site.btaМИА: "Матица Македонска" чества стогодишнината от рождението на Блаже Конески с пет книги, посветени на неговото дело

EZ 22:53:01 18-12-2021
HT2250EZ.001
Република Северна Македония - Блаже Конески - годишнина

МИА: "Матица Македонска" чества стогодишнината от рождението на Блаже Конески
с пет книги, посветени на неговото дело


Скопие, 18 декември /БТА/
С представянето на пет творби - "Разговори с Конески" от Цане Андреевски, "Световната критика за делото на Конески" от Раде Силян и Паскал Гилевски, "Времето на Конески" от Димитър Пандев, "Конески като завещание" от Весна Мойсова Чепишевска и "Епохата Конески" от Георги Старделов, в "Матица Македонска" днес бе отбелязана стогодишнината от рождението на твореца Блаже Конески, съобщи специално на БТА агенция МИА.
Това е новината на деня в Република Северна Македония, избрана от Медийната информационна агенция /МИА/ за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.
Авторът Раде Силян подчерта в изявление за МИА, че с представянето на петте издания, посветени на творчеството на Конески, авторите искат на дело, чрез творчески резултати да изразят своето чувство и почит към голямото дело на великия македонски поет, човека, който кодифицира македонския език и остави незаличими следи в нашето пространство.
"Тези дела имат и по-широко предназначение, тълкуване на неговата поезия от лингвистичен аспект, тълкуване на неговите студии за езика, обхваната е и прозата. Цялото му творчество е представено в тези пет книги. Едната - "Разговори с Конески" от Цане Андреевски е книга, която хвърля съвсем друга светлина върху живота и творческия път на Блаже Конески", изтъкна Силян.
Говорейки за книгата си, написана заедно със Силян, Паскал Гилевски си припомни споделените моменти с Конески, при което подчерта, че след Климент Охридски Конески всъщност е най-големият македонски творец, деятел на македонската писменост като цяло.
"Затова го нарекох "великия човек от Небрегово". Конески ни отвори всички пътища на македонската литература, във всичко остави значимо дело, макар в прозата да е малко, но много ценно, и отвори пътища и за превода", каза Гилевски за МИА.
Той посочи, че в "Световната критика за делото на Конески" са застъпени трийсетина критики и есета за Конески, които създават прекрасна картина на неговото творчество.
Гилевски подчерта, че Конески внимателно и с голямо уважение се е отнасял към превеждането.
"В Лешок, когато му дадохме наградата за превод, той каза в кратката си реч: "не правя разлика между моите оригинални песни, написани от самия мен, и преводите". Когато го питаха колко важно е превеждането, той каза "ние започнахме да обогатяваме македонския език първо с преводи от различни езици", разказа Гилевски.
Той посочи, че е учил от превода на Конески на стиховете "Лирическо интермецо" от Хайне, посочвайки, че след като Конески починал, той е превел още някои стихове от "Лирическо интермецо" и след това подготвили отлична книга с всички преводи от Хайнрих Хайне.
Проф. д-р Весна Мойсова Чепишевска каза за МИА за книгата си "Конески като завещание", че от дълго време е имала идеята за книгата и иска да продължи да се чете и да подтикне читателите да четат Конески.
"Всъщност това е идея, която тлееше у мен от дълго време и нормално исках да подбера някое заглавие, което може да излъчва и да има значение в културния живот на страната. Наистина ми се стори така, не само като израз, като нещо, което може да бъде интересно, а че наистина може да четем Конески като завещание", мотивира се Мойсова Чепишевска.
Тя подчерта, че всичко, което ни остави Конески, за нас трябва да бъде като един вид Библия, коато винаги да отваряме.
"Да видим какво говори Конески за историята на езика, за граматиката на македонския език. Какво говори за македонския 19-ти книжовен езиков век, какъв е Конески като поет. Всички тези неща отдавна тлееха дълбоко в мене, носех ги в себе си. Това са теми, по които съм работила през последните 15 години, ето възможност да ги направя като една система.
Направих ги като две големи теми. Конески като вдъхновение и Конески като стимул. Конески за мен е вдъхновение да продължа да го чета, да го изследвам, но и да продължа да го свързвам с това, което той вече свърза и с поезията, и с литературната критика, и с критиката в полето на лингвистиката, а също и Конески като стимул, тъй като от неговите текстове, чрез неговите текстове той ме подтикна да пиша за някои други автори. Той ме вдъхнови да допиша тези свои текстове.
Наистина искам тази книга да продължи да се чете. Чрез моята книга да подтикна читателите да четат Конески", изтъкна Мойсова Чепишевска.
Авторът Димитър Пандев подчерта за МИА, че с книгата си е искал да представи времето на Конески, което, както посочи, всъщност е и нашето време, времето, което сме продължили и времето, което продължаваме.
"Искам да представя времето на Конески като успешна история в македонския език и в македонската литература. Следя Конески през всичките му творчески усилия, от кодификацията на македонския език, през лингвистиката и поезията, имам предвид всичките му творчески пътешествия, всичките му публични изяви. Конески беше публична личност, той присъстваше постоянно в македонската действителност със свои участия, със свои речи, със свои текстове в македонските вестници и списания, които все още съществуват и по някакъв начин представляват своеобразна следа. Може да следим Конески още от онова време, когато за първи път написа текст за Климент Охридски, чрез всичките му речи и беседи за Климент Охридски чак до онова негово велико участие през 1986 г., когато говори пред цялата световна общественост за Климент Охридски. Всичките му усилия тук са представени като един вид успешна история", изтъкна Пандев. /РА/
/ХТ/
Снимка: МИА