site.btaНационалната библиотека представя османски пътешественици и географи от XVII век

Разгръщаме „Книга на пътуването“ на Евлия Челеби и „Огледало на света“ на Кятиб Челеби.

Опознаването на нови земи, на непознати народи с техните традиции, обичаи, език и постижения винаги е било едно от най-примамливите приключения за хората. В резултат на подобни пътувания се раждат вълнуващи съчинения, които формират жанра на пътеписната литература. За периода XV–XIX век, когато Балканите, както и големи части от Азия и Африка са включени в Османската империя, разполагаме с богата пътеписна литература на европейски пътешественици, която е незаменим източник на информация. В самата Османска империя обаче също се раждат и формират личности, които превръщат пътуването в начин на живот и създават шедьоври на пътеписния жанр, без които днес не можем да си представим знанието за миналото. Един от тях е Евлия Челеби.

Неговото съчинение Сеяхатнаме (Книга на пътуването), описващо пътуванията му в различните части на империята и извън нея, е уникален разказ с енциклопедичен характер на различни страни от действителността в Османската империя между 30–80-те г. на XVII в. Заслужава да цитираме думите на проф. Страшимир Димитров от предговора му към неговия превод на части от пътеписа: „Няма да е пресилено, ако се каже, че Евлия Челеби е най-известният османски автор, живял и работил през XVII век. Никой друг автор не ни е направил достояние толкова неща от своята епоха, не ни е разказал така увлекателно за своето време, както този неуморим и словоохотлив човек… Той е пътешественик, носен от представилия се случай да пропътува всяко непознато му още място, за да разкаже после какво е видял и преживял там.“ 

Евлия Челеби е роден в Истанбул през 1611 г. Баща му бил златар, а по майчина линия той бил свързан с управляващия османски елит. Като племенник на великия везир Челеби съпровожда велики везири и паши във военни начинания и административни мисии. Вродените му любознателност, наблюдателност и талант на разказвач, му позволяват да сътвори една енциклопедия на политическия, военния и религиозно-социалния живот в Османската империя. Увлечението му към пътешествията и описателната география се проявява още на младини, а самият той обяснява страстта си с божието съизволение.

Пътеписът Книга на пътуването обхваща десет големи тома, като подреждането на материала следва хронологията на пътешествията на автора. Първият том започва от 1630 г. и описва столицата Костантинийе (Константинопол, Истанбул). Вторият разказва за първите му пътувания до Бурса, Измит, Трапезунд, Азов, крайбрежието на Черно море, вилаета Ерзурум, Североизточен Анадол, Иран, Нахичеван, Тбилиси, Баку, Тебриз. Голяма част от том 3 е посветена на пътуванията му из Румелия (България, Гърция и др. райони). Този том е изключително ценен за проучването на българските земи през XVII век, защото съдържа описание на важни градове и села в нашите земи. Следващите томове са посветени на Анадола, Иран, Азербайджан, Ирак, отново за българските земи, Трансилвания, Украйна, Полша, Херцеговина, Дубровник и Босна. Евлия Челеби достига до Крим, Южна Русия, прикаспийските области и Поволжието и завършва пътеписите си в десети том с последните му пътувания в Африка.          

През 18 век Сеяхатнаме вече става популярно съчинение и се размножава чрез преписи при слабото развитие на книгопечатането в Османската империя. От цялото съчинение има три пълни преписа, намиращи се в библиотеки в Турция. Във фонда на отдел "Ориенталски сбирки" на Националната библиотека за съжаление няма ръкописен препис на пътеписа, но се съхраняват том 1, 4 и части от том 3 от първото издание на ръкописа, направено от Ахмет Джевдет, през 1897 г.

XVII век е не само векът, в който се появява на бял свят най-известното османско пътеписно съчинение Книга на пътуването, но е ключов в развитието на географското знание в Османската държава. Този скок в познанието за света дължим на учения-енциклопедист Кятиб Челеби. Роден в Истанбул през 1609 г., истинското му име е Мустафа бин Абдуллах, но известен още с прозвищата Хаджи Халифа и Хаджи Калфа. Челеби получава добро образование и между 1624 и 1635 г. е на служба като писар (кятиб) при султан Мурад IV (1624–1640) в походите му на Изток срещу Сефевидската държава.

През 1635 г. Кятиб Челеби се завръща в Истанбул и се отдава на писане на съчинения в областта на историята, географията, религиозните науки, библиографията. Той създава над 20 книги, авторски и преводи. Днес съчинението му Джиханнюма (Огледало на света) се оценява като скок в областта на географските знания и е първото османско систематично географско съчинение. То представлява световна география, съчетаваща физическата с икономическата, историческата и културната география. Съчинението е писано на два пъти през 1648 г. с описания на европейските територии под властта на османците, от Мала Азия до Северна Африка и след 1654 г. където авторът представя пътуванията на Христофор Колумб и Фернандо Магелан. „Огледало на света“ описва земята, започвайки от Япония, страните от Азия и стига до Ван, който е най-западната точка на описание.

За значението на Джиханнюма в разпространението на позитивното знание в Османската империя свидетелстват многобройните преписи на съчинението. Във фонда на Националната библиотека се съхранява първото печатно издание на този труд, отпечатан в първата османска печатница, основана от Ибрахим Мютеферика.

Евлия Челеби и Кятиб Челеби със своите трудове Сеяхатнаме и Джиханнюма стават двигатели в разширяването на хоризонта на османците в географски и културен аспект и катализират процеса на натрупване на знания за света. Днес, четири века по-късно, можем да приемем тези забележителни постижения в пътеписния жанр и като компас, в търсене на вярната посока.     

Автор: Невена Граматиков; Фотографии: Стефан Рангелов.

НБКМ