site.btaAкадемик Красимир Атанасов от БАН е сред най-добрите в света според класацията на Станфордския университет

София, 2 декември /БТА/


Престижният Станфордски университет публикува наскоро своята годишна класация, която обхваща над 9 милиона учени от цял свят и групира всички изследователи в 22 научни области и 176 подобласти. Имената на 17 българи са в първия 1% на най-добрите учени в света за цялостен научен принос. За втора поредна година на първо място измежду българските учени в класацията, е акад. Красимир Атанасов, в областта “Изкуствен интелект и обработка на изображения”, съобщиха от пресцентъра на БАН.


Освен общата класация за цялостно кариерно развитие, тази година Станфордският университет публикува и класация на най-добрите учени според влиянието им върху развитието на световната наука през предходната година. Общо 48 са българските учени в първите 2%. В първия 1% на годишната класация за 2020 г. има 19 български имена, сред които акад. Красимир Атанасов отново е на първо място.



Красимир Атанасов завършва Факултета по математика и физика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г., а през 1986 г. защитава докторска дисертация (кандидат на математическите науки). Той е един от малкото учени в България със защитени две големи докторски дисертации – в областта на техническите науки (1997 г.) и в областта на математическите науки (2000 г.). Красимир Атанасов е професор от 1998 г.


От 1994 г. Красимир Атанасов работи в Централната лаборатория по биомедицинско инженерство „Проф. Иван Даскалов“ към Българска академия на науките (ЦЛБМИ-БАН), в периода 1994-2007 г. е научен секретар, а през 2007 г. поема ръководството на секция “Биомедицинска информатика”. След сливането на ЦЛБМИ-БАН с Института по биофизика в новия Институт по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ-БАН) през юли 2010 г., ръководи секция “Биоинформатика и математическо моделиране”, а от април 2019 г. е председател на Научния съвет на ИБФБМИ-БАН.


Научните приноси на Красимир Атанасов са свързани основно с въвеждането на понятията интуиционистки размити множества (1983 г.) и обобщени мрежи (1984 г.), които са обобщения, съответно, на понятията размити множества и мрежи на Петри. Наред с дефинирането в теоретичен план на тези два математически формализма за вземане на решения в условия на неопределеност и описание и моделиране на паралелни процеси, Красимир Атанасов работи и по приложенията им в области като изкуствен интелект, медицина, транспорт, икономика, телекомуникации, теория на системите, медицината, и др. Сред научните му интереси е и теорията на числата, където приносите му включват различни обобщения на редицата на Фибоначи, изследване на свойствата на аритметични функции, формулировката и решаването на екстремални и комбинаторни проблеми.



Международно признание Красимир Атанасов получава с избирането си за почетен член на Международната асоциация по размити системи (Fellow of the International Fuzzy Systems Association) през 2013 г., с удостояването му за старши член на Международното общество на инженерите IEEE (IEEE Senior Member) през 2018 г. и с медал на Института по системни изследвания на Полската академия на науките през 2019 г.


През 2012 г. Атанасов е избран за член-кореспондент на БАН в отделение “Инженерни науки”. През 2013 г. е отличен и с Награда “Питагор” на Министерство на образованието, науката и младежта за утвърден учен в техническите науки. През ноември 2020 г. е отличен с Голямата награда за изключителен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАН.


Само няколко дни след избирането му за академик на БАН през октомври 2021 г., Красимир Атанасов получи още едно високо признание за своята научна дейност. По повод 1 ноември, Денят на будителите, Държавният глава Румен Радев връчи на акад. Атанасов почетния знак на президента. 

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:57 на 01.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация