site.bta"Роден глас" в Чехия стана на половин век

EZ 17:37:01 19-11-2021
GI1733EZ.004
"Роден глас" - Чехия - половин век

"Роден глас" в Чехия стана на половин век

София, 19 ноември /Мартина Ганчева, БТА/
Повратна точка в издаването на "Роден глас" беше официалното признаване на българското малцинство от чешката държава през 2001 г., споделя Камелия Илиева - главен редактор на списанието, което излиза в Чехия вече половин век. Тя го ръководи от девет години.

През октомври изданието на Асоциацията на българските сдружения в Чехия получи наградата на НДФ "13 века България" за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина. Това се случи в рамките на XVI световна среща на българските медии, организирана от БТА.
В интервю на НДФ, пред Магдалена Гигова, Камелия Илиева разказва за създаването на "Роден глас", както и за трудностите и предизвикателствата, през които минава екипа на изданието за половин век.

Следва част от интервюто на Магдалена Гигова с Камелия Илиева:

Списание "Роден глас" излиза в Чехия половин век, без прекъсване. Дори в България няма много издания с толкова дълга биография. Как успявате да оцелеете?
Отговор: Истината е, че историята на нашата медия никак не е лека. Създадена с голям ентусиазъм от съотечествениците ни в Братислава, с цел поддържане на връзката между нашите сънародници, живеещи на чужда земя, и България, в началото тя съществува под формата на вестник в голям формат и се издава изцяло с безплатния труд на редакционния екип и на сътрудниците от различните градове в Чехословакия, където има създадени български културно-просветни клубове. Главният редактор е трябвало да пътува на доста голямо разстояние, до град Прешов, Словакия, където е била единствената печатница, разполагаща с българска азбука.

В тези времена, с финансови средства, за да се плати за печата на вестника, е помагал Славянският комитет в България. От него се получават и най-много материали: репортажи от по-големи предприятия и строежи в страната, от различни български градове като акцентът е бил върху това как се развиват и благоустройват. Интересни са били статиите, припомнящи важни исторически събития и годишнини. Задължителни за публикуване били материалите от разни партийни събития, особено от конгресите на БКП.
През 1984 г. издаването на "Роден глас" се премества в Прага. Медията ни се превръща в списание и първоначално излиза под ръководството на главни редактори-професионалисти, командировани от България. През 90-те години на миналия век започва изключително тежък период от съществуването на списанието - период на безразличие и безпаричие.

Тогава един достоен българин, Йордан Балуров, се заема с издаването на "Роден глас" изцяло на свои разноски. Вярно е, изданието е циклостилно, съшито с тел бод и без всякаква графична стойност, но моралната му стойност е огромна, защото спасява списанието, и същевременно ни дава много интересна информация за редица процеси и събития, случвали се през онези години в нашата организация. По онова време тя носи названието Българска културно-просветна организация, през 2016 г. промени названието си в Асоциация на българските сдружения в ЧР, която е и издател на "Роден глас".
Повратна точка в издаването на нашата медия е официалното признаване на българското малцинство от чешката държава през 2001 г. и възможността да кандидатстваме и получаваме дотации по различни проекти. Благодарение на тези дотации, "Роден глас" успява да се развива и съществува и до днес, макар покриването на задължителните 30 % от проекта също да не е особено леко. Някои от сътрудниците на списанието работят напълно безплатно - "на ползу роду", други срещу символично възнаграждение, така че и в момента голяма част от сътворено в и за нашата медия е тласкано от възрожденски ентусиазъм и желание за съхраняване на националната ни идентичност чрез писаното родно слово.
Вероятно родените в Чехия млади българи не говорят родния си език и предпочитат да четат материалите на чешки. Случвало ли се е някой да пожелае да научи български, за да Ви стане читател?
По-голяма част от родените в Чехия млади българи говорят български език, особено когато родителите им са имали желание и са положили усилия те да го научат. По-трудно е положението с писането, но въпреки това съществуват възможности - в Прага има българско държавно училище, което работи повече от 70 години, има неделно училище. Неделни училища има и в градовете Бърно и Хоржовице. Не ми се е случвало или поне не знам за такъв случай някой да иска да научи български, за да разбира всичко написано в нашето списание, но пък ние правим точно обратното - привличаме чешки приятели със специалната ни рубрика Dotknte se Bulharska ("Докоснете България"), в която им разказваме за природните забележителности на страната, за уникални градове-архитектурни резервати, предлагаме им автентични кулинарни рецепти от различните региони и имам информация, че те имат успех.
По този начин не само поддържаме традиционната чешко-българска взаимност, но и показваме, че България не е само Черноморското ни крайбрежие. Тази година, освен традиционните ни приложения към списанието, издадохме и литературен подлистник "Българската литература през погледа на чешките преводачи". В нея бе включена приказката "Кушкундалево" на Николай Райнов и 3 разказа на Ангел Каралийчев в превод на д-р Марцел Черни. В Чехия има млади и много талантливи преводачи-българисти и за мен е истинско удоволствие да работим заедно.
Цялото интервю можете да прочетете тук .
/ГИ/