site.btaЗавръщането към корените е една от темите както на пиесата, така и на романа „Живак”, казва актьорът Димитър Живков

Завръщането към корените е една от темите на пиесата, а вече и на романа „Живак”. Това каза снощи актьорът и автор на книгата Димитър Живков. Премиерата на романа му се състоя в столичния арт център „Сити марк“. 

Книгата е базирана на едноименния авторски моноспектакъл на Живков, който се играе вече 10 години и има 250 представления. На събитието до автора бе режисьорът на пиесата „Живак” Димитър Стефанов. Двамата прочетоха пред публиката откъси от книгата, които липсват в сценичната версия на историята, но звучат в характерния за нея северозападен диалект. Водещ на събитието бе Милена Янинска. 

По думите на Димитър Живков, романът представя „един малко по-детайлен и разширен поглед към случващото се в историята на „Живак”. В него са поместени нови моменти от биографията на главния герой Здравко Димитров. „Можем да видим по-подробно неговите реакции на всичко, което се случва”, посочи Живков. Допълни, че в романа има и любопитни нови персонажи.

Живков разказа, че до издаването на книгата се стига, след като през годините многократно е подканян да напише продължение моноспектакъла си - „Живак 2”. Според него обаче процесът на създаването на пиеса, особено след като вече има една, която да се надгради, е сложен. Като част от причините за това той посочи новия смисъл, който трябва да се вложи в новия материал, както и това, че трябва да има какво точно да се каже с него. „По-скоро се фокусирах върху това, което вече 10 години правим – да отгледаме представлението „Живак”. И реших, че е моментът да разширя погледа върху героите в такъв формат – книжовен”, каза авторът.

Димитър Живков разказа, че още преди години е получил покана да превърне пиесата си в книга от редактора в издателство „Сиела” Христо Блажев, който е голям почитател на спектакъла. „Всъщност той истински ме убеди с прекрасните си аргументи и най-вече с енергията, с която обича тази пиеса”, каза актьорът. 

По думите на Димитър Живков, заглавието „Живак” е „заигравка” с няколко неща. „Фамилията ми, думата „живец”, както и това качество на живака като химичен елемент – когато една капчица падне на някаква повърхност, тя се пръска на хиляди парченца, но много малко й трябва сама да се събере в целостта си. Което всъщност е една от темите на пиесата, а вече и на романа – завръщането към корените”, каза авторът. 

Живков посочи, че идеята за спектакъла „Живак” се появява, когато завършва НАТФИЗ и като дипломна работа по „Сценична реч” избира текст на диалект. Въпреки че неговият преподавател Петър Петров му казва, че това е доста рисково, крайният резултат се харесва както на него, така и на публиката. Това провокира Живков да започне да мисли вариант как да развие историята - до момента, в който среща Димитър Стефанов. „Разбрахме, че можем да работим добре. Предложих му текста и оттам се завъртя колелото…”, каза актьорът.

Димитър Живков разказа, че „Живак” не е биографично представление. „По-скоро е по мои наблюдения – хората, с които съм се срещал, образите, които съм наблюдавал в моето детство и юношеските ми години”, каза актьорът. Той допълни, че през годините много черти от героя Здравко започват да се откриват и в самия него. „Започнах да градя персонажа Здравко Димитров по образа на баща ми. Баща ми е такъв – непреклонен, много енергичен и колоритен, когато реши”, допълни още авторът. 

Според Димитър Живков изминалите 10 години, в които моноспектакълът се играе на сцена, са оказали влияние върху целия екип. „Със сигурност всички, обвързани с този спектакъл, смея да твърдя, че е факт – станахме по-добри хора, по-осъзнати, по-отговорни към това, което правим и един към друг. Като семейство”, каза той. 

Актьорът посочи, че в „Живак” не са заложили на бързия и лек хумор. „Опитали сме се през диалекта, през лекотата на израза на тези колоритни персонажи, всъщност да говорим за истински чувства и емоции, които ги вълнуват и които са универсални. Смятам, че го постигнахме. Надявам се читателите да го усетят и в написаното”, коментира Живков. 

Актьорът сподели, че в началото на висшето си образование в София се е притеснявал да казва, че е от Враца и дълго време е криел от къде е. „След време, когато започнах да се замислям сериозно около работата си с „Живак”, това е било нещо, което явно в онези години ме е карало да се чувствам некомфортно, сякаш съм нещо по-малко от останалите, а това е било абсолютно ненужно. Не съм си давал сметка какво богатство е диалектът, когато с него се борави правилно и целенасочено. И колко е хубаво, че ние, на такава малка територия, имаме такова богатство от диалекти”, каза Димитър Живков. 

В рамките на събитието режисьорът на „Живак” Димитър Стефанов посочи, че спектакъл, който се играе на диалект, е изключително рисково начинание. „Още докато го репетирахме, много се занимавахме с това не да изцедим хумора от самия диалект, а всъщност да предложим на зрителя едни пълнокръвни, интересни, странни хора. Мисля, че един от най-големите успехи на спектакъла, а силно вярвам, че и на книгата ще бъде такъв, е, че всички вие ще можете да се разпознавате, да разпознавате ваши познати. Защото наистина българският корен някак си е различен от всичко останало. А особено в Северозапада като че ли е изкристализирала яркостта на тези хора, тяхната твърдина, от една страна, а от друга – много фина емоционалност”, каза режисьорът. Според него публиката харесва спектакъла, именно защото е откровено честен. 

Димитър Живков е роден на 19 ноември 1984 г. във Враца. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2007 г. със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при проф. Атанас Атанасов. 

В периода 2007 - 2008 г. Живков играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, от 2008 г. до 2009 г. е в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора, а в периода 2009 - 2016 г. е част от екипа на Сатиричния театър „Алеко Константинов“. През 2016 г. актьорът излиза на свободна практика. През същата година реализира спектакъла „Игра за големи мъже“ от Саймън Блок като режисьор и ръководител на проекта. През 2021 г. Димитър Живков се присъединява към  театър „Любомир Кабакчиев“ в Казанлък.

През 2012 г. Живков става популярен с изпълнението на авторския си моноспектакъл „Живак“. Година по-късно получава награда „Аскеер” за „Изгряваща звезда“, както и наградата за най-добър актьор на фестивала „Друмеви театрални празници – Шумен“ за изпълнението си в „Живак“.

Освен на театралната сцена, Димитър Живков играе различни роли в киното и на малкия екран, озвучава филми, сериали и анимации. 

Сред заглавията във филмографията му са „Футболни хамелеони“ , „Отплата“, „Недадените“, „Дъвка за балончета“, „Братя“, „All Inclusive“, „Аз и моите жени“ и др. 

През 2017 г., по покана на проф. д-р Любомир Гърбев, Димитър Живков става асистент по „Сценична реч” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.