site.btaИзложба под наслов "Приобщаване" е открита в Националния музей на образованието в Габрово
EZ 08:13:31 21-09-2021
RI0811EZ.001
Габрово - музей на образованието - изложба
Изложба под наслов "Приобщаване" е открита в Националния музей на образованието в Габрово
Габрово, 21 септември /Жанет Михова, БТА/
Нова изложба под наслов "Приобщаване - европейски измерения на българската просветна традиция" е открита в Националния музей на образованието. Тя е подготвена по повод 38-то издание на инициативата "Европейски дни на наследството" и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври, съобщиха от музея.
Представените в изложбата личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през 19-ти век - ярък, динамичен и наситен със събития период. По думите на уредниците това е времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентирането към европейските ценности.
Експозицията показва на 19 табла етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, а акцентът е върху стремежа към модерно образование на роден език. Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 година с "История славянобългарска", казаха от музея. По думите на уредниците постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на България. То е символ на културното и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи - просветители, книжовници и учители - се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на Европа.
Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, носители на новото, които стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Акцентът е върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърски метод и класно-урочната система. През първата половина на 19-ти век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса. Те се превръщат в мост между българското общество и европейската култура, организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищни кабинети. Разказът за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава.
Фотодокументалният разказ е обогатен с културни ценности от фонда на музея, които допълват темата. Показани са оригинални издания, образци на възрожденската учебна книжнина - снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария и Русия, дипломи, преводна книжнина, учебни помагала. В изложбената зала може да се види и късометражният филм "Просветни традиции и модерни времена", който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.
/РИ/
RI0811EZ.001
Габрово - музей на образованието - изложба
Изложба под наслов "Приобщаване" е открита в Националния музей на образованието в Габрово
Габрово, 21 септември /Жанет Михова, БТА/
Нова изложба под наслов "Приобщаване - европейски измерения на българската просветна традиция" е открита в Националния музей на образованието. Тя е подготвена по повод 38-то издание на инициативата "Европейски дни на наследството" и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври, съобщиха от музея.
Представените в изложбата личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през 19-ти век - ярък, динамичен и наситен със събития период. По думите на уредниците това е времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентирането към европейските ценности.
Експозицията показва на 19 табла етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, а акцентът е върху стремежа към модерно образование на роден език. Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 година с "История славянобългарска", казаха от музея. По думите на уредниците постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на България. То е символ на културното и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи - просветители, книжовници и учители - се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на Европа.
Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, носители на новото, които стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Акцентът е върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърски метод и класно-урочната система. През първата половина на 19-ти век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса. Те се превръщат в мост между българското общество и европейската култура, организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищни кабинети. Разказът за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава.
Фотодокументалният разказ е обогатен с културни ценности от фонда на музея, които допълват темата. Показани са оригинални издания, образци на възрожденската учебна книжнина - снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария и Русия, дипломи, преводна книжнина, учебни помагала. В изложбената зала може да се види и късометражният филм "Просветни традиции и модерни времена", който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text