site.btaИзложба, посветена на потопеното в българските язовири наследство, ще бъде открита в Националния етнографски музей при БАН
![Изложба, посветена на потопеното в българските язовири наследство, ще бъде открита в Националния етнографски музей при БАН](/upload/1886910/dams_press_01.jpg?l=1000)
![Изложба, посветена на потопеното в българските язовири наследство, ще бъде открита в Националния етнографски музей при БАН](/upload/1886910/dams_press_01.jpg?l=1000&original=da60c0a280b2e95418585e8a093e589907b414e3)
Изложба, посветена потопеното в българските язовири наследство, ще бъде открита на 1 август в Националния етнографски музей при Българската академия на науките (БАН), съобщават от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ-БАН).
Екип от учени ще покаже във фоторазказ резултатите от 4-годишното си проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България. Две от изчезналите села ще гостуват с етнографски предмети.
През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната ни са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове, да осигуряват поливното земеделие, битовото и промишлено водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите „Искър“, „Студен кладенец“, „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“), „Александър Стамболийски“, „Жребчево“, „Кърджали“ и др. На тяхно място са били разположени села и археологически паметници, които се е наложило да бъдат потопени. За целта населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени. Като мълчаливи свидетели за някогашните общности остават църквите или изселващите се поставят паметници, за да не бъде забравено, че някога там е имало живо село.
През последните четири години екип от ИЕФЕМ-БАН е проучил всички изселени села на място и по документи, срещна се с родени в тях и потомци, за да запишат спомените им. Сега в снимки и разказ специалистите ще представят основните моменти от строежа на язовир и заличаването на село - планирането, процедурите на отчуждаване и обезщетяване, преместване и промяна на пейзажите, личните преживявания и общностните стратегии, последвалите културни практики на конструиране и поддържане на спомена за потопеното село. Със запазени отпреди 70 години етнографски материали Радослав Иванов и Мими Цонева ще представят вече несъществуващите села Елешница (под яз. „Пясъчник“) и Жребчево (под едноименния язовир).
До края на годината учените ще издадат книга, в която историята на всеки язовир и унищожените заради строежа му села е подробно описана, както и научна монография върху отделни аспекти на потопеното наследство.
Проектът „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.
/ТС/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text