site.btaНа 8 февруари се навършват:

- 435 години от смъртта на Мария Стюарт, кралица на Шотландия (14 декември 1542-24 юли 1567) /1542-1587/.
Екзекутирана е по заповед на английската кралица Елизабет Първа по обвинения в предявяване на претенции към английския престол и в съучастие в католически загoвори.
- 410 години от рождението на Самюъл Бътлър, английски поет сатирик /1612-1680/.
Автор е на литературната бурлеска "Худибрас" (1663-1678).
- 295 години от рождението на Жан Андре Делюк, швейцарски физик, геолог и метеоролог /1727-1817/.
- 150 години от рождението на Теодор Лесинг, немски философ /1872-1933/.
- 120 години от смъртта на Нил Филатов, руски лекар педиатър /1847-1902/.
Един от родоначалниците на педиатрията в Русия. Изучава и описва острите инфекциозни болести при децата. Ръководител на първата самостоятелна Катедра по детски болести в Московския университет (1891-1902).
- 90 години от рождението на акад. Благовест Сендов, български математик, политик и общественик /1932-2020/.
Декан на Факултета по математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1970-1973), ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (17 октомври 1973-10 октомври 1979). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1989). Заместник-председател на Българската академия на науката /БАН/ (9 януари 1980-25 юли 1988), главен научен секретар на БАН (12 април 1982-25 юли 1988) и председател на БАН (25 юли 1988-9 декември 1991). Директор на Центъра по информатика и компютърни технологии към БАН (1991-1993). Председател на 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-19 февруари 1997). Депутат (19 април 1997-19 април 2001) и заместник-председател на 38-ото Народно (7 май 1997-27 юли 2000). Заместник-председател на 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-10 октомври 2003). Посланик на България в Япония (19 декември 2003-14 септември 2009) и във Филипините (20 април 2006-19 септември 2014). През 1961-1962 г. той е един от участниците в реализирането на електронната изчислителна машина "Витоша" като проектант на математико-логическата й част. През 1980 г. започва да се занимава с теорията на апроксимациите, направление на математиката, и с приложенията на една неизползвана дотогава метрика - т. нар. Хаусдорфово разстояние. През м. януари 1993 г. Благовест Сендов съобщава, че след четиригодишна работа, въвеждайки нова теория,  е намерил окончателния отговор на задача в изчислителната геометрия, поставена през 1939 г. от  математиците Блументал и Ердьош. На 1 февруари 2011 г. акад. Благовест Сендов обявява, че е успял да разреши задача със 108-годишна история, свързана със свойствата алгебрични полиноми, която е решавал в продължение на седем години и чийто автор е българският математик акад. Любомир Чакалов (1886-1963). Автор е на повече от 30 учебника и на над 200 научни публикации в областта на математиката, теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др. Главната част от изследванията му по Хаусдорфови апроксимации са събрани в монографията "Хаусдорфови приближения" (1972), която е преведена и на английски език. Автор е на "Изчислителна математика - стара и нова" (1972), "Математически модели на процесите на деление и дифиринциация на клетките" (1976, на руски език), "Хаусдорфови приближения" (1979, на руски език), "Усреднени модули на гладкост" (1983), "Алгоритъм на живота" (2001), "Джон Атанасов - електронният Прометей" (2003), "Мъхът и демокрацията" (2015) и др. Почетен гражданин на Видин (1973). Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" (19 април 1977), на Югозападния  университет "Неофит Рилски" за неговата научна дейност и високи постижения в областта на математиката (31 октомври 1996), на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за приноса му в популяризирането на университета като национален център за подготовка на специалисти по математика и информатика (1 февруари 2011). Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител на  орден "Кирил и Методий" първа степен (1974), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1978, февруари 1982), на наградата на БАН за математически науки "Акад. Никола Обрешков" за цикъла научни трудове (21 май 1988), на френския Орден на академичните палми за големия му принос в математическата наука (22 март 1995), на орден "Стара планина" първа степен  за  заслугите му към България  в областта на образованието  и науката и по случай неговата 70-а годишнина (26 февруари 2002), на  Орден на изгряващото слънце с за заслугите му за развитието на българо-японските отношения (25 септември 2009 г.). Удостоен с почетното звание "Академикус емеритус" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (8 декември 2018).
- 75 години от рождението /1947/ на Рашко Младенов, български актьор и режисьор.
Започва театралната си кариера в Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе (1972-1975). От 1975 г. е работил е в театър "София", играл е и в Младежкия театър "Николай Бинев" и театър "Зад канала". По негова инициатива се създава театър "Ателие 313" (25 август 1989). Директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1997-2006), на Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе (1 декември 2009-9 януари 2012) и на Драматичния театър "Никола Й. Вапцаров" в Благоевград (2013-2015). Министър на културата (27 януари-4 май 2017). Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла.  Участвал е във филмите "Маргарит и Маргарита" (1989), "На чисто" (1974), "Слънчев удар" (1977), "Компариста" (1978), "Снимки за спомен" (1979), "Игра на любов" (1980), "Музикален момент" (1990), сериалите "Хора и богове" (1979), "Фалшификаторът от Черния кос" (1983), "Цветовете на изгрева" (1987) и др.
- 65 години от смъртта на Валтер Боте, немски физик, изследовател в областта на космическите лъчи /1891-1957/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1954 г. за метода на съвпаденията и откритията направени с него. Другата половина от наградата получава немският физик и математик проф. Макс Борн за неговите фундаментални изследвания по квантова механика, в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция.
- 65 години от смъртта на Джон Нойман (Янош Нойман), американски математик и икономист от унгарски произход /1903-1957/.