Историята на Илинденско-Преображенското въстание е добре проучена. Вече 120 години българските историци пишат за него и за неговите герои. Малко нещо ново може да се каже, но не нови научни открития ни събират днес на тази тържествена научна сесия, а ни събира паметта, защото историята е продукт на паметта. Това каза председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов на тържествена научна сесия, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, която се организира днес в аулата в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Преди 120 години българите от Македония и Одринско се надигнаха в поредното въстание за свобода. Това беше отчаяният опит на останалите извън отечеството страдалци. Последователно на 20 юли, Илинден, масово въстава населението от Битолския революционен окръг. На 6 август, Преображение, и населението в Одринския революционен окръг, а на 14 септември, Кръстовден, е обявено и въстанието в Серски окръг. Тези дати не са избрани случайно, те символизират онези християнски дни, които българите почитат още от времето на своето покръстване", отбеляза проф. Николов.
Той припомни и тъжната равносметка от последвалите разорения и кланета, която нарече и смразяваща - 6000 са убити, от които 5000 са цивилно население. Стотици села и градове са разсипани, разорени и опожарени, и за кой ли път към свободното, още неподготвено за война, княжество потеглят над 30 000 бежанци. Днес техните хиляди потомци живеят в свободна България и помнят предците си, каза председателят на Македонския научен институт.
Любовта към отечеството превишава всички световни добрини, казваше Георги Раковски, но вярно е и друго - родоотстъпничеството е най-големият позор. Свидетели сме на едното и на другото, дано днес дадем подходящ пример на нашите деца и внуци, изрази увереност проф. д-р Георги Н. Николов.
На тържествената научна сесия доклади представят български и чужди учени, посветени на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.
Водещ на научната сесия е деканът на Историческия факултет на Софийския университет проф. Мира Маркова.
