site.btaИзложба, разказваща за българското културно наследство в чужбина, се откри в Националния етнографски музей

Изложба, разказваща за българското културно наследство в чужбина, се откри в Националния етнографски музей
Изложба, разказваща за българското културно наследство в чужбина, се откри в Националния етнографски музей
Снимки: Пресфото - БТА, Христо Касабов

Изложбата “Българско културно наследство в чужбина: места и практики” беше открита в Националния етнографски музей.

Тя е реализирана в рамките на четиригодишния проект “Конструиране на културно наследство зад граница: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики”, чийто ръководител е проф. Лозанка Пейчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Автор на експозицията е гл. ас. д-р Яна Гергова.   

Надявам се, че успяхме в един сбит вариант да представим в изложбата това многообразие от места и различни обекти, паметници, църкви, практики на посещение, на поклонение и възпоменание, което проучвахме, разказа Яна Гергова. 

Учени от ИЕФЕМ-БАН в рамките на проекта са обходили и проучили десетки места в Турция, Гърция, Република Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Русия, Италия, Унгария и Чехия, свързани с българското национално културно наследство – военни гробища и паметници, български църкви и манастири, крепости, паметници на именити българи.

Сред изследваните обекти са българските военни гробища в Република Северна Македония и Добруджа; местата, свързани с паметта за Кирил и Методий и техните ученици в Италия, Германия, Чехия, Албания и Република Северна Македония; следите от Волжка България и паметта за Алцек в Италия; гробът на цар Самуил на остров Св. Ахил; българските църкви в Румъния; стъпките на Гоце Делчев, Пейо Яворов и Капитан Петко Войвода в днешна Гърция и много други. В изложбата учените представят в образи и думи резултатите от мащабното изследване, опитвайки се да структурират, въобразят и визуализират българската културна територия отвъд днешните държавни граници.

Целта на експозицията е да представи за популярната публика изследването, посветено на конструирането на нашето национално културно наследство извън границите на страната, разказа гл. ас. Лина Гергова.

Сигурна съм, че българите са чували за някои от местата, но не и за всички, разказа тя. По думите й изложбата е впечатляваща най-вече като богатството, което представя - огромния брой случаи, може би десетки в толкова много страни. Сигурна съм, че всеки може да намери интересно място, което да посети, защото някои са свързани с военни битки, с победи или гибел, но други са посветени на светци или на наши национални герои, отбеляза още тя.

Сред проблемите, с които са се сблъскали, гл. ас. Лина Гергова отбеляза, че много от посетените места не са маркирани и самите практики на визити ги конструират като българско наследство. Тя посочи, че това е и един от основните аспекти на работата им да проучат точно такива обекти. 

Екипът представи и брошура, в която са включени някои от най-интересните случаи на възстановяване и поддържане на българско културно наследство в чужбина, сред които пограничните манастири в Република Северна Македония и Сърбия, военните паметници в Добруджа, паметта за Мара Бунева в Скопие, Босилеградския погром, честванията на Кирил и Методий в Рим, Елванген и Микулчице и др. В нея са включени в по-разширен вариант и историите около представените в изложбата паметници, отбеляза гл. ас. Яна Гергова.

Границите на Балканите винаги са били динамични, а България и днес преживява травмата от отнети след войни и мирни договори земи и от големите потоци бежанци и преселници от Македония, Тракия и Добруджа. Извън днешната българска територия откриваме пластовете на наследствата от Средновековието ни, от времето на Османската империя и Българското възраждане, от победни битки и изоставени завинаги градове и села. Там, отвъд, са и следите от стъпките на множество български интелектуалци, артисти и спортисти, прославили името на България в Европа и света. Тези пространства, определени от конструираното наследство и маркираните места на памет, наричаме културна територия. Тя е означена с паметници и паметни плочи, но и изградена чрез трансгранични възпоменателни и поклоннически маршрути и ритуали, отбелязват от ИЕФЕМ-БАН.

Експозицията е разположена на първия етаж в Източното крило на бившия Княжески дворец и може да бъде посетена до 8 септември.

/ТС/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:46 на 05.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация