site.btaФилософията - една от най-древните науки, остава неразделна част от най-модерното образование

Философията - една от най-древните науки, остава неразделна част от най-модерното образование
Философията - една от най-древните науки, остава неразделна част от най-модерното образование
Снимка: АП

Ноември определено може да бъде наречен „Месец на философията“. От една страна, от 2002 г. насам по инициатива на ЮНЕСКО в третия четвъртък от месеца се чества Световният ден на философията. От друга – през ноември се отчита рейтингът на висшите училища в България. 

Философията е далеч зад „дъщерната“ си специалност „Педагогика“ в рейтинговата класация на университетите. През последните години незаетите места и допълнителният прием в специалността „Философия“ във висшите училища у нас са не просто устойчива тенденция, а традиция. 

Специалността „Философия“ не е в състояние да генерира големи потоци от студенти, които биха желали да я изучават на чужд език. Не е и източник на присъствие на чуждестранни студенти. Парадоксално този учебен предмет придоби по-голяма тежест в системата на средното образование, „слизайки“ до осми клас в задължителната програма и увеличавайки броя на часовете благодарение на родствената си учебна дисциплина „Гражданско образование“. 

Доколко справедливо е да се търси рейтингов престиж от философията и може ли изобщо да й бъдат вменени задълженията да развива у учащите професионални умения? Очевидно критерии като патенти или стартъпи в случая са неприложими. Ясно е, че и днес преподаващите и изучаващите философия са в противоречива позиция – самото им присъствие е белег за цивилизованост, условие, без което не може. В същото време те са изправени пред предизвикателството да сведат своята компетентност до актуалните количествени измерители като брой цитирания и прилагане на усвоени професионални умения след завършването. 

Философията е хваната в капана на доказването на практическата стойност. Тя не е сред защитените специалности, които се смятат за структуроопределящи в подготовката на кадри за развитието на икономиката и обществения живот. Не се предвижда криза, която може да доведе до остър недостиг на дипломирани философи в следващите години. За разлика от нея точните науки и техническите специалности са в благоприятната позиция да могат да оправдаят необходимостта от инвестиции. 

За целите на образователния мениджмънт катедрите по философски науки нямат избор, освен да приемат, че подготвят студенти в професионалното направление „Философия“. Редица преподаватели изразяват недоволство от факта, че подчиняването на наукометрични и рейтингови показатели, които „не са им по мярка“ крие опасност от загуба на научната идентичност. Изискваните публикации на чужд език реално поставят някои от тях пред риск да изгубят част от стойността на текста си, ако превеждат сами, или да търсят преводачи на философска литература.    

Възприемането на философията като кабинетен предмет и наука, отделени по категоричен начин от практиката, до голяма степен е плод на развитието на технологиите. Парадоксално – философията обича парадоксите – в продължение на хилядолетия тя развива физиката и математиката, военното дело, политиката и съжителства безпроблемно с инженерното дело и медицината. Това са дялове от познанието, чиято практическа полза днешното общество не поставя под никакво съмнение. 

Може би тази нейна особеност е част от мотивацията на няколко хиляди души, които всяка година се явяват на приемен изпит по философия или държат матура. Макар да не е начело в рейтинговите класации, философията все пак отчита желаещи да посветят време на изучаването й и да станат част от тази древна културна традиция.

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:48 на 27.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация