site.btaОпашка за автографи се изви на представянето на "Сърце" от Виктория Бешлийска в Бургас

Писателката Виктория Бешлийска се срещна в Бургас с читатели и представи най-новия си, втори поред роман "Сърце" в Регионалната библиотека "Пейо Яворов", след което в залата се изви опашка от желаещите да получат автограф и да се снимат с нея.

Авторката, придобила популярност с дебютния си роман "Глина" от 2020 г. , както и с Фейсбук страницата "По дирите на думите", разказа за задълбочените литературни, исторически и теренни проучвания, които прави за написването на "Сърце". Тя описа детайли за обиколките си из музеите и природните забележителности в района на Русе и в областта Русенско поломие, където тя избира да се развие историята на романа. 

Заедно с нея в Бургас бе и заместник-главния редактор на издателство "Софтпрес" и редактор на самата книга - Виктория Иванова. Тя откри събитието, като отбеляза, че не е изненадващо залата да е пълна, защото е така при всяка среща на Виктория Бешлийска с читатели. Виктория Иванова определи двата издадени досега романа на писателката като "книги за цялото ни същество като хора", които се четат и с ума, и със сърцето, и със цялото тяло. "Ако вече сте ги прочели, знаете, че той се чувства с цялото тяло", каза още редакторката. 

Виктория Бешлийска разказа за това как преди няколко години прави съдбовния, по думите й, избор да се отдаде на писането, но не като основно занимание, а като начин на живот. "Не споделям виждането на мнозина автори, че писането е самотно занимание. Да, може да е такова, защото изисква да бъдеш сам и единствено и само с мислите си, далеч от шума и другите хора. Но не тази формална страна е важна за мен в случая. При мен писането се появи като спасение, в един много тежък момент и беше начинът, по който успях да се справя с една много дълбока, лична моя криза. То беше начинът да остана на повърхността. Тогава усетих онази негова лековита, терапевтична и силно преобразуваща сила, характерна за всяко изкуство", каза тя.

Писателката допълни още: "Искрено вярвам, че чудесата са обичайният ход на съдбата. Защото чудесата са деяния на сърцето. Единственото, с което можем да докосваме на практика другите и целия свят, не е нито едно от петте ни сетива. Това е сърцето като пресечна точка на сетивата ни, но и като храна на душата ни. То е телесен орган, но и средище на духа. Вярвам също, че ако правите нещо от сърце, то правите чудеса."

Авторката сравни процеса на създаване на книга с правенето на хляб, описвайки детайлно сходните процеси между това да откриеш правилните истории, да ги "замесиш" заедно с героите в лепкаво тесто и как лека-полека с месенето, те започват да се отделят, да стават по-стабилни и самостоятелни, докато накрая не се "опекат" в печатницата и книгата бъде готова да бъде споделена със своите читатели.  

Виктория Бешлийска разказа още за избора на играта на зарове като начало на първа глава от романа "Сърце", за което тя ползва исторически описания на живота на обикновените българи от периода след царуването на Йоан Асен II.  Тя обясни още какво е значението, силата и символиката на имената на нейните герои, сред които Тих, Хвала, Добрана, Витол и как смяната на името на единия в процеса на писане, е променила и неговата съдба. Бешлийска показа и рисунка, която изобразява жена с накити, характерни за същия исторически период - XII - XIII век и как моментално е усетила, че сякаш вижда своята вече готова и описана в романа Добрана. 

След представянето писателката отговори и на няколко емоционални въпроса от публиката, зададени с нескрито вълнение. Част от тях бяха за избора на три разказвателни гледни точки в романа, дали плаче, докато пише, така както читателите й споделят, че често плачат, докато четат. Тъй като тя има особен интерес към произхода на думите, познат и от страницата "По дирите на думите", бе попитана коя е любимата й дума от романа, освен неговото заглавие. Тя отвърна, че това е тайник и обясни, че в Библията думата често се използва и като синоним на сърце.

Виктория Бешлийска се развълнува видимо и от въпрос, свързан с икона, описана в романа "Сърце" и дали такава наистина съществува. Тя отговори положително и даде само ориентировъчни насоки за района, в който се намира и където тя я открива след дълго търсене. Авторката обаче го направи с предварителната уговорка тази информация да не напуска залата, защото се е зарекла да не я издава никога и отново припомни, че ако човек прави или търси нещо със сърцето си, се случват наистина чудеса.