Преоткритата модерност на втората половина на ХХ в. и проблемите на опазването на полемичното наследство бяха темите, които бяха акцент във втория ден на международния форум „Архитектура и политика през ХХ век – от изобретение до културно наследство".
Днес, заседанията на форума, организиран от Френския институт в България, се състояха в сградата на Българска телеграфна агенция (БТА), създадена от архитекта Евгени Зидаров в началото на 60-те години на миналия век, като част от модернисткото архитектурно движение от този период.
В своя доклад на тема „Архитектурата в Световния социализъм“ проф. д-р Лукаш Станек от Манчестърски университет представи няколко примера за сътрудничество между източноевропейци и архитекти, урбанисти и строителни компании в Западна Африка и в Близкия изток между 1950-те и 1980-те години. Резултатите от тези обмени са повлияли, а в някои случаи продължават да влияят, върху градоустройството по света, отвъд мотивите и идеологиите от времето на Студената война, отбелязва той.
Станек разказа, че по времето на Брежнев социалистическите страни участват в бартерни споразумения, при които сградите се заменят за суровини, от които те се нуждаят. Даде пример с петролното ембарго през 1973 г. и кризата в Източна Европа. В това време страни като Унгария, Полша, България, Румъния, Източна Германия засилват „износа“ на архитектурни планове и строителство. Най-големите реципиенти са производителите на петрол в Северна Африка и Близкия Изток. Станек посочи, че това започва да предизвиква бившите колониални центрове за производство на знание, които сега се конкурират с други центрове за производство на знание. Сред примерите на проекти, създадени от архитекти от бившите социалистически страни, той даде и една от известните сгради в Абу Даби (ОАЕ) – общината, проектирана от българска фирма през 1985 г. Такива предприятия се интегрират в доминирания от Запада архитектурен пазар, каза той и допълни, че по онова време източните дружества са показали, че могат да си сътрудничат със западни компании.
„Социалистически модернизъм. Архитектура в ГДР 1950 – 1990 г.“ бе темата на доклада на д-р Томас Флиерл, архитект и изкуствовед от Берлин. Той отбеляза, че политическата история ни показва, че трябва да работим в полза на едно по-либерално и екологично устойчиво бъдеще на Европа. Трябва да намерим начин да пренесем по някакъв начин това проблематично наследство във вече обединена Европа, смята още той.
За създаването на курортния комплекс Слънчев бряг разказа в своето представяне проф. Тодор Кръстев, озаглавено „В търсене на модерността по брега“. На едно гранично място – Черноморския бряг и в едно преходно време – 60-те години, българските архитекти експериментират връзките между Европейския модернизъм, местните традиции и туризма. Българското Черноморие се оказа благодатна почва за школата Баухаус, разказа проф. Кръстев. Именно край брега българските архитекти през 60-те години търсеха модерността, изгубена под пресата на сталинистката архитектура, отбеляза той. По думите му по онова време Слънчев бряг е бил истинска лаборатория за преоткриване на модерността.
Проф. Кръстев разказа също, че за водещия архитект Никола Николов е бил особено важен балансът между площта на плажната ивица и капацитетът на самия комплекс. Държеше на нормата осем кв. м плажна ивица на едно легло, което предполагаше не повече от 30 000 легла в целия Слънчев бряг. Целта му беше един спокоен, семеен курорт при ниска интензивност на застрояване със сравнително малки хотели, потънали в зеленина. Проф. Кръстев отбеляза, че това е било модел, твърде необичаен според тогавашните европейски критерии за икономическа ефективност на среда за масов туризъм. Но именно той извоюва световната репутация на Слънчев бряг като семеен курорт №1 и съответно гарантира неговата икономическа ефективност, каза още Кръстев. Той обясни, че създаването на курортите по онова време е било резултат от държавна политика, с „двойно дъно“. Целта е била те да демонстрират грижата на партията и държавата за отдиха на трудещите се, но в действителност са били замислени преди всичко за чуждестранни туристи за осигуряване на ценна валута, най-вече западна.
Проф. Кръстев засегна и настоящото състояние на комплекса. Според него и до днес тези архитектурни постижения са без всякаква юридическа защита, като ценно културно наследство. Поради това в един повече или по-малко хаотичен преход Слънчев бряг бе тотално компрометиран, каза той.
Архитект Йелица Йованович от Белград представи изграждането на централната част на „Нови Белград“. Той е проектиран като постоянна експозиция на най-добрата архитектура, която Югославия може да предложи, каза тя и отбеляза, че кварталът е израснал на мястото на блатиста местност, намираща се между реките Дунав и Сава. През януари 2021 г. централната част на „Нови Белград“ получава от сръбското правителство защита като културна забележителност.
„Оскар Нимайер и монументите на културата във Франция“ е докладът, който представи проф. д-р Ришар Клен от Националното висше училище по архитектура в Лил. Той отбеляза, че със създаването на Министерството на културата през 1959 г., Домовете на културата се превръщат в основен елемент от политиката за културна децентрализация, проведена във Франция под егидата на министъра Андре Малро. Един от последните построени се намира в Хавър, създаден е през 1982 г. от Оскар Нимайер. Флуидните форми в творенията на архитекта днес са всепризнати във Франция като монументи, материализиращи връзката между архитектура, култура и политика. Проектите на Нимайер съчетават модернистка архитектура и исторически елементи, като всичко това се постига по един много великодушен начин, отбеляза проф. Клен.
Втората сесия от днешния ден от форума бе посветена на опазването на полемичното наследство
За оспорваното наследство и за контекстуализирането на трудното минало говориха в своя доклад арх. д-р Анета Василева и арх. д-р Емилия Кълева от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Според тях архитектурата съществува в социален и политически контекст, като почти винаги следва да бъде оценявана именно в този контекст. Сградите не се появяват от нищото: те са продукт на особено съчетание от артистична визия, пари, политически обстоятелства, културна позиция и инженерни умения.
Д-р Анета Василева отбеляза, че когато се говори за противоречиво наследство, се набляга на естеството на противопоставянето на културното наследство и неговата употреба. Концепцията за нехармоничното наследство навлиза в академичното пространство през 1996 г., за да се адресира конфликтната природа на наследството, което произтича от начина, по който различни противоречиви действащи лица предлагат противоречиви интерпретации на миналото и по този начин създават дисонанси и предизвикателства. Те предизвикват доминиращото разбиране за наследството като за нещо удобно, хармонично и до голяма степен, нещо, с което можем да се съгласим, отбеляза Василева.
Семинарът се организира в рамките на българската програма на френското председателство на Съвета на Европейския съюз в партньорство с Народното събрание, Министерството на културата, Столичната община, СУ „Св. Климент Охридски“, Дома на науките за човека и обществото, УАСГ, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Камарата на архитектите в България, ИКОМОС България, Гьоте институт – София, Института Сервантес – София, Италианския културен институт – София, Румънския културен институт, Френския институт в София, Френския институт в Сърбия, Френския институт в Хърватия и Посолството на Франция в Албания. БТА е медиен партньор.
/ТС/
news.modal.text
