Изкуството на танца е мост между хората и божествата, смята индийската танцьорка Шармила Мукерджи. В България тя представя Одѝси - индийската класическа танцова форма, възникнала в храмовете на Одиша, Източна Индия. Шармила Мукерджи е за първи път в България, а нейното участие е част от Дните на индийската култура, чийто домакин са няколко български града.
Пред БТА Шармила Мукерджи каза, че индийската култура и индийските танци се приемат радушно по целия свят. По думите й това е така, защото индийската култура има много дълбоки корени, през вековете тя се е развивала и е създавала много разновидности в музикално и танцово отношение, с много различни стилове, които имат своя собствена визия, като костюми, специфични позиции и стъпки. Тези различни фолклорни, храмови и класически вариации, както създаденото в Боливуд се харесват на различни хора, но в основата е общият корен, посочи тя.
Пред великотърновската публика Шармила Мукерджи представи три различни изпълнения на индийски класически танци от традицията "одиси" със собствена хореография.
Танцът, посветен на Сарасвати -богинята на изкуствата, културата, знанието и мъдростта е молитва към нея да ни помогне знанието да влезе в нас и да ни извиси. Тази молитва е и за осъществяване на истинска връзка между артиста и публиката, за да може знанието да протече между двете страни, описа смисъла на танца Мукерджи.
Втората хореография е върху текст, който е написан от Калидас на санскрит и описва всеки от сезоните с неговата сложна красота и собствено великолепие. Мукерджи е избрала да представи зимата. Интересното е, че в Индия през този сезон природата е в разгара си, оризовите зърна покълват, което е свързано с настроението, пораждащо се от любовта между мъжа и жената. В този сезон жените са красиви като богинята Лакшми. В това произведение танцьорката пресъздава женската красотата, която струи от очите, цветята в косите и елегантното сари, което обгръща женските тела, щастливото настроение и общата радост. Мокша е заключителната част от репертоара на танца „одиси“, в която танцьорката принася тялото и душата си в жертва на Бога и моли за спасение. Краткият чист танц е последван от молитва, в която танцьорката моли за просветление и избавление. Мукерджи уточни, че според индийските вярвания душата се преражда многократно, докато не постигне мокша – освобождението от цикъла на живота и смъртта.
Шармила Мукерджи от ранна възраст се посвещава на своята единствена страст ‒ танца. Тя започва да изучава одиси под ръководството на Гуру Келучаран Мохапатра. Впоследствие преподава одиси в Калкута, а през 2004 г. в Бангалор основава центъра за танц одиси, наречен „Сàнджали“, на който е артистичен директор и до днес. Тя посочи, че се занимава с това изкуство повече от 30 години, но този процес на учене и усъвършенстване не приключва, той е за цял живот. Един млад танцьор трябва минимум пет години да изучава базовите стъпки, позиции, жестове на ръцете, историите, които трябва да пресъздаде, за да постигне връзка с публиката и да предаде посланията на изпълненията.
Ученичка на Шармила Мукерджи от седем години е Катя Тошева, която беше и преводач в разговора с индийската танцьорка. Според нея интересът към индийското изкуство е заради симбиозата между театър, музика и танц. Красивите движения, акомпанирани с магическа музика, която те извисява в други нива на съзнанието, в съчетание с историите, пресъздаващи древността на знанието са притегателни и неповторими, посочи тя. Катя Тошева си припомни, че когато за първи път видяла едно такова изпълнение, била омагьосана от движенията, чрез които танцьорите почти не стъпвали по земята, като истински богове. Тогава си помислила, че е невъзможно да бъде постигнато такова съвършенство, но събрала смелост и потърсила учители, така намерила Шармила Мукерджи. В това изкуство може би най-важната е симбиозата между учител и ученик, за да се предаде знанието по правилният начин, затова Катя Тошева посещава школата в Бангалор, а по време на едно от обученията там тя е представила български танци, които много са се харесали на индийските участници.
Дните на индийската култура ще продължат до 24 август в пет български града. Днес танцьорите ще се представят във Варна, на 18 август в Бургас, на 19 август - в София, на 24 август - в Пловдив. На откритите сцени ще се изявят две от най-известните и утвърдени изпълнителки на индийски класически танци – Лина Малакар Видж, една от примите на катхак, заедно с ръководената от нея танцова трупа в състав Сварнали Наг, Приянка Чаббра, Адрита Мукхерджи, Шарви Шарма и видната представителка на стила одиси – Шармила Мукерджи.
