site.btaМеждународна конференция "Залезът на Балканското Средновековие" организират български и сръбски историци
EZ 15:58:01 11-10-2021
AK1554EZ.007
БАН - конференция - Средновековие
Международна конференция "Залезът на Балканското Средновековие" организират български и сръбски историци
София, 11 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Секцията "Средновековна история" към Института за исторически изследвания при БАН /ИИстИ-БАН/, катедрата "История на Византия" към Философския факултет на Белградския университет и Архива на Сръбската православна църква организират 22 и 23 октомври международна онлайн конференция. Това съобщават от ИИстИ-БАН.
Темата на форума е "Залезът на Балканското Средновековие" и е по случай 650 години от смъртта на царете Йоан Александър и Стефан Урош V и от битката при Черномен.
Битката при Черномен, край бреговете на Марица, се е състояла на 26 септември 1371 г. между войските на султан Мурад Първи и самостоятелните владетели крал Вълкашин и деспот Йоан Углеша, известни още като братя Мърнявчевичи. В християнската войска, която според различни извори е била около 30 000 души, е имало българи, сърби, гърци. Османските сили разбиват противниците си, а един от известните византолози Георгий Острогорски определя тази победа като най-голямата и изпълнена с последици, която те спечелили, преди завладяването на Цариград през май 1453 г.
Според историци причината за това е, че непосредствено след тази битка всички християнски владетели на Балканите стават васали на османските турци, които се възползвали и овладяли териториите на Източна и Северна Тракия, Родопската област, голяма част от историко-географската област Македония. И това принудило един по един християнските владетели да признаят васалитет спрямо султан Мурад Първи, като се задължили да плащат годишен данък, както и да участват в неговите походи, когато той поиска това. Васали станали византийският император Йоан V Палеолог, търновският цар Иван Шишман. Васалитет към османския султан били принудени да приемат и добруджанският деспот Добротица, видинският цар Иван Срацимир, сръбският княз Лазар, владетелят на Прилеп и син на крал Вълкашин - крал Марко, деспотът от Велбъжд Константин Драгаш.
Така след битката от 1371 г. една част от балканските земи вече били пряко подчинени на султан Мурад, а останалите били контролирани от него чрез васално подчинение, отбелязват историци.
/АКМ/
AK1554EZ.007
БАН - конференция - Средновековие
Международна конференция "Залезът на Балканското Средновековие" организират български и сръбски историци
София, 11 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Секцията "Средновековна история" към Института за исторически изследвания при БАН /ИИстИ-БАН/, катедрата "История на Византия" към Философския факултет на Белградския университет и Архива на Сръбската православна църква организират 22 и 23 октомври международна онлайн конференция. Това съобщават от ИИстИ-БАН.
Темата на форума е "Залезът на Балканското Средновековие" и е по случай 650 години от смъртта на царете Йоан Александър и Стефан Урош V и от битката при Черномен.
Битката при Черномен, край бреговете на Марица, се е състояла на 26 септември 1371 г. между войските на султан Мурад Първи и самостоятелните владетели крал Вълкашин и деспот Йоан Углеша, известни още като братя Мърнявчевичи. В християнската войска, която според различни извори е била около 30 000 души, е имало българи, сърби, гърци. Османските сили разбиват противниците си, а един от известните византолози Георгий Острогорски определя тази победа като най-голямата и изпълнена с последици, която те спечелили, преди завладяването на Цариград през май 1453 г.
Според историци причината за това е, че непосредствено след тази битка всички християнски владетели на Балканите стават васали на османските турци, които се възползвали и овладяли териториите на Източна и Северна Тракия, Родопската област, голяма част от историко-географската област Македония. И това принудило един по един християнските владетели да признаят васалитет спрямо султан Мурад Първи, като се задължили да плащат годишен данък, както и да участват в неговите походи, когато той поиска това. Васали станали византийският император Йоан V Палеолог, търновският цар Иван Шишман. Васалитет към османския султан били принудени да приемат и добруджанският деспот Добротица, видинският цар Иван Срацимир, сръбският княз Лазар, владетелят на Прилеп и син на крал Вълкашин - крал Марко, деспотът от Велбъжд Константин Драгаш.
Така след битката от 1371 г. една част от балканските земи вече били пряко подчинени на султан Мурад, а останалите били контролирани от него чрез васално подчинение, отбелязват историци.
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text