site.btaИзточното крило на Славянобългарския манастир "Св. Великомъченик Георги" на Атон възвръща автентичния си облик след повече от 200 години

EZ 09:03:32 23-11-2021
AK0859EZ.004
23. манастир "Св. Великомъченик Георги" - Атон - ремонт

Източното крило на Славянобългарския манастир "Св. Великомъченик Георги" на Атон възвръща автентичния си облик след повече от 200 години

София, 23 ноември /Димитрина Ветова, БТА/
За втори път - на 17 ноември тази година, Министерският съвет отпусна средства за ремонта на Източното /Банското/ крило на Славянобългарския манастир "Св. Великомъченик Георги" на Света гора /Атон/. Това е сграда, която е от 1756 г. и оттогава са правени само частични ремонти. Затова се налагаше да бъде направен цялостен ремонт, който да придаде завършен вид на манастира.

Започнахме ремонта на две от трите основни части на Банското крило, след като първите средства за това бяха отпуснати от българското правителство в края на 2019 г., каза за БТА отец Гавриил от Славянобългарския манастир "Св. Великомъченик Георги" на Света гора.

Той разказа, че с първите средства, отпуснати от българската държава в края на 2019 г., е била реставрирана почти цялата конструкция на сградата, оправени са били и фасадите й. Сега продължава възстановяването на сградата и подмяната на различни системи - за отопление, осветление и за вентилация. Ремонтиран беше и покривът на манастира, обясни отец Гавриил.



ЗОГРАФСКИЯТ МАНАСТИР ВЪЗРЪЩА АВТЕНТИЧНИЯ СИ ОБЛИК

Източното или Банското крило в Славянобългарския манастир "Св. Великомъченик Георги" на Атон е построено преди повече от двеста години със средства на заможния банскалия хаджи Вълчо. В него българският будител Паисий е довършил своята "История славянобългарска".

Служебното правителство одобри на 17 ноември тази година допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2021 г. в размер на 2,3 милиона лева. Средствата са за довършването на ремонта и за реконструкцията на Източното /Банското/ крило на Славянобългарския манастир "Св. Великомъченик Георги" на Атон.

"За момента външният вид на тази част от манастира придава занемарен облик на цялата обител. Всеки поклонник, който посещава други манастири на Атон и вижда как те са обновени, и когато влезе в Зограф, неволно си задава въпроса: "Защо тук се вижда такава разруха?". Затова и главна цел на монашеското братство в Зографската обител е обновяването на Банската махала, както още са наричали това крило в по-старо време", обясни отец Гавриил.

В Източното крило на манастира, построено преди повече от двеста години, сега продължават започнатите през 2019 г. ремонтни и реставрационни дейности, като конструктивното му укрепване е извършено в значителна степен. С извършването на планираните дейности ще бъде възстановен автентичният облик на манастира, който през вековете е бил стожер на българската духовност. Поддръжката и грижата от страна на българската държава са свързани с това да бъде съхранен българският характер на Зографския манастир "Св. Великомъченик Георги".

ЗОГРАФСКИЯТ МАНАСТИР Е БЪЛГАРСКИ ОТ 1100 ГОДИНИ

Славянобългарският манастир "Св. Великомъченик Георги", наричан още Зографски манастир, е българският православен манастир в Света гора на полуостров Атон, в Гърция. Той е един от най-големите манастири на Света гора.

Важното е да се знае, че Зографският манастир на Света гора е български манастир от 1100 години на Атон. Това е манастирът, който винаги е бил населен от български монаси и за него са се грижели българските царе или държавата, подчерта отец Гавриил.

Той изрази увереност, че до една година ремонтът ще завърши, средства има и реставрационните дейности се осъществяват по план. "Тежките неща и неяснотите вече преминаха, и те бяха свързани с това да се види как да се издигне сградата, как вътрешно да й се оправи конструкцията", каза отец Гавриил.

По думите му, от 250 години, откакто е строена сградата на манастира, не е имало цялостен ремонт. Имало е само частични подобрения, но цялостен ремонт от 250 години не е имало. "Едно време конструкцията е била от дърво и камък, и е била доста устойчива във времето. Единствено водата пречеше, но покривът е поддържан през годините и столетията. След като се възстанови сградата, ще бъде в първоначалния й вид, затова и този ремонт е тежък, защото целим да се запази автентичният вид", каза отец Гавриил.

