site.btaАкад. Васил Николов: Така трябва да бъде разказвано на съвременния човек за наследството ни, че да събуди у него представи за древността

EZ 10:35:31 30-12-2021
AK1030EZ.005
НАИМ-БАН - акад. Васил Николов - интервю

Акад. Васил Николов: Така трябва да бъде разказвано на съвременния човек за наследството ни, че да събуди у него представи за древността


София, 30 декември /Ирина Симеонова, БТА/
Така трябва да бъде разказвано на съвременния човек за наследството ни, че да събуди у него представи за древността. Това каза в интервю за БТА археологът акад. Васил Николов.
И през тази година той и екипът му работиха по два знакови праисторически обекта - неолитното селище Слатина в столицата и селищната могила Провадия-Солницата.
Васил Николов е роден на 31.12.1951 г. в Бяла Слатина. Завършил е специалност История с профил Археология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1976 г. Целият му досегашен професионален път на археолог-праисторик преминава в Националния археологически институт с музей на БАН - от 1984 до днес. Доктор на науките е от 1998 г., а професор става през 1999 г.; през периода 1989 - 1999 г. е ръководител на Секцията за праистория, през 1999 - 2003 г. е заместник директор, а от 2003 до 2007 г. - директор на НАИМ. От 2003 до 2015 г. е председател на Научния съвет на НАИМ. През 1991 г. по съвместителство е и директор на Дирекция "Музеи и художествени галерии" в Министерство на културата. Бил е член е на Общото събрание на БАН (2001 - 2008 г., както и от 2017 до 2021 г.) и на Управителния съвет на БАН (2013 - 2021 г.). От януари 2017 до януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките. През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН.


Следва пълният текст на интервюто:

- Акад. Николов, сега, след края на археологическия сезон, как оценявате работата си през тази година на двата обекта, които проучвате - селищната могила Провадия-Солницата и раннонеолитното селище Слатина в София?

- Беше дълъг археологически сезон, работихме близо шест месеца общо на двата обекта. През тази година моят екип започна с праисторическия комплекс Провадия-Солницата и след това, само с една седмица почивка, продължихме на Слатина. Трябва да кажа, че това беше много силен сезон. Ако започна отзад напред, на Слатина можахме да отворим нова площ, която обещава добра перспектива за следващите години. Това е селище на най-ранните земеделци и скотовъдци на европейския континент. Имаме вече доста радиовъглеродни дати, които показват, че животът на това място е започнал в края на седмото хилядолетие преди Христа и е продължил повече от 500 години. За това време селището се е разраснало и останките от него сега заемат площ от около 300 дка. Не мога да кажа как точно се развива животът, защото на голяма част от тази площ културният пласт е силно увреден - разрушен е от съвременното строителство, включително от инфраструктурата на околовръстната железница, много сгради в комплекса на БАН, строени през 50-те години на миналия век, и много други постройки. Разрушения има и при строителството на булевард "Шипченски проход" и трамвайната линия. Изобщо, доста са се постарали строителите да унищожат културния пласт. Трудно ми е да кажа колко е запазено, но може би осем - десет декара с културен пласт, подходящ за археологическо проучване. Разкопките започнаха още през 1985 г., но имаше прекъсване от 1997 до 2013 г. От 2013 г. по предложение на Столична община подновихме проучванията и досега те се финансират именно от местната власт.

- Върху какво работихте на обекта край Провадия?

- През миналата година, в края на сезона, попаднахме на масов гроб в правоъгълна яма, през тази година го проучихме, макар че беше много сложно. Тогава, когато е копан гробът, около 4350 години преди Христа, както показаха радиовъглеродните дати, климатът е бил много сух, водата е потънала надолу и са изкопали трап с дълбочина 1,30 м без проблем. Но сега вече климатът е различен и ни бяха необходими много усилия и две помпи да отводняваме ямата, за да можем да проучим този гроб с останки от седем души - момчета и млади мъже, убити и грубо наредени в гробната яма. Вътре намерихме даже оръжията, с които са умъртвени. С особена жестокост е убит един от индивидите, който може би се е съпротивлявал повече - младеж на 21 - 22 години. Като се има предвид, че средната възраст на мъжете тогава е била около 40 години, това е мъж в силата си.

Трябва да кажа, че през тази година проучихме и част от селището от времето малко преди началото на този период на агресия, на загиване на първата европейска цивилизация. Проучихме останките от три изгорени къщи - работа, започната преди две години, но я приключихме през настоящия сезон. Две от къщите се оказаха 3-етажни, нещо, което е изумително за късната праистория. Това е едно от последните селища върху селищната могила, повечето къщи са били двуетажни и триетажни, а може би и всички, за да съберат повече хора зад каменните крепостни стени. Това са основните ни открития през тази година. Сезонът в Провадия-Солницата продължи повече от четири месеца, но пък имаме много добри резултати.

- Важен, макар и краен етап за всеки обект, е неговото представяне пред обществото. Как върви социализацията на двата обекта?

