От няколко седмици вече е в ход основен ремонт на Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Борисовата градина в София. Състоянието на сградите не е никак добро и ремонтът бе дългоочакван, каза за БТА доц. д-р Евгени Овчаров, ръководител на катедра "Астрономия" във Физическия факултет на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Очакванията са обновяването в комплекса на обсерваторията да приключи идното лято.
Астрономическата обсерватория на СУ е паметник на културата от 1976 г., сградите в комплекса са пет, припомни доц.Овчаров. Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите.
Две от тях са първите сгради, построени за университета още през 1897 г. - това са Големият купол на обсерваторията и Сградата с часовника. Другите сгради са така нареченият Меридианен кръг, сграда, в която се е помещавал специален уред - меридианен кръг или зенитен телескоп, с който са сверявани прецизни часовници и от обсерваторията е подавано точното време за цяла България - службата за точно време е била в обсерваторията около половин век, каза доц.Овчаров. "Малкият купол на обсерваторията е построен заедно с Меридианния кръг през 20-те години на миналия век. Петата сграда е построена 1939-1940 г., това е административната сграда, най-голямата, която е най-използваемата през последните години. В нея има голяма аудитория, която използваме за обучения, лекции, семинари, публични събития", каза ръководителя на катедра Астрономия във Физическия факултет на СУ.
Той посочи, че екипът на катедрата от 6-7 години се бори за ремонт и реставрация на обсерваторията. През последните години са получени всички необходими разрешения, съгласувания и проект за ремонта при спазване на всички правила с оглед на статута на паметник на културата. "И най-сетне в началото на март тази година бе открита строителната площадка с цел ремонт и реставрация на обсерваторията, като първо ни помолиха от администрацията на СУ и фирмата-изпълнител да демонтираме Големия телескоп на обсерваторията, най-старият телескоп на постоянен фундамент", каза доц. Овчаров. Старият телескоп е временно демонтиран и монтировката и колоната му са опаковани, за да бъдат предпазени при подмяната на обшивката на купола. На 10 май 2023 г. реално стартираха ремонтните дейности с работа по укрепването на основите на Големия купол и Сградата с часовника.
През последните седмици в старата сграда изцяло дюшемето и цялата вътрешна настилка е изнесена, даже са изкопани около метър надолу в земята, за да се стигне до основите на стените на сградата. Целта е да се укрепят основите, същото нещо е направено при входа на Големия купол на обсерваторията - положени са пилоти - стоманено-бетонни колони на няколко метра дълбочина в земята, за да спре пропадането на входната част на Големия купол. Следващата стъпка е да се прокопае под входа на купола, за да се налее бетон и да спре пропукването на основите, уточни доц.Овчаров.
Следващите неща, които очакваме да се случат през лятото, са изцяло да се ремонтират и реставрират фасадите, покривите, да се сменят дограмите отново в оригиналния им вид, с дървени, да се подменят капандурите на прозорците, както са били оригинално, на двете най-стари сгради. Очакваме да се ремонтира изцяло покривът на административната сграда - при нея има най-малко проблеми, но покривът е в тежко състояние, каза доц. Овчаров.
Той очаква през лятото на следващата година ремонтът да е приключил напълно, включително с обновяване на фонтана и басейна със скулптурата на Васил Зидаров - на дете, което държи звезда, от която излиза вода. "Детето все едно държи комета, а кометите в известен смисъл са символите на живота, защото се смята, че те са донесли водата на Земята", обясни доц.Овчаров.
Той поясни, че финансирането на проекта не е осигурено изцяло все още. "Още 2017 г. една голяма частна фирма изрази готовност да дари 50 000 лв за ремонта и това ще се случи в близките седмици и месеци. 100 000 лева са осигурени с постановление на Министерски съвет от 2018 г. Доколкото знам от ръководството на СУ, през тази година отново от целеви средства за ремонти на СУ са отделени още средства за обсерваторията", каза той. По думите му сега е осигурена около половината от нужната сума за реставрацията, която според сметките от миналата година е около 850 000 лева. През следващата седмица предстои благотворителна изложба в Ректората, която ще подпомогне финансово ремонта и реставрацията и се надявам да има достатъчно целенасочени средства през следващите месеци и следващата година, за да бъде завършен ремонта в такъв вид, в какъвто е планиран, каза той.
Доц. Овчаров е категоричен, че трите астрономически институции у нас в голяма степен вече са осигурени с нужната им модерна техника. "Техниката, с която работим - за обучение и за наука, вече е обновена благодарение на няколко проекта, най-мащабният от които е РАЦИО (Регионален астрономически център за изследвания и образование) по Националната пътна карта за научна инфраструктура в България. Той обединява трите професионални астрономически институции у нас - Институт по астрономия с НАО Рожен към БАН, катедра Астрономия към СУ и Астрономическия център към Шуменския университет. Вече имаме ново, много съвременно оборудване, което ще заработи и в трите институции през лятото. На Рожен има телескоп с диаметър на огледалото метър и половина, който вече в е тестов режим, в Шуменския университет - 60-сантиметров телескоп, също е в готовност, а в края на лятото предстои да заработи в другата обсерватория на СУ - Студентска астрономическа обсерватория Плана, също 60-сантиметров телескоп", каза доц.Овчаров. Той добави, че благодарение на този и на други проекти са били осигурени преносими телескопи и камери, "професионална техника, която използваме за обучение и за наука, а също и при демонстрации в Обсерваторията в Борисовата градина. Сравнително сме обезпечени с техника, но сградите е ключово да бъдат реставрирани", каза ученият.
Той посочи, че работата на катедра Астрономия и на астрономическите обсерватории през последните години се радва на голям обществен интерес. Ученият прави съпоставка с интереса отпреди 20-25 години, когато "обсерваторията на Рожен почти нямаше посещения, тази в Борисовата градина не бе така достъпна, но през годините сякаш интересът на хората нараства все повече". Доц. Овчаров посочи, че през последните години се организират повече публични събития, свързани с астрономия и астрофизика. "При нас има Кръжок по астрономия, който съществува повече от сто и двадесет години в различни формати. Напоследък на всяка сбирка има между 50 и сто посетители, а в Дните на отворени врати идват хиляди хора", посочи той. Интересът е много голям и това е хубаво, защото в днешно време има много лъженаука и е добре истинската наука да се показва на хората, каза ръководителят на катедра Астрономия.
"Катедрата е изключително активна в популяризиране на науката, променихме формата на кръжока и той стана много популярен, използваме всеки повод за отворени врати в обсерваторията", посочи той и добави, че през годината се организират поне 5-6 подобни събития, учените посещават и училища в страната. "Преди 7 години стартирахме иновативна магистърската програма „Астрономия и популяризация на астрономията“. Тя позволява на хора с интерес към астрономията да се докоснат до истинската наука. Основно я записват хора, на които не им достигат кръжокът и отворените врати. Всяка година имаме 12-15 души в програмата", каза доц. Овчаров.
