site.btaИнициативата "Алеко днес" на БТА събра на оживена дискусия представители на културно-образователния и обществения живот на Русе

Инициативата на БТА "Алеко днес" събра на среща-разговор в Националния пресклуб на агенцията в Русе представители на културно-образователния и обществения живот на крайдунавския град. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов. Тя включва поредица от срещи-разговори в пресклубовете на Българската телеграфна агенция (БТА) в цялата страна.

"Идеята на кампанията на БТА е да се покажат различните трудности при възприемането на Алеко Константинов и на неговите герои днес, както и какво от онова време, в което Алеко е мислил и развивал като идеи, продължава да е актуално и сега", каза модераторът на срещата доц. Йордан Ефтимов - литературeн изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет.

Той е и автор на идеята за кампанията. Доц. Георги Лозанов - директор на дирекция ЛИК в БТА, уточни, че тази кампания не е само честване.

"Ние не искаме тя да има само церемониален характер, а да върши културна работа. Алеко е от класиците. Класиците имат стереотип. Създава се канон, който влиза в учебниците, и почваш да ги четеш по този начин. Много се надявам, че нашата кампания ще може да промени канона", каза доц. Лозанов.

По думите му разликите, както показва Алеко Константинов, са в социално-битов и в психологически план.

"Там се явява българското. И затова се получи следният парадокс. Алеко Константинов създава Бай Ганьо като карикатура на българите, а българинът все повече започва да се идентифицира с него и да го премества от спектъра на гротескното в спектъра на позитивното", каза доц. Лозанов.

Директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов, който е и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет, каза, че гледайки през точката на модерността, всъщност можем да прочетем и Бай Ганьо заедно с Алеко през един специфичен културен модел.

"Тъй като в момента работя по темата за рибарските общности в България и неизменно опираме до рибената чорба, то темата за чорбата всъщност е ключов момент в разбирането на Бай Ганьо, разбира се и на Алеко. Сещате се, че у Иречек му поднасят чорба и казва: "Ааа, супа и ние вече ядем супа, чорбата е турско ястие". Тоест виждаме едно отграничение в културните модели още тогава. Къде е проблемът? Проблемът е в това, че всъщност по едно и също време в синхронната гледна точка ние сме в домодерния свят, който и яде чорба - а това е гъсто ястие, много често е единствено на трапезата, яде се с хляб. Докато супата в западноевропейските общества е част от предястията. И ето тази голяма разлика. Всъщност едните са в модерността, а другите са в периода в домодерността и това показва къде е мястото и на самия Бай Ганьо. Всъщност той е елемент на домодерността. Разбира се че хората в Западна Европа се ядели чорба, но в предишни столетия. Във времето на Алеко виждаме тези капитални различия тъкмо през погледа на модерността", обясни проф. Ненов.

Журналистът и писател Боян Драганов, автор на "Житейската драма на Алеко Константинов", говори за връзката на Алеко Константинов с Русе.

"Първото печатно произведение от Алеко Константинов е издадено в Русе, но без неговото име", разказа Драганов.
Той напомни, че през 1881 г. Алеко Константинов се записва като студент в Юридическия факултет на Одеския новорусийски университет. Това съвпада с важни политически събития в България.

"Княз Батенберг, подкрепян от консерваторите, свиква през същата година Великото народно събрание в Свищов, отменя Конституцията и си осигурява пълномощия в следващите седем години еднолично да управлява страната. Противниците му - либералите, са преследвани. Влиятелният Драган Цанков е заточен във Враца.
Така Алеко Константинов съчинява на 25 юли 1882 г. в защита на Драган Цанков поема във фолклорен стил "Песен за Слобод Маджара и Пламен Теня". Игривата поетическа сатира се появява в десетки ръкописни копия сред българите в Одеса и предизвиква, по думите на Алеко, "грамаден успех". Екземпляр от поемата попада у неговия приятел и съученик от Южнославянския пансион в Николаев - Лазар Райков, родом от Свищов, който я издава без името на Алеко, през 1883 г. в Русе - в печатницата на Димитър Дробняк, хърватин по националност. Наскоро след това Райков се удавя в Дунава. Това е първото издадено произведение на Алеко", разказа Драганов.

