Александър Селие пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за определението мултиинструменталист, за тишината и невъзможното вдъхновение, за кратите и за безкрайните импровизации, и как се „открива“ импровизация, за любовта и тъгата, за неговото лично „гориво“ и за синонимите на свободата. И още: Защо никога не би свирил в голям симфоничен оркестър и с метъл група. Как би определил живота си днес – с един инструмент. За съпорта на сцената и доколко той му е необходим. И има ли първа любов в музиката...
За да прочетете цялата статия
Продължете да четете с абонамент
Вижте условията
/ТС/
