site.btaВарненският музей получи от дарители първите грамофонни плочи, записани в града

Музеят за нова история на Варна получи дарение четири грамофонни плочи, които са първите, записани в града. Ценните придобивки бяха предоставени от проф. Венко Бешков, чийто дядо Стоян Анастасов Бешков е певецът, записан на плочите през лятото на 1906 г. от представител на германската фирма „Одеон Рекърдс“.

Днес дарението бе официално предоставено на музея. То е много ценно за културната съкровищница на нашия град, отбеляза Теодор Роков от екипа на институцията. Той припомни, че първите записи в България на грамофонна плоча са от 1904 г. в София и след това от 1906 г. в Пловдив и Варна. Досега оригинален екземпляр са притежавали само в Етнографския музей в Пловдив, а дигитални записи има във фонотеката на БНР, допълни той. Варненските плочи са ценни и с това, че са едни от първите двустранни, както и записани със съпровод на пиано, каза още Роков. 

На втория етаж в Музея за нова история разполагат с грамофон с резонаторна кутия, но плочите няма да бъдат възпроизвеждани там. На посетителите ще бъде предложена възможност да чуят дигиталните записи от тях, съобщи уредникът. 

Изпълненията на Стоян Бешков включват китка народни песни, композиции на Добри Христов, руски романси, както и негови авторски мелодии по стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“, „Тих бял Дунав“, „Откога се е, мила моя майно льо“ и „Край Босфора шум се вдига“, съобщи дарителят. Той предостави на музея още и песнопойката на дядо си с нотираните му авторски композиции, както и неговия учителски бележник, където могат да се видят оценките, които е поставял на варненските си ученици. „Ние със сестра ми Радка Бешкова решихме, че е по-добре да предадем тези ценности от нашия дядо на варненската общественост“, заяви проф. Бешков. 

Стоян Бешков е родом от Свищов, учи музика и вокално изкуство в Украйна. Там му предлагат да специализира във Виена, но той избира да се върне в България и става учител по музика и руски език. Той е типичен пример за възрожденски будител, приел мисия в своето освободено Отечество, смята внукът. След работа в няколко града, Бешков отсяда във Варна, където създава семейство. Дългогодишен преподавател е по музика във варненската мъжка гимназия „Фердинанд I“, където през 1889 г. основава първия Варненски певчески ученически хор. Ръководи и хора към катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Написал е няколко учебника за нотно пеене, издадени във Варна. Автор е на музиката на първата приспивна песен, написана от български композитор след Освобождението - „При люлката“.

Стоян Бешков има двама сина, които също са допринесли за развитието на града, разказа още наследникът. Анастас е дал идеята за построяване на Пристанище „Варна запад“. На негово име е наречена улица в града, но то е изписано грешно като Атанас Бешков, съобщи още той и изрази надежда това да бъде поправено. Баща му Николай е електроинженер, завършил във Франция, конструирал първия силов трансформатор в България. Написал е история за електрификацията на Варна. 

Дарените грамофонни плочи ще станат акцент в експозицията на Музея за нова история, съобщи Теодор Роков.