EZ 19:59:01 21-12-2021
RI1953EZ.031
София - Национална награда за фотографско изкуство "Анастас Карастоянов" - Нели Гаврилова
Носителката на Националната награда
за фотографско изкуство "Анастас Карастоянов" Нели Гаврилова
интерпретира действителността така, както я усеща
София, 21 декември /Елица Иванова, БТА/
Носителят на Националната награда за фотографско изкуство "Анастас Карастоянов" за 2021 г., за ярко творческо присъствие в съвременната фотография, е Нели Гаврилова от София. Тя беше наградена със статуетка, грамота и паричен чек от 1000 лв. Наградата връчи кметът на община Самоков Владимир Георгиев на церемония в художествената галерия "Проф. Васил Захариев" - Самоков.
Наградата за фотографско изкуство "Анастас Карастоянов" за 2021-ва се присъжда за "Черно-бяла фотография", селектирана от пет категории: портрет, природа, улична фотография, спорт, експериментална фотография. През тази година са постъпили рекорден брой фотографии - 1625 от 136 автора, казаха от общинската администрация. След сериозен анализ, журито се е спряло на 91 фотографии от 48 автора.
"Тази година се оказа доста силна за мен. Освен тази награда получих и почетна статуетка на фотографската академия. Не участвам често в конкурси. Участвам в изложби и конкурси, които са ми интересни и в които мога да се разгърна", сподели в интервю за БТА авторката. Нейни снимки са участвали в международни конкурси, а някои от фотографиите й са собственост на български и чуждестранни колекционери. Творбите й са издържани в стила на художествената черно-бяла фотография и са предимно актове, портрети, експерименти. /Следва цялото интервю/
- Какво ви провокира да участвате в този конкурс на Община Самоков?
- С много голямо нетърпение очаквах този конкурс, признавам си, още от миналата година, която беше нулева заради пандемията. Това е единственият конкурс в България само за черно бяла фотография и вече доказан през годините с много високо ниво на участниците и произведенията. Като цяло сбъднах една своя мечта, защото за цялостно представяне получих националната награда за фототографско изкуство "Анастас Карастоянов". В самия конкурс кандидатствах с актова фотография, портрет и ескперимент. Темите бяха общо пет, от които всеки автор можеше да избира. Това са теми, по които аз основно работя, а някои от фотографиите бяха правени през последната година.
- С всички теми ли участвахме или избрахте една от тях?
- Участвах с всички теми, чувствах се добре в тях. Освен това участвах със снимки, които определено са ми скъпи, в които съм се вложила изцяло и като почерк, и като емоция. И това са снимки, които все пак, на базата на моя опит, считам, че са достатъчно изведени като послания.
- Специално за конкурса ли бяха направени фотографиите?
- Не, не предложих неща, специално заснети за конкурса, но аз така или иначе през годините работя по няколко мои любими теми.
- Снимате предимно черно-бяла, класическа фотография. Защо я избирате като начин на изразяване, какво вие намирате в нея?
- Черно-бялата фотография е нещо изключително за мен. Това е по-трудната фотография, фотография на философията, фотография на баланса между черното и бялото, която търси и намира. Конкретна е, тя е много по-силна, по-ангажираща и по-конкретна. Това е фотография, която лично на мен ми дава една възможност да интерпретирам с хората, независимо какво точно снимам. Това е естетска фотография. Линиите, осветлението дават една конкретика, която аз лично, в цветната фотография не мога да намеря.
- Работите особено много в областта на актовата фотография. Звучи провокативно, а и границата между еротиката и откровената фотография е доста тънка.
- Актовата фотография и еротиката винаги са ме провокирали. Естествено, това не е търсено на всяка цена от мен. Еротиката е един фон, който се надгражда. Никога не съм приемала тялото като даденост, винаги когато съм снимала голо тяло съм анализирала, провокирала съм и модела - моето настроение, неговото настроение. Те винаги са определящи в това кое ще бъде водещото за определения момент на снимки. Разглеждам обикновено тялото като форма, понякога като неодушевеност. Не разчитам на странични ефекти, общо взето участниците сме само двама - аз и моделът, като давам абсолютно пространство на модела за лична интерпретация. Естествено, провокирайки го в различните стъпки.
- Имате проект, продължил цели 20 години. Как такъв проект може да се работи в продължение на 20 години, още повече, когато говорим за фотография, когато показваме като резултат един момент, един миг?
- Аз много се радвам, че тези снимки, които действително работя над 20 години, оформих в цялостен проект. По принцип снимам хора, които са ми близки приятели, защото разчитам на доверието, което вече имаме изградено помежду си и което можем да влеем в една качествена фотография, каквато я виждам, без те да се притесняват, да могат се чувстват достатъчно свободни. Този проект е 20 години от живота на една жена. Едно момиченце, което започнах да снимам почти като дете, до нейната 38-39-годишна възраст, когато завършихме проекта. Интересното в него е, че той е сниман в една и съща стая, а всички снимки, участвали в изложбата, са снимани на естествено осветление, една светлина, между 12.00 часа на обяд и 15.00 следобед. С модела сме снимали поетапно във важни за нея, че и за мен дори, моменти - като израстване, като бъдеща майка, като съпруга и по-нататък. Разбира се, всичко това е художествена фотография с доста абстрактна идея - всичко е черно-бяло и ние имаме един огромен обем от снимки, които са страхотна емоция, спомен и артистичност.
- Явно сте зает човек, с какво друго освен с фотография се занимавате. И в тази връзка - фотографията какво е за вас - хоби, начин на изразяване, почивка?
- Както казват хората, професионален фотограф е този, който прави парите си с фотография. Аз постепенно превърнах фотографията в хоби, за да бъда абсолютно спокойна, за да мога да правя нещата си така, както аз ги искам. Да, иначе се занимавам с много други неща - рисувам, пиша по малко, но фотографията си остава един личен мой център, в който интерпретирам действителността, но не искам да кажа, че я променям или търся някакви нови кътчета, за да избягам от нея - не, тя е чудесна, такава, каквато е и аз, с помощта на фотографията я интерпретирам така, както я усещам.
/снимки/
/РИ/
news.modal.text