- Това, което искам специално да отбележа е, че моят екип от археолози, реставратори и специалисти по интердисциплинни изследвания, който наброява 18 души, прави всичко възможно не само да проучва Солницата като научна сензация, но и максимално да запази паметника за хората, които проявяват интерес към древността. През последните години в рамките на дните на отворените врати, Провадия-Солницата е посещавана от по 1500 - 1600 души. През миналата и през тази година заради Ковид-19, за съжаление, не можахме да направим нормален ден на отворените врати, но приемахме малки групи посетителите, които за всеки сезон общо бяха повече от 1600 души. Община Провадия назначи екскурзовод, подготвен от нас, който развеждаше хората, макар и само по периферията на обекта.

Това, за което настоявам, е не просто хората да дойдат и да гледат някакви каменни структури, защото това почти нищо не им говори, а да им покажем нашата работа, да им обясним всичко необходимо на място, да интерпретираме пред тях останките, за да разберат величието на това минало.

В същото време правим максималното за опазването на обекта, подзиждат се каменните структури, правят се дървени защитни съоръжения на профилите, направена е много сериозна отводнителна инсталация, за през зимата покриваме много структури по подходящ начин. През тази година са направени малки дървени мостови съоръжения, така че хората да могат да минават безопасно по места, от които се виждат структурите. Имаме специална програма, по която работим, този изключителен паметник да бъде социализиран и представен на всички любители на древността. Това е праисторическият обект, който най-активно се социализира едновременно с археологическите проучвания.

Останките от праисторията като цяло много трудно се социализират. Ето, селищната могила в Караново, Новозагорско, която е влязла във всички учебници по праистория, изключително важен паметник. Идват хора и гледат един висок 12,40 м профил от разкопките, и малко разочаровано питат: "Само това ли е?". Това е. Докато Солницата е наистина единствено явление в Югоизточна Европа, даващо възможност за социализация на цял комплекс, която да стигне до съзнанието на съвременния човек. Много е важно, така да бъде опазено и така да бъде разказано на съвременния човек наследството ни, че наистина да събуди у него представи за древността. Изключително трудно е това далечно минало да бъде представено, особено на младите хора, които вече изобщо нямат представа за използваните през неолита и халколита технологии. То е много отдалечено от съзнанието на съвременния млад човек. Но на Солницата ние правим всичко възможно, за да разкажем адекватно за тази отдавна отминала епоха. Имаме идеи да правим и възстановки, но кое по-напред, при липсата на достатъчно средства.

Това, което искам да направим в Провадия, е Музей на солта. Имаме много реставрирани керамични съдове и други предмети, които няма къде да покажем, защото Историческият музей в града е малък. В него не можем да представим и една стотна от това, което музеят притежава от Солницата. Един Музей на солта би бил страхотна възможност в този град, който вече реално почти няма промишленост. В Провадия туризмът би могъл да играе много съществена роля. Нека не забравяме, че за разлика от преди десетилетия, когато туристът е идвал до морето с единстветана цел да се пече на плажа, днес той има много по-различни интереси и любопитството към древността е част от тях. Туристите, които посещават Северното Черноморие, могат да видят във Варненския археологически музей Варненския "златен" некропол, чието богатство е резултат от търговията със сол от провадийската Солница. След това да бъдат доведени до праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата, а от там да се отправят към Музея на солта в центъра на Провадия. Такъв добре организиран туристически поток изисква съответната търговска инфраструктура, което пък би дало силна икономическа перспектива за региона, вкл. на зеленчуково и винопроизводство.

По отношение на Слатина-София тепърва започва да се работи - променен е застроителният план на площта със запазения културен пласт на селището, има съгласието на Академията там да се направи парк. Работата ще започне с възстановяване на една къща, останките от която съм проучил през 1985 г. Графичната възстановка е максимално точна. Направена е на базата на плана и наблюденията от теренното проучване. Реалната възстановка няма да е толкова трудна, има много информация. Но са необходими средства и някой трябва да се занимава с всичко това.

- Как се работи вече втора година в Ковид ситуация, промени ли пандемията работата на археолозите?

- Археологическият ми екип, както и миналата година, и през тази взема всички необходими мерки. За тази година всички колеги са ваксинирани. Кампанията сред нашите работници в Провадия, които са около 50 души, не беше много успешна, независимо от облекченията, които се предлагаха на хора, които се ваксинират. За съжаление, за четири месеца успяхме да убедим четирима души. Слава Богу, през лятото нямаше проблеми, нито разболели се от екипа, нито от работниците. Посетителите на разкопките можеха да минават само по периферията на селищната могила и отдалече да наблюдават, за разлика от по-рано, когато в дните на отворени врати сме пускали хората по много пътеки и вътре в паметника. Ние се готвим за едно по-спокойно време, като създаваме възможност още сега да може да бъдат разглеждани откритите от нас структури съвсем отблизо, но засега е така.

- Какво се случва с находките от миналогодишните проучвания на човешкия останки и в двата обекта. Споменавате за ДНК изследвания, как и къде се правят тези проучвания и в какъв времеви период могат да се очакват резултатите от тях?

