Съдът в Амстердам отхвърли иска на писателя за спиране на порнофилм с негово участие и така парадоксално затвърди статута на Мишел Уелбек като последния скандален бунтар в литературата.
Авторът на „Елементарните частици“, „Платформата“, „Възможност за остров“, носител на награда „Гонкур“ и постоянен „претендент“ на Нобелова награда се опита да предотврати разпространението на скандална лента с негово участие под претекст, че е употребил алкохол и е бил в депресия. Кой друг, ако не създателят на „Серотонин“, би решил да лекува унинието си със заснемане на порнофилм? Вече на 67 години, последовател на Албер Камю, повлиян от Артур Шопенхауер и продължител на френската кинематографична линия в литературата, Мишел Уелбек може да бъде определен като последния бунтар в литературата от втората половина на 20-и век. След Уилям Бъроуз, Чарлз Буковски, Филип Дик, Жан Жьоне и още неколцина, светът сякаш постепенно изгубва желанието да гледа как един гений в писането съумява да се издържа от творбите си и същевременно да поставя непрекъснато под съмнение смисъла в цялостното устройство на обществото – до степен да бъде смятан за общественоопасен. Писателите бунтари обичайно не пропускат нито една социална група. Уелбек е на практика „против всичко“ – евтаназията, съвременния феминизъм, религиите, политиката, традиционното семейство, свободната икономика, парите, амбициите, целите...
Авторите като Мишел Уелбек не могат да заемат позицията на духовни водачи в трудни времена, не могат да утвърждават позитивни културни модели. Те критикуват всички възможни социални роли, всяка една принадлежност. „Франция не е Мишел Уелбек!“, заявява бившият френски министър-председател Манюел Валс през 2015 г., след като писателят издава романа „Подчинение“ - критика на исляма и предупреждение за възможно обществено развитие. През 2022 г. „Монд“ обвинява един от най-известните съвременни френски автори в радикализиране в посока на крайната десница. През 2017 г. „Ле-з-Еко“ го нарича "последния влиятелен, масово превеждан и четен френски писател зад граница", независимо от Нобеловите награди на Патрик Модиано и Льо Клезио.
Защо необузданата личност и невъздържаният стил на Уелбек вълнуват толкова много читателите по целия свят? Философията на този противоречив бунтар в литературата и в живота е изтъкана от песимизъм и съмнения, импонирайки на опасенията и отчуждението, които владеят съвременния човек. Уелбек е носител на множество отличия, но по същество си остава литературен самотник, който не се колебае да изразява личната си идеология, дори когато тя трудно би била споделена от ценителите му. „Вероятно съм такъв, да“, отговаря Уелбек на обвиненията, че разпространява омраза. „Гардиън“ го нарича „лошото дете на френската литература“, а той, като всяко дете, не се интересува какво ще остави след себе си. „Работата ми не е да се извинявам“, казва той в интервю за вестника през 2017 г. „Не се чувствам отговорен. Работата ми е да забавлявам читателите.“ На въпроса дали нарочно си играе със страховете на французите, той отговаря предизвикателно: „Да, пледирам виновен.“
Уелбек не се страхува да бъде огледалото, в което се оглеждат непривлекателните черти и на индивида, и на обществото. Създавайки изкуство от кошмарите и депресията си, той преминава всички граници и е амбициран да избегне всички санкции. Снимайки, а впоследствие правейки шумни опити да спре порнофилм, той затвърждава окончателно статута си на творец, който отказва да се побере и в обществените стереотипи, и в собствената си кожа.
/ХК/
news.modal.text
