах литературоведи от Словения, Хърватия, Сърбия, Унгария и Полша, като всеки един отговори, че подобен олицетворяващ образ не присъства в тяхната литература. Единствено в Русия се оказа, че има книга за приключение на двама руснаци в чужбина, но техните образи не са се превърнали в определяща обществото фигура“, допълни Новков.

Критикът разказа и за желанието на Иваница Хаджиконстантинов да се отличава от обществената прослойка на Свищов, като избягва характерните бит и култура на българите. Тези разбирания са прехвърлени и на децата му. "Бай Ганьо е проекцията на Алеко Константинов от неговото неудоволствие и личностно нещастие да бъде българин", заяви той.

„Алеко е изключително талантлив човек, направил е гениален образ. Но в опитите си да създаде ироничен образ на българското Алеко създава Антиалеко. "Този синдром на Алеко, както го наричам аз, се възприема от голяма част от българската интелигенция, която не иска да е българска“, коментира още Новков и допълни, че това движение обаче не е по идея на Алеко - той не го завещава, а българските интелектуалци сами го наследяват.

Новков заяви също: "Бай Ганьо не е цялото българско, ами е онази част от българското, която Алеко е проектирал в цялата ни черност, мрачност, неприятност, несгодност, нехубавост, за да се отстрани и леко изкълчи от факта, че е българин. Бай Ганьо е изкълченият българин на Алеко." 

Малко преди разговорът да премине в "кулоарен" формат по думите на Йордан Ефтимов, за финал модераторът на срещата завърши също с едно по-смело изказване, като заяви: "Бай Ганьо е роден в Бургас. Истина е, защото повечето съвременни българи, като чуят Бай Ганьо, си представят Георги Калоянчев в ролята. Така че това също е вярно." Той благодари на участниците в дискусията от Бургас и изрази увереност, че те ще обогатят предстоящия брой на сп. ЛИК, за да може той да бъде полезен на учителите и всички онези, които искат да се обогатят с нови прочити на героите и мястото на Алеко в българското самосъзнание и самочувствие.