Инициативата "Алеко днес" на Българската телеграфна агенция (БТА) събра на среща-разговор в Националния пресклуб на агенцията в Ловеч представители на културно-образователния и обществения живот на люляковия град.
Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов. Тя включва поредица от срещи-разговори в пресклубовете на БТА в цялата страна.
"Смисълът на тази кампания не е просто да се чества един български литературен класик или образцовият български интелектуалец, както смятат мнозина, а точно през Алеко Константинов като че ли най-добре можем да обсъдим нашата съвременна ситуация. Съвременният българин именно през Алеко най-лесно може да бъде прочетен", каза модераторът на срещата доц. Йордан Ефтимов, литературeн изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет.
По думите му целта на инициативата е преди всичко да наелектризира, да създаде усещане, че навсякъде из страната има интелектуалци. „БТА вярва дълбоко, че интелектуалците не са се концентрирали в София, а във всяко едно селище, дори и в по-малките, има местни интелектуалци, хора, които задават настроенията, размишляват за съвременността, за наследството, за традицията“, добави доц. Ефтимов.
Той е и автор на идеята за кампанията, която е по инициатива на генералния директор на БТА Кирил Вълчев и на доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА.
Според доц. Лозанов чрез текстовете си самият Алеко проговаря, усеща се присъствието на автора, неговите възгледи и позиции, начинът му на възприемане на света.
„Докато четем за Бай Ганьо, дори и пътеписите, ние научаваме много неща за Алеко, изграждаме неговия образ. И вглеждайки се в Алеко, в неговата личност, а това е смисълът на кампанията - да има някаква роля на огледало на съвременния човек, няма никакво съмнение, че в момента, в който анализираме Алеко и го интерпретираме, самите ние анализираме себе си. Това е възможността, която дават значимите фигури в културата, защото поставят тези въпроси, които продължават да получават нови и нови отговори, част от които са и отговорите, които Алеко е давал. Той има нарастваща актуалност на посланията“, каза доц. Лозанов.
Елена Георгиева, главен уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч, посочи, че Бай Ганьо е единственият герой от класическата ни литература, за който няма никакво колебание кой е неговият автор и какъв герой е всъщност.
За него има и много вицове. Георгиева даде пример, че част от тези вицове започват с абсурдното "срещнали се Бай Ганьо Българина, Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Французина..."
"Това дава отговор на въпроса дали Бай Ганьо е само национален герой или всъщност навсякъде по света има и едни байганьовци. Накрая на този виц винаги ние, българите, се оказваме най-умните, най-предвидливите и най-страхотните", каза Георгиева.
По думите й произведението "Бай Ганьо" е пирова победа за Алеко Константинов, защото е толкова добре описан, че продължава да съществува и да навлиза в народопсихологията ни.
Тя разказа още, че в къщата-музей на писателя в Свищов видяла простреляното му сърце в стъкленица.
"Заради пречупването на светлината това сърце изглежда наистина огромно. И сякаш са прави хората, като казват, че човек има голямо и всеотдайно сърце", обясни Георгиева.
Главният уредник в ловешкия музей направи и сравнение между Алеко Константинов и Пейо Яворов. Тя припомни, че двамата писатели са родени на една и съща дата.
"Мисля, че има нещо много символично между Алеко и Яворов. Това е литературата ни от "А" до "Я" - целият спектър, и това ни прави такива, каквито сме", каза Елена Георгиева.
Според Жанина Илиева, преподавател по български език и литература, журналист, председател на Клуб на дейците на културата - Ловеч, Алеко Константинов е най-диалогичният българин, защото въпросите, които поставя чрез своето творчество, са актуални и днес. "Това са въпроси, свързани с пътя на българина, с пътя, по който вървим, за националната ни идентичност, за културното ни развитие като нация, за идеализма и реалността, както и за българина и Европа, българина и света", каза Илиева.
