site.btaЖорж Папазов свързва българската художествена сцена със света, каза директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова

Жорж Папазов свързва българската художествена сцена със света. Това каза директорът на Националната художествена галерия (НХГ) Ярослава Бубнова по време на откриването на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ в Двореца на НХГ.

По думите й Жорж Папазов е сред творците, които „спокойно, свободно и винаги“ назоваваме като европейски и международни художници. „Надявам се, че в тази изложба е забележимо до каква степен България не се е чувствала нито скромна, нито изолирана. Творчеството на този художник потвърждава възможностите и уменията на българските творци“, коментира Бубнова.

Тя допълни, че ретроспективната експозиция на Жорж Папазов представя опит на Националната галерия да работи с експозиционна архитектура и с дизайнери. „Специално за изложбата на Жорж Папазов смятам, че това е една стъпка за Националната галерия, която бихме искали да не остане последна, а да бъде част от нашия път и процес“, посочи Бубнова.

„Жорж Папазов – Осветителят“ е резултат от сериозно проучване, започнало преди години. Това съобщи кураторът на експозицията д-р Мария Василева. „Проучване както на творчеството на Жорж Папазов, така и на архивите, свързани с него – на много статии, публикации, разпръснати по различни институции, библиотеки и музеи по цял свят. Естествено, сегашната изложба идва като продължение на този проучвателен процес, на откритията, направени по времето му“, каза тя.

Василева посочи, че творчеството на Жорж Папазов се показва в неговата пълнота. Най-ранното му произведение в изложбата е от 1916 г., а най-късното – от 1966 г. За първи път се представя версията, която художникът създава през 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. В Двореца на НХГ могат да бъдат разгледани още произведения с морски сюжети, пейзажи от областта Дордон във Франция, както и творби от серията „Къпещи се“, върху която Папазов работи от 20-те до 60-те години на миналия век.

 В експозицията са включени още творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция, сред които „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).  Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. 

„В тази зала могат да бъдат видени двете книги на Папазов, които също са посветени на Дерен. Успяхме да издирим и да закупим шест от неговите авторски книги, защото това е една част от творчеството на Папазов, която не е много добре позната, макар че има в България една публикация, която изследва епистоларното му наследство. Тепърва предстои да се преведат някои от тези книги“, каза кураторът. 

Заглавието на изложбата е вдъхновено от друга серия с произведения на българския автор - „Éclaireurs” („Осветители“). Тя е свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. 

„След един активен творчески период се завръща в България в началото на 30-те години и обикаля страната с лекции за модерното европейско изкуство. Невинаги лекциите са посрещани с разбиране. Има и много негативни оценки относно произведенията – не толкова може би към личността, колкото неприемане на модерните за това време тенденции в европейското изкуство. Затова за мен тази изложба е завършване на това завръщане на Жорж Папазов в България“, разказа по време на събитието колекционерът Георги Василев, който също участва в организацията на експозицията му. Според него изложбата в Националната галерия е доказателство, че културата не познава граници.

По време на подготовката на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ Националната галерия организира и създаването на почетен комитет. В него участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Георги Василев, писателят Георги Господинов, Ирина Петреску - аташе по културното сътрудничество на Френски институт в България, директорът и ръководител на отдел „Културна програма“ на „Гьоте институт“ в София Мартина Лудеман и посланикът на Швейцария в България Раймунд Фурер.

Ретроспективната изложба на Жорж Папазов може да бъде разгледана в Националната галерия до 19 март.

Жорж Папазов е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол в семейството на търговци. През 1917-1918 г. е изпратен да учи парково инженерство в Прага. Това обаче не го влече и затова през 1918 г.  се установява в Мюнхен, Германия, където постъпва в школата на Ханс Хофман. 

От 1924 г. е в Париж, Франция. Покровителствала го е галерия "Вавен – Распай“, чийто собственик швейцарският поет и писател Макс Берже купува първите му творби. Още на следващата година Жорж Папазов излага свои произведения в Салона на независимите. През 1926 г. участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „Танцът в изкуството“ заедно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година негови творби са включени в Салона на модерното изкуство в Бруклин, САЩ. Когато през 1925 г. групата поети начело с Анре Бретон го канят да подпише Манифеста на сюрреализма, Жорж Папазов отказва, защото не желае да принадлежи към никоя школа. Художникът не приема ролята на видимата реалност и изгражда нов свят в картините си, като отхвърля изцяло дотогавашния художествен опит, с което шокира европейския елит. Заради своя принос в изкуството на дадаизма и сюрреализма, той е причислен към „Парижката школа“.

През 1933 г. художникът подрежда изложба в Стокхолм, Швеция, в Музея на модерното изкуство. През 1935 г.  излага свои творби в Прага. Експресионистът Оскар Кокошка споделя, че изкуството на Жорж Папазов се приема в Париж като самостоятелна клонка на съвременната живопис. 

Жорж Папазов никога не прекъсва връзките с родната си. Кореспондира си с писателя Светослав Минков, Елисавета Багряна и др. Приживе организира четири самостоятелни изложби в България – през 1919, 1928, 1934 и 1938 г. 

През 80-те години на 20-и век в България са представени две изложби с негови творби. Едната е през 1982 г. в Галерията на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6, където са изложени произведения, притежание на български музеи и колекционери. Втората експозиция е подредена през 1988 г. в Художествената галерия на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ с творби от фонда на музея „Пти пале“.  

Папазов е издал седем книги, почти всичките биографични. Първата му книга „Паскин! Паскин! Аз съм!“ е спомен епитафия. През 1971 г. излиза книгата „Постъпките на художника“, в която Папазов пише: „Изкуството ми не е ребус или проблем сам за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето вдъхновение и съдба. В действителност аз бях и си оставам независим художник“. Единствената му небиографична книга – „Париж. Творчество и съдба на велики художници“ е издадена в България през 1938 г.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс, Франция. По негова воля прахът му е разпръснат над Средиземно море.   (Отдел "Справочна" на БТА)