- За съжаление пандемията промени много от плановете ни. По отношение на антропологичните останки работим с професор Катлийн Максуини от Единбургския университет, която всяко лято идва при нас за около месец и половина, но заради пандемията вече две години не може да пътува. Тя изследва останките от Провадия-Солницата и от Слатина-София. Миналата година работихме с две млади колеги от Българската академия на науките, които ни дадоха много резултати.

Колкото до ДНК-изследванията имаме различни проекти на Националния археологически институт с музей на БАН с чужди екипи и лаборатории. Чрез тях се опитваме да достигнем до определена информация. Това е много обширна проблематика, изискваща много средства. На този етап бихме могли да търсим родство на хора, открити в масовите гробове или в рамките на един некропол. С германски колега сме в процес на подготовка на проект, свързан с ДНК-изследвания на праисторически обекти от българските земи. В него Провадия-Солницата ще бъде важен обект на изследване, включително този масов гроб, който проучихме през това лято.

- Прави впечатление, че ДНК-изследванията някак бавно навлизат в българската археология. Какви са причините?

- Необходими са много сериозни средства за изграждане на лаборатория, от една страна, от друга - трябва да се създадат необходимите специалисти, изискват се много усилия. Често давам като пример една лаборатория в Копенхаген, в която са налети вече няколко десетки милиона евро, изгражда се база с данни, но все още няма по-обхватни резултати, така както ние си представяме или очакваме.

Колеги от Националния археологически институт и музей на БАН участват в международни ДНК-проекти, по които се работи. По един от действащите в момента проекти с много участници, включително и други колеги от страната, в процес на рецензиране е студия, която очакваме през следващата година да бъде публикувана в изключително реномираното списание Science. Преди три години, ако не се лъжа, излезе пак едно такова изследване с участието на български колеги в друго върхово списание Nature. И в двата случая става дума за търсене на генерални заключения за късната праистория на огромна територия. Търсенето на такива генерални заключения на базата на ДНК е много сложно, изисква много усилия, много изследвания, много средства. Това, което изглежда по-реалистично е, както казах, търсене на родствени връзки в рамките на малък район.

- Кога и какво променят новите Ви открития?

- Ако говоря конкретно за Солницата, в значителна степен обръщат представите за късната праистория. Що се отнася до Слатина, ние от години знаем, че това е една много висока култура в началото на късната праистория на Централните Балкани. Изобщо активната работа на моя екип е донесла много съществени резултати. Например, преди две десетилетия установихме, че през късната праистория в българските земи са изграждани най-ранните двуетажни къщи в Европа, които се появяват в някои селища през втората половина на ранния неолит, около 5800 - 5700 години преди Христа. Преди 7 - 8 години, обаче, заедно с колегата доц. Крум Бъчваров установихме, че раннонеолитното селище Мурсалево, което проучвахме по магистрала "Струма", е изцяло застроено с двуетажни къщи, нещо което е невероятно за стария континент. Така че новите разкопки променят много бързо картината на древността.

Слушал съм лекциите на моя професор Георги И. Георгиев преди повече от 40 години - за това време сигурно поне 40 пъти се е увеличил обемът на знанието за късната праистория на българските земи. Така че и тези два обекта, които наред с Караново са основни в моите научни изследвания, дават невероятно интересна нова информация. Разбира се това е свързано и с методиката на проучване, а моят екип работи с много добра методика и така можем да извлечем много повече история от земята.

- Кои са най-големите клишета в говоренето на археолога и как те се преодоляват?

- Това зависи от археолога. Аз поне се опитвам да избягвам силните изрази, не обичам думи като уникално. Опитвам се да разсъждавам на базата на това, което виждам като резултат от проучванията. Опитвам се да не говоря общи неща, макар че сигурно не мога да се отърва от някое клише, но се опитвам да базирам разсъжденията си непрекъснато върху конкретните наблюдения и оттам търся предимно новото. Така че зависи от конкретния човек. Има археолози, на които не им се говори много, на други им се говори повече и понякога прекаляват, но всичко е въпрос на усещане.

- Тази година във вашата професионална кариера имахте един личен успех. Избран бяхте за академик на БАН. Как се отразяват на работата на човек подобни титли?

- Това е научен успех. Как се отразява? Естествено, чувствам се удовлетворен, оценен от много известни учени, но не е нещо, което считам за праг в живота си, след който сега ще гледам от друга камбанария. Изобщо не е така. Питали са ме колеги, приятели как се чувствам. Чувствам се добре и удовлетворен, но от това няма да стана по-умен, продължавам да работя, колкото мога. Работя със самочувствието да бъда специалист, човек, който цял живот с това се занимава. Чувствам се в определен смисъл щастлив, че съм успял, поне според мен, да прогледна в хилядолетията назад, в живота на древните хора.

В някакъв момент човек започва да гледа по-широко на проблематиката, с която се занимава толкова време. По някакъв начин помъдрява и се опитва да проникне по-дълбоко и това е нормално. Вижте, това не