site.btaВсеки седми гражданин на Северна Македония е член на партия, на избори се гласува по етнически принцип, показва изследване

Основният принцип, по който гражданите на Северна Македония гласуват, е етническият и изключенията са редки. Това показват резултатите от сравнително изследване на избирателните системи, осъществено с участието на Института за социологически и политико-правни изследвания към университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие в сътрудничество с Института за демокрация „Societas Civilis“ и Програмата за подкрепа на изборите в Северна Македония, съобщават медиите в страната.

Северна Македония за първи път е част от това международно проучване, което се провежда от 25 години и дава преглед на електоралното поведение на гражданите. Резултатите от изследването бяха представени днес.

„От македонските партии само две имат гласоподаватели сред гражданите от албански произход или членовете на други етнически общности в страната, а македонците не гласуват за албански партии”, заяви доц. Йован Близнаковски от Института за социологически и политико-правни изследвания към университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие, според когото в Северна Македония има поляризация по две линии - партийна и етническа.

Висок е процентът на гражданите, декларирали се като членове на политически партии, като около една трета от тях са участвали в митинги или публични прояви, организирани от политическа партия по време на изборите през миналата година. 

Изследването показва, че страната е сред държавите, в които партиите имат най-голям процент членове от населението и всеки седми гражданин-избирател е член на някаква партия, като жените и младите хора са по-слабо ангажирани в политическите процеси. Според данните 13,3 на сто от анкетираните са заявили, че са членове на партия, докато в ЕС процентът е между 3 и 5 на сто. 

Деление по етнически признак има и по отношение на оценката за работата на правителствата на Зоран Заев и Димитър Ковачевски (2020-2024 г.), участие в които имаше и най-голямата албанска партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ). 

„Виждаме, че сред македонците недоволството е значително по-голямо, отколкото при етническите албанци, така че по някакъв начин целият резултат от изборите може да се разглежда като наказание за предишното правителство”, смята Близнаковски.

На въпрос дали избирателите гласуват на изборите за една и съща партия, 37,4 процента от анкетираните отговарят утвърдително, 25,3 процента - че гласуват за различна партия, докато 1,1 процента заявяват, че не гласуват.

Близо 38 процента от анкетираните са обяснили, че причината да изберат за кого от кандидатите за президент да гласуват по време на изборите в края на април и началото на май миналата година е преценката, че "този кандидат е най-добрият". За близо 35 на сто причината е била, защото това е кандидатът, издигнат от тяхната партия. По отношение на парламентарните избори, които се проведоха заедно с втория тур на президентските избори, в изследването 34 процента от македонците твърдят, че са подкрепили определена партия заради представената от нея програма, докато за 35 процента от албанците по-важно е било ръководството на партията, за която са гласували.

Изследването е проведено между 25 октомври и 4 декември 2024 г., сред 1056 граждани от всички райони за планиране в Северна Македония, като процентът на пожелалите да се включат в анкетата е 56,2 процента.