Българското инди рок/поп дуо hug or handshake издаде последния си сингъл Slowboy на 17 март. В ексклузивно интервю по случая, Петър Трифонов и Антон Георгиев говориха за това как в днешно време хората понякога "слушат музика с очите си" и как визуалният аспект на продукцията не бива да се пренебрегва. Макар да са използвали държавно финансиране за култура, не вярват, че насочването на средства към артистите непременно гарантира качествено изкуство.
Основана в предпандемичната 2019, групата успява да изгради своя аудитория в София, благодарение на мекия, нисък баритон на Антон, запомнящите се текстове и специалното внимание към беквокалите.
Музикантите коментираха за БТА още новата си песен, дебюта си по време на пандемия и състоянието на българската музикална индустрия на фона на световния пазар.
Корените на hug or handshake
Въпреки, че имат спомени един от друг от коридорите на Американския университет в Благоевград, където следват по едно и също време, така и не се запознават там. Години по-късно Антон получава час в студио като подарък от съпругата си - последвалият запис The Ring достига до ушите на Петър, благодарение на общи приятели и през 2019 от това се ражда hug or handshake.
Името? Препратка към неловките моменти в общуването и факта, че е напълно нормално да си поне малко социално неадекватен. На всеки се е случвало да се чуди дали да прегърне някого, или да му подаде ръка, обясняват двамата – като сцена от каубойски филм е, гледате се напрегнато и дебнете момента, в който другият ще извади поздрава си от кобура. Крайната цел обаче е името им да се превърне просто в думи, които да се асоциират с музиката зад тях. А тя вече им помага да разпродават клубни концерти в София и ги качи на сцената на Sofia Live Festival през 2021.
Пробивът в чужбина: мисия (не)възможна?
Вече няколко поколения български групи таят надежди за пробив зад граница. И докато дълго време тези надежди да не бяха свързвани с особени успехи, през последните години има прогрес – Hayes & Y свири на един от най-големите фестивали в региона Summer Well в Румъния, Nocktern спечелиха конкурс за участие на InMusic Festival в Хърватия, а heptagram свириха на Europavox festival в Загреб.
ПТ: Според мен се дължи на някакво натрупване на знания и опит, което започва от социализма и благодарение на което малко по малко пазарът се приспособява към това, което е на запад. Хората стават все по-образовани откъм вкус и се научават да надграждат по-добре над влиянията, които са ги вдъхновили, за да се получи нещо различно, за да се превърне в тяхна музика. Другият фактор е интернет и всички технологии. Започва да се получава за хора, които работят усилено и имат вкус. Това са двете неща.
АГ: Наслагват се много неща. Във всяко едно отношение ни липсва по малко и трябва да извървим този път, да се надградим на всяко ниво. Като почнем от самото писане на песни, след това записа, при който губиш още 10%. При продуцирането още толкова, при мастерирането още толкова, клипът ти е малко по-смотан. И когато всички тези неща се насложат, излиза, че сме на малко по-ниско ниво. Аз поне вярвам в това – предполагам, че има и други фактори, които ни възпрепятстват, но си мисля, че всеки е длъжен първо да погледне към себе си, да види какво може да подобри и чак след това да мисли дали някой друг му е виновен.
ПТ: Да пробиеш зависи много от това да хванеш нещо музикално, което в момента е релевантно, или да го създадеш сам. Ако си на запад, си в тази среда, в която много по-рано можеш да усетиш накъде се движат нещата и да се развиеш спрямо нея. Тук минава много време докато стигне нещо и разберем, че е готино. Чисто аранжиментно и като стилове. Отнема много повече време. Все едно чакаме някакво писмо, изпратено от Северния полюс.
AГ: Истината е, че е пълно със смотани банди и на Запад. Ние чуваме най-доброто от тях, сигурно най-добрите 3%. Отдолу има 97%, които също се мъчат и се чудят защо не се получава.
ПТ: В тази връзка в България имаме някакъв плюс, че буквално можеш да си направиш група днес, утре да имаш концерт в някой от най-големите клубове и вдругиден да свириш на някой от големите фестивали в страната.
През ноември hug or handshake проведоха съвместен концерт с Lunikk – българско експериментален поп дуо, което наскоро подписа с американски лейбъл Cleopatra Records. Идеята да работиш с чуждестранен лейбъл не е убягнала и на Антон и Петър:
AG: Правили сме опити. Истината е, че има страшно много шум и там. Има много лейбъли, които се рекламират, но реално не правят много за артистите си. Нямат каналите, нямат и средствата. Без да имаме много опит, сме проучили достатъчно, за да знаем, че много трудно се намира правилният лейбъл. Това е и причината все още да нямаме. Не мога да кажа, че сме се скъсали да търсим, защото централна за нас остава работата по парчетата и вярата, че някой ден правилното нещо ще те намери. Може и малко безотговорно да звучи, но имам някакво такова разбиране, че по-скоро ако търсиш нещо твърде силно, може би трябва да го оставиш то да те намери теб. Това не означава, че трябва да стоиш на едно място, напротив – означава, че трябва да полагаме усилия, да разширяваме обхвата и присъствието си по социалните медии, а и не само. По този начин да се поставяме във все по-добра позиция нещо хубаво да ни се случи.