Доц. Велислава Донева - преподавател по литература в Русенския университет, каза, че за да общува отново с Щастливеца и да получи привилегията да се приближи до него, е избрала да препрочете писмата му, публикувани от Пенчо Славейков.   

"Алеко има само своите 34 години. На малко повече днес са моите деца. И стигам до въпроса с какво се измерва човешкото време. Знаем, че животът ни е средство, а не цел. И не е наша заслугата за това, че го имаме. Той ни е даден, за да можем чрез него да постигнем целта, а тя е различна - на всеки според ръста на духа му. Ето, заради низостта духовна и извисяването духовно, днес отново търсим срещи с Алеко. От надникването в писмата му разбираме, че те са фрагменти от неговия живот", каза доц. Донева.
Тя сподели някои откъси от негови писма. "Писмото по призвание е жанр на недоизреченото, на провокации пред въображението. Такива са Алековите писма, свързани със съдбовната му посветеност на Пътя и Пътуването, като човек, отворен към другите, с неутолима любознателност към света, към магичната красота на природата, влюбен в новите срещи с цивилизацията. Алеко прави трогателни признания за истинския смисъл на човешкото пребиваване тук - да преоткриваш отново и отново света и другите, и себе си чрез другите, с очите и сърцето си", каза доц. Донева.

Режисьорът Орлин Дяков, автор на постановка на "Бай Ганьо", заяви, че Бай Ганьо няма образ, няма физиономия, той е само в представите и колкото пъти четем книгата, толкова различни хора си представяме.

"Като говорим за съвременност, мога да кажа, че Бай Ганьо е интелигентен човек, той и като описание в произведенията на Алеко Константинов е такъв. Това не е някакъв див простак, както ние сме свикнали да го олицетворяваме. Това е изключително умен и комбинативен човек. Само този човек може да измисли начина, по който се правят избори и до ден днешен. Разбира се, не със същите средства", заяви Дяков.

Според режисьора образът на Бай Ганьо е световен.

"Байганьовци има навсякъде и по целия свят. Това е международен образ, който за огромно мое съжаление, е актуален. До ден днешен той разсмива по същия начин, плаши по същия начин, учи по същия начин", каза Дяков.

Проф. Камен Рикев - литературовед и преподавател в Люблинския университет в Полша, говори за образите на Бай Ганьо в чуждестранната литература.

Той обясни, че в полската литература има роман "Кариерата на Никодем Дизма".
"И там имаме абсолютен провинциалист, който предвид обстоятелствата се издига едва ли не до президент", каза проф. Рикев.

По думите му байганьовските паралели са очевидни, но колкото и да е международен, в Бай Ганьо има нещо българско.

"Освен писател Алеко Константинов е и юрист, а за мен е безспорно, че той е един от родоначалниците на българския демократизъм. Каквото и да е написал, каквото и да е направил, Алеко Константинов е може би първата истински ярка фигура, която публично говори за законността. Той вкарва в нашето публично говорене, в нашата публична сфера, защитата на законността и възроптаването - не като личен акт, а като публично огласен акт. Алеко Константинов ни е завещал нежелано пророчество - проклятието на българското общество да мисли законите и законността като една мимикрия, като някакво облекло, което може да свалиш", обясни проф. Рикев.

Председателят на туристическото дружество "Приста" в Русе Сашо Попов каза, че Алеко Константинов е емблема на българския туризъм.
"Като се говори за туризъм, се казва: "От Алеко нататък". Името му е станало нарицателно и за туризма", каза Сашо Попов.

В края на срещата доц. Йордан Ефтимов обобщи, че кампанията на БТА дотук бележи връх в Русе с разговора за Алеко.