site.btaИзчислени са климатичните норми за България за новия референтен период 1991-2020 г.

Световната метеорологична организация (СМО) координира обновяването на нормите за глобалния климат в месечен мащаб, започвайки с периода 1901-1930 г. Стандартните климатични норми се използват като референтни стойности за пресмятане на климатичните аномалии. Страните членки на СМО актуализират климатичните норми за всеки следващ 30-годишен референтен период – 1931-1960, 1961-1990, 1991-2020 г. и т.н.

За изчисляването на средномногогодишните стойности на сумата на валежите и средната температура на въздуха по месеци и годишно за новия референтен период 1991-2020 г. е обработена метеорологичната информация от 355 станции (синоптични, климатични и валежомерни) от метеорологичната мрежа на НИМХ. Методиката на изчисление и статистическа обработка на данните е съобразена с изискванията на СМО, представени в „WMO Guidelines on the Calculation of Climate Normals“ (2017). Изготвени са карти на пространственото разпределение на годишните и месечните норми на валежите и средната температура на въздуха за периода 1991-2020 г.

Разпределението на средногодишната температура на въздуха (1991-2020 г.) е представено на фиг. 1. Средната температура за равнинната и полупланинска част от страната с надморска височина (н.в.) до 1000 m е 11.8 ºС. За планинските райони с н.в. между 1000 и 2000 m средната годишна температура на въздуха е около 6 ºС. Във високите части на планините, с н.в. над 2000 m, средната температура е около -1 ºС.

Фигура 1. Пространствено разпределение на климатичните норми на средногодишната температурата на въздуха за периода 1991-2020 г.

На фиг. 2 са представени месечните норми на температурата на въздуха за януари и юли за периода 1991-2020 г. През януари температурните нормите северно от Стара планина са около 0 ºС, докато в равнинните части на Южна България са средно с градус по-високи. За районите с н.в. под 1000 m най-студено е в Трън и Дивля, област Перник. В планинските райони с н.в. между 1000 и 2000 m средната януарска температура на въздуха е около -3.3 ºС, а над 2000 m – под -8.0 ºС. През юли средните многогодишни стойности на температурата на въздуха в равнинните части на Южна България (22.7 ºС) са малко по-високи от тези в Северна България (22.4 ºС). Най-топло е в крайните югозападни райони на страната. Температурите в зоните с н.в. от 1000 до 2000 m варират от 13.6 до 17.6 ºС. Над 2000 m температурните норми са в интервала 6.0-9.5 ºС.

Фигура 2. Пространствено разпределение на месечните климатични норми на температурата на въздуха (℃) за януари (вляво) юли (вдясно) за периода

1991-2020 г. 

Годишния ход на валежите е тясно свързан с особеностите на атмосферната циркулация над страната. Заради по-честото попадане на южните райони под влиянието на Средиземноморските циклони, режимът на валежите там се различава значително. Голяма част от територията на България се оказва в преходна зона, където сезонните валежни суми до голяма степен са изравнени. Средният многогодишен валеж за периода 1991-2020 г., чието пространствено разпределение е представено на фиг. 3, се изменя в широки граници – от около 500-550 mm в някои части на Дунавската равнина и Тракийската низина до 1000-1200 mm в планините. Най-малки (под 500 mm) са валежите по черноморското крайбрежие. Най-високи стойности за годишните норми на валежа са пресметнати за някои части на Родопите – 1000-1200 mm. В най-високите части на планините годишните валежни суми са средно 850 mm.

Фигура 3. Пространствено разпределение на климатичните норми на годишната сума на валежа за периода 1991-2020 г.

На фиг. 4 са представени месечните валежни норми за юни и декември за периода 1991-2020 г. Юни е един от най-валежните месеци за голяма част от територията на страната. В Северна България месечните норми се изменят в широки граници: от 50-60 mm по поречието на р. Дунав до 110-120 mm за районите в близост до Стара планина. Най-сухо е по крайбрежието на Черно море. В Югоизточна България, Тракийската низина и високите полета на Западна България валежите са в диапазона 55-70 mm, докато в Източните Родопи и крайните югозападни райони са малко по-ниски. В планинските райони валежите са средно около и над 90-100 mm. Декември е месецът с максимум на валежите в крайните южни райони на Странджа и Родопите – средно над 100 mm. В Северна България, по Черноморието и в голяма част от Южна България валежите са 40-60 mm. По-високи са месечни валежи в Източна Стара планина, Пирин, Рила и Витоша. В зоната над 2000 m средните валежни суми са в интервала 50-70 mm.

Фигура 4. Пространствено разпределение на месечните климатични норми на валежите (в mm) за юни (вляво) и декември (вдясно) за периода 1991-2020 г.

НИМХ