Той съобщи, че управлението на манастира се осъществява от български монаси. В него има също двама монаси от Грузия и двама монаси от Молдова. Общо монасите в манастира са 38.

Манастирът е отворен за посетители, но единственото ограничение е свързано с COVID-19. Затова и се издават по десет документа за посещения в Света гора - за по десет човека на манастир на ден. Това е изискването на управата на Света гора, като то е свързано с противоепидемичните мерки, обясни отец Гавриил.

Той припомни, че през 2010 г. с държавни средства беше обновена и реставрирана конструкцията на камбанарията, която се намира в средата на Източното крило. Това е сложило началото на обновяването на най-старата запазена част от манастира.

ЗОГРАФСКАТА БИБЛИОТЕКА

Съдържанието на древните ръкописи и печатни книги показва духовните и аскетически подбуди на монашеското братство за сбирката в книгохранилището. Зографската библиотека представлява уникална по своето съдържание сбирка на ръкописи и печатни издания. Най-ранните ръкописи датират от края на 10-и век, а създаването на ръкописни произведения - оригинални и преписни - продължава до средата на 20-и век. Естествено, най-много са славянските ръкописи, но в ръкописното наследство на манастира се намират също и гръцки, влашки и дори японски и арабски ръкописи. Общият им брой е над 1000.

Печатните книги в библиотеката са над 30 000 и също показват непрекъснатата грижа на монашеското братство за набавяне на книги още от началото на книгопечатането. Най-ранните печатни издания в библиотеката датират от началото на 16-и век. Тематиката на книжната сбирка обхваща всички области на знанието, а езиците също са най-разнообразни - български, църковнославянски, руски, гръцки, латински и всички съвременни европейски езици, разказа отец Гавриил.

ХАДЖИ ВЪЛЧО

Един от големите търговци на памук от Беломорието през 18-и век - хаджи Вълчо се замогва значително, като продава стоката си на новопоявилите се манифактури в Западна Европа. Някои негови сънародници - търговци, правят банки във Виена, а той решава да вложи своите средства във вечната небесна съкровищница.

Праз 1758 г. хаджи Вълчо построява за своя сметка Източното крило в Зографския манастир, наричано още "Банската махала". Признателните отци го вписват в ежедневния ктиторски поменик. През 1764 г. строи храм до манастирските порти, а по-късно се уединява като монах с името Пафнутий около храма "Рождество Богородично", недалеч от манастира. Този наш сънародник остава в паметта на манастирското братство като един от големите благодетели на обителта.

ОСНОВАВАНЕТО НА МАНАСТИРА

Един от най-старите манастири на Атонската планина - Зографската света обител, има за свой небесен покровител Свети великомъченик Георги.

Често обителта е наричана "Зограф" или Зографски манастир заради чудото, свързано с основаването й. През 919 г. младото манастирско братство строи храм и е в недоумение на кого да го посвети. Изненадващо върху чиста дъска за икона се появява ликът на Свети Георги. Отците възприемат, че великомъченикът сам изографисва своя образ и затова иконата е наречена "Зограф", а оттам и обителта получава същото название. В същото време образът изчезва от икона в манастирски храм в град Лида - Мала Азия. В откровение към тамошните жители светецът им открива, че си е намерил нов дом, защото Господ предава тамошните земи на сарацините поради умножилите се грехове на хората.

КТИТОРИТЕ НА МАНАСТИРА

Зографският манастир е основан в края на 9-и век (898 г.) от трима братя по плът - Моисей Аарон и Йоан, от царски род на тогавашното българско царство. Това свято място традиционно е покровителствано и подкрепяно от много български царе, а също така и от византийски, молдовски, османски и руски владетели. "Обновител на обителта" е наричан цар Йоан II Асен, който чрез царска грамота - хрисовул, дарил щедро манастира със землища по всички краища на царството си.

Зограф често е наричан "Манастирът на българите". Запазените дарителски поменици, четени в на проскомидията в олтара на съборния храм, са свидетелство на монашеските молитви за дарителите и показват, че през многовековната история на манастира животът на народа ни и този на манастирското братство са взаимно проникнати, подчерта отец Гавриил.

СНИМКИ: манастир "Св. Великомъченик Георги"


/АКМ/