site.btaИзселени хора заради строежи на язовири още се събират и правят паметни места на изчезналите си селища, казва пред БТА етнологът Лина Гергова

Над 70 изчезнали селища, изселени и залети при строежа на повече от 20 язовира в България са обект на изследване на гл. ас. д-р Лина Гергова в последните четири години и половина. Тя ръководи проекта „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“, в който екип от учени обикаля тези места и запечатва част от преживяванията в разказ и снимки. Част от тях са представени в изложбата „Потопеното наследство“ в Националния етнографски музей при Българската академия на науките (БАН). 

Изследването съвпада с пандемията от КОВИД-19 и противоепидемичните мерки, които бяха въведени в периода 2020-2022 година. А това се отразило на работата на етнолозите.

„Ние много се интересуваме най-вече от това какво правят хората, от културните практики. А те не се събират вече. Даже имаме една снимка от среща в село Живовци в Монтана - то е в едно дворче заради пандемичните мерки за дистанция“, разказва пред БТА гл. ас. Гергова, но допълва, че в този период екипът наваксвал с архивите, така че не е спирала работата им. 

През социалистическия период в страната ни са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове, да осигуряват поливното земеделие, битовото и промишлено водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите „Искър“, „Студен кладенец“, „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“), „Александър Стамболийски“, „Жребчево“, „Кърджали“ и др. На тяхно място са били разположени села и археологически паметници, които се е наложило да бъдат потопени. 

„Хората са мотивирани да разрушат къщите си, защото им е предлаган безплатен или много евин транспорт и възможност да ползват тези материали за строежа на бъдещите си домове. Когато ходихме в Царацово, в Нова Загора, те ни показваха и част от новите им домове, свързани със старите“, разказва Лина Гергова. Тя допълва, че някои от тези хора все още пазят и стари вещи. Но са много малко вече, защото са отпреди 60-70- години, когато хората са живели по друг начин и са ползвали различни предмети в домакинството си. Такива вещи са дарени на музея от село Елешница. 

На местата, които обиколили с екипа, открили храмове, които са много известни и привличат туристическия интерес. „Открихме множество гробища и надгробия. Особено в Студен кладенец и около Кърджали, където са предимно турски села, няма традиция за преместване на гробове. Знаете, че мюсюлманите не поддържат толкова дълго след погребението гроба си, така че те са изоставени около и във водата. И те може да се видят при ниски води. Има много красиви надгробия, така че си е преживяване“, казва ръководителката на проекта. 

Тя разказва, че в някои села са запазени обществените сгради. Например село Кочаш, което е изселено заради язовир "Ивайловград", бившето училище в момента е склад за слама. Сградата, която е имала различни функции – магазин, бардак (младежки дом), в момента е частен дом. Обществените сгради на село Пчелина, което е изселено заради язовир „Пчелина“ до Перник, също са запазени в голямата си част. „Ние сме ги гледали с дрон, защото мястото е станало частно и не се допускат външни хора. Паметници са запазени на някои места, на някои места са преместени“, уточнява тя.

В работата си ползвали архиви, сред които които материали на Христо Вакарелски - снимки, които е правил на последните ритуали, изпълнявани в някои от селата.  

„Това са ритуали, които са записани преди изселването. Например Христо Вакарелски записва в чашата на язовир „Искър“, където са селата Калково, Горни Пасарел и Шишманово. Имаме например снимка от последния проведен ритуал за дъжд, има и от последния Гергьовден, от последния ритуал, който се прави преди изселването“, разказва Гергова. Тя допълва, че в момента няма много ритуали. 

„Те са свързани най-вече със събиране на потомците или изселниците, които са живи. Те са от различни родове, старият социален организъм, който представлява селото, се разбива с преместването им. Много малко села са преместени в цялост или на едно място всички – това се разрушава. Така че това са нов тип срещи“, разказва тя. До днес, освен че се събират изселените жители, правят по нещо, за да се помни, че там е имало село.

Някои изграждат паметни места, като се поставя паметник, че там е имало село, че е изселено, коя година и защо. А други – например в Студен кладенец, построяват параклис в една местност, която е важна за селото, но е единствената останала над водата. „За съжаление тя е достъпна само по вода и много рядко се събират. Но голямото събиране е било при освещаването на параклиса“, казва Лина Гергова.