По думите й погледът на Алеко е много любопитен и според нея ние, съвременниците, трябва да гледаме от неговата гледна точка - за това, че българинът не е един и същ, че той не е непременно лош или непременно добър, а чужденците - лоши.
"Модерният човек от времето на Алеко търси националната идентичност в съпоставка с другите, оглежда се в съвременниците си и се опитва да определи българското, което е многолико", каза Илиева.
По думите й Алеко е неспокойна натура.
Според нея темата за богатството и бедността не са в основата на усещането за щастие. По-скоро щастието е вътрешно измерение и се свързва с морални категории - с честност, със справедливост.
"Мисля си, че Алеко Константинов е идеалист, като подобни личности и днес съществуват. Но, за съжаление, герои на деня и тогава, а и днес, са тези, които често употребяват фразата на Бай Ганьо "Келепир има в тия работи", казана по повод участие в политиката и домогване до властта с всякакви средства", заяви Илиева.
По думите й диалогът, който Алеко води със своите съвременници, е и диалог с нас.
В ловешкия театър не е интерпретирана темата за Бай Ганьо, но мисля, че би било чудесно да се пресъздаде този образ, тъй като историята може да оживее само през театъра, каза Биляна Петрова, директор на Драматичен театър – Ловеч.
По думите й Бай Ганьо се интерпретира от сцената като смешен образ, но не трябва да се забравя, че е и опасен.
"Документалният театър е може би по-интересен вариант за експлоатация на темата за Бай Ганьо. Ако действително на сцената влезе Алеко Константинов като възможност за среща между двамата, това би било много вълнуващо", каза Петрова.
По думите й има крайна необходимост на българина от съвременен интелектуалец като Алеко Константинов.
Журналистът Милко Недялков говори за връзката на Алеко Константинов с Ловеч. Той съобщи, че малко ловчалии знаят, че името на пътеписа "До Чикаго и назад" е дадено от ловчалията проф. Беню Цонев.
"Той пръв прочита записките, които Алеко представя в списание "Български преглед", където професорът е работил по това време като редактор. Така проф. Цонев решава да съкрати заглавието на Алеко Константинов "От София през Париж до Чикаго и обратно" и да му придаде по-стегнат вид", обясни Недялков.
Той припомни, че Ловеч е известен като града на професорите, а Алеко Константинов е контактувал и с други ловешки учени. Сред тях е проф. Параскев Стоянов, чието име носи болницата в града.
Журналистът, който е бил и народен представител, каза още, че в Ловеч има улица Алеко Константинов. Луковитско училище също носи името на писателя, а причината е, че в онова време учителите, които преподавали в него, били инициатори на туристическото движение в Луковит.
Според Недялков у Алеко политиката и журналистиката са се развивали паралелно. По думите му пътеписът "До Чикаго и назад" е добра журналистика.
По думите на Недялков е важно да се отбележи, че Алеко е имал и политически пристрастия.
"Сега политиците говорят едно, а журналистите повторят това, което говорят политиците. А при Алеко говоренето е на един и същ човек", каза Недялков.
Той посочи, че като политически журналист Алеко Константинов е бил остър, нападателен, но и заемащ позиция.
Психологът Ивайло Георгиев разсъждава върху въпроса не кой е, а какво е Бай Ганьо и то в социалните мрежи. В сатирична интернет страница се виждат проявленията на Бай Ганьо по достъпен начин дори за младите, които не са запознати с Алеко и неговото творчество. „Алеко е постигнал нещо неповторимо и до този момент – неговият герой живее свой собствен свят извън рамката на литературната творба, което е нещо забележимо“, посочи Георгиев.
Той направи паралел с описанието на Алеко на политическата действителност чрез Бай Ганьо и днешната реалност. „Наблюдава се цикличност в нашето общество и все още търсене на отговори“, добави Ивайло Георгиев.
В края на срещата доц. Йордан Ефтимов прикани участниците да се включат със свои текстове от 160 думи за Алеко Константинов в броя на списание ЛИК, посветен на автора и годишнината от рождението му.