Дебют по време на пандемия
Първата песен на групата, Molten Dreams, излиза на 12.03.2020 – в деня, преди България да влезе в извънредно положение поради COVID пандемията. За концерти не може и да се мисли.
ПТ: Беше странно. Но си казахме, че достатъчно време мина откакто сме записали песните.
АГ: Усетихме, че трябва да ги пуснем, защото ако чакаш прекалено дълго, идва момент, в който вече не ти харесва това, което си направил. Отне ни една година да излезем на сцена – от тази гледна точка пандемията беше позитивна за нас, защото ни даде време да съберем пълния състав на групата. Приехме този подход, който май е по-рядко срещан – първо да запишеш парчетата и да ги пуснеш, а след това да правиш концерти. За мен беше по-добър, защото предпочитам да не се заявяваме като кавър банда. Не бих казал, че ни е попречила. Има много други музиканти, които разчитат на това да изкарват пари, за да се изхранват, защото ако трябва да бъдем честни, от права и стрийминг платформи не се правят никакви пари – правят се от участия. Има музиканти, които живеят от това и за тях беше страшен проблем. Но ние и до ден днешен сме си работни момчета, които от 9 до 6, а някой път и до 7-8 бачкат някъде другаде.
Антон работи като бизнес анализатор в ITF фирма, а Петър - като креативен продуцент в глобално креативно студио за социална промяна.
АГ: Това както те ограничава, така и ти дава финансова свобода да не трябва да правиш концерт утре на ужасно място, за да събереш парите.
ПТ: Мисля, че ако не беше пандемията, щеше да има натиск да свирим много скоро след появата си.
АГ: И щяхме да правим много повече компромиси, нямаше нищо да запишем. Дава ти време да стоиш вкъщи да киснеш и да пишеш парчета. Спомням си как примерно написах Love Me Like You Do в най-дивата карантина и стана супер бързо. Беше в първите месеци, през март-април, когато не се излизаше – помня, че беше много хубаво времето, но аз киснех вкъщи и записвах парчета.
ПТ: Сигурно тепърва щеше да излиза албумът.
Много български музиканти се възползваха от средствата, които държавата отпусна на артистите по време на пандемията чрез Национален фонд "Култура". И докато проектът им за видеоклиповете към албума също е реализиран с помощта на финансиране от фонда, Антон признава, че не е голям почитател на този подход:
АГ: Като цяло презумпцията, че ако наливаш все повече и повече и повече пари за култура, ще имаш все по-добра култура на мен малко ми издиша. Не мисля, че The Beatles са станали The Beatles, защото някой им е дал някаква крупна сума. Не мисля, че това дали имаш пари или нямаш е нещо, което ще направи разликата.
Когато най-после получават възможност за концерти, се появяват на сцена с още две попълнения – Виктор Иванов на бас и Ник Николаев на барабани. Осезаемото присъствие на беквокали в песните на hug or handshake е една от отличителните им черти на българската сцена и присъединяването на Виктор пасва чудесно – басистът има опит като вокалист в една от предишните групи на Петър, Bears and Hunters.
AG: Нашият продуцент казва, че беквокалите са най-красивият инструмент. Бих казал, че до голяма степен по негово влияние мислим повече в тази посока – да има хубави беквокали и да стават интересни интервали, без да става прекалено музикантско, защото много лесно може да се прекали и в тази посока. В интерес на истината, първите парчета, с които отидохме при него, бяха доста постни откъм беквокали и в процеса открихме силата на беквокалите.
Новият сингъл и значението на видеоклиповете в музиката
Както вече може би сте забелязали, hug or handshake обръща специално внимание на видеоклиповете си. Само една песен от дебютния им албум Once Upon a Pink Sedan няма такъв:
АГ: Със сигурност доста трябва да се залага на визията. Въпреки че сме в музикалния бизнес, хората понякога слушат с очите си, както нашият продуцент Симеон Лозанов Monyx казва. Може да бъде много различно преживяването да чуеш една песен със и без клип. Истината е, че трябва да отделиш средства навсякъде, не можеш да неглижираш един аспект от продукцията и да очакваш, че ще се получат нещата.
„Не сме били толкова развълнувани от Molten Dreams,” пише групата във Facebook в навечерието на представянето на новия видеосингъл. След като през декември излезе последният видеоклип от интерактивния мини-сериал, който реализираха заедно с продуцентско студио handplayed, със Slowboy се завръщат към процеса на работа от първите си две песни:
ПТ: Поредицата от клипове след Blaze of Sorry беше процес, който продължи общо три години с пет режисьора и голям екип. Продукт на много различни процеси и мисли. Сега е малко по-интимно. Тримата с Никола Атанасов (режисьор и оператор) се събираме, гледаме референции, мислим си някакви неща. Ражда се отправна точка. Накрая се получава нещо неочаквано, въпреки че сме имали идея в началото.
Новата песен е по-енергична от предишните, но и до голяма степен се придържа към вече изградения стил на групата:
АГ: Имаме и други неща, по които очакваме да започнат записи скоро и които звучат доста по-различно от първия албум. Slowboy е нещо като мост между това, което е било досега и това, което ще бъде.
/ХК/
news.modal.text
