site.btaОт Българската академия на науките настояват за още 20 млн. лв. към бюджетната им субсидия за 2022 г., за да може да функционира нормално БАН

EZ 13:31:01 09-02-2022
MM1328EZ.015
БАН - бюджет - 2022 г. - допълнено

От Българската академия на науките настояват за още 20 млн. лв. към бюджетната им субсидия за 2022 г., за да може да функционира нормално БАН


София, 9 февруари (Димитрина Ветова, БТА)
Предложената бюджетна субсидия за Българската академия на науките (БАН) за 2022 г. е 119 млн. лв., увеличението спрямо 2021 г. е 2 млн. лв., за да компенсираме очакваното повишение на минималната работна заплата, но са ни необходими още минимум 20 млн. лв., за да може да функционира нормално БАН. Това заяви в Националния пресклуб на БТА проф. Ива Угринова - директор на Института по молекулярна биология, която е и председател на координационния щаб към Общото събрание на БАН.
Сега в Академията има 42 научни института и седем специализирани звена. БАН е на първо място по научни резултати, по икономическо въздействие и по патентна дейност, каза математикът от БАН проф. Николай Витанов, който постави и въпроса "защо тогава БАН трябва да се бори за оцеляването си".
Председателят на Общото събрание на БАН член-кореспондент Евелина Славчева заяви, че учените и служителите в Академията са определили този бюджет, като "вреден, дискриминационен, опасен и обиден". "Този бюджет затръшва вратите на БАН за младите, умните и талантливите хора, които искат да правят наука", коментира Славчева.
Проф. Емануил Мутафов - заместник-председател на Общото събрание на БАН, каза, че от декември 2020 г. заплатата на асистент в държавните висши училища е 1300 лв. и тя в момента е с 50 лв. повече от заплатата на професор в БАН. "Вирусът на мизерията, който се засажда в БАН, е далеч по-опасен от коронавируса, защото той поразява не само служителя в БАН, а и цялото негово семейство", заяви проф. Мутафов.
С бюджета, който е определен за БАН за тази година, Академията няма да може да оцелее, каза д-р Ива Дойчева, която е млад учен и е защитила своята дисертация. Дойчева подчерта, че около 80 процента от докторантите в БАН успешно са защитили своите докторантури.
Проф. Ива Угринова каза, че е изключително важно да се осъществи среща между ръководството на БАН, или на нейния председател, с правителството, а не само с ресорния министър акад. Николай Денков, с когото от БАН имат добра комуникация. "Трябва да се случат такива срещи преди да направим това, за което настояват нашите млади колеги: Да излезем на площада", заяви проф. Угринова. Тя коментира, че "когато БАН излезе на площада, обикновено правителството, което управлява, губи своето управление - по-скоро, или по-късно след нашия протест". Проф. Угринова заяви, че не е вярно, че БАН не е реформирана и обясни, че от преди осем години в Академията има система за оценяване на приноса на учените в науката. Разработихме и платформа, в която всеки учен въвежда постиженията си в рамките на една година и на тази база се получават т.нар. възнаграждения за свършената работа, обясни проф. Угринова.
Средната основна работна заплата в БАН сега е 850 лв., заявиха учените и съобщиха, че младите им колеги напускат заради ниското заплащане. Проф. Нели Косева - главен научен секретар на БАН, каза, че към декември 2020 г. учените под 40 години в Академията са били 614, а към декември 2021 г. те вече са 496. Общо учените в БАН към момента са около 2500, а проектите, които през 2020 г. са изпълнявани, са около 2000, съобщи проф. Косева.
Тя отбеляза, че с научната си експертиза учените от БАН подпомагат държавата и общините, като Академията поддържа 14 мониторингови системи. Сред тях са системите за сеизмологията, за мониторинга на Черно море и на радиационния фон, БАН участва също във всички национални и в различни европейски научни инфраструктури.



/ММ/