site.btaУстойчивост на управлението на отпадъците на територията на Столична община (България)

Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров

Научен секретар на катедра „Икономикс“, УНСС - София

Разработен е иконометричен модел, който да прогнозира изменението на общото количество смесени битови отпадъци на територията на Столична община спрямо динамиката в туристопотока. По този начин ще се подпомогне въвеждането на кръгова икономика в България, ще се даде възможност да се оптимизират публичните разходи за управление на отпадъците и ще се намалят емисиите във въздуха, причинени от неефективно управление на отпадъците.

Като пример за функционирането на модела можем да посочим следната прогноза. Ако поради ограничителните мерки, свързани с пандемията от корона вируса, броят на туристите през 2021 г. спадне с 8% спрямо предходната година, общите образувани битови отпадъци в Столична община ще намалеят с около 3%. В обратната ситуация, ако през 2022 г. липсват ограничителни мерки, свързани с пандемията от корона вируса, броят на туристите се увеличи с 8% спрямо предходната година, общите образувани битови отпадъци в Столична община ще се увеличат с около 4,6%.

Освен нови моделът използва и класически детерминанти при такъв тип прогнозиране. Чрез тях се установява, че 1 % увеличение на дохода на глава от населението е свързано с 0,34% увеличение на общото генериране на твърдите битови отпадъци. Увеличение на доходите се наблюдава например при нормативно увеличение на минималната работа заплата, което в последните години се случва ежегодно. Като това води до промяна както в количеството, така и в структурата на генерираните отпадъци. Освен прогнозираното увеличение на общия отпадък с 0,34%, промените в структурата показват, че разходите за нарасналите отпадъци ще се поемат от бизнеса, а не от Столична община. Защото няма да се увеличи потокът на хранителни отпадъци, а ще се увеличи потокът на разделно събирани отпадъци от опаковки и излязла от употреба техника, за които са отговори колективните системи за разделно събиране на отпадъци, финансирани от бизнеса.

Моделът позволява да се анализира и структурата на разходите за управление на общинските отпадъци, така че да се търсят икономии от мащаба. При Столична община в момента няма такава ефективност, което не отговаря на международната практика и икономическата теория. При големите общини, заради гъстотата на населението, контейнерите за събиране на отпадъци са концентрирани в по-голяма близост, което намалява разходите за обслужването им. Отделно, заради по-големия мащаб, фиксираните разходи за дейността намаляват съществено, което би трябвало да води и до намаление на общите разходи. Също така използването на физически капитал (машини и съоръжения) е по-ефективно и икономически обосновано от използването на човешки труд при събирането на отпадъци.

Липсата на икономии от мащаба при управлението на отпадъците в Столична община означава неправилно структуриране на променливите и фиксираните разходи в избраната технологична комбинация за дейността. На второ място, означава неправилно разпределение на ангажиментите между общината и организациите за разделно събиране на отпадъци (колективните системи на бизнеса).

Първата цел на модела е да прави прогнози за промяната в обема на общото количество смесени битови отпадъци, чието събиране е ангажимент на Столична община. Втората цел на иконометричния модел е да даде индикация за възможното преструктуриране на общинските разходи за управление на отпадъците. Моделът може да се използва и от други по-големи общини след известно настройване, тъй като територията, размерът на населението и неговата плътност имат важно значение в тази дейност.

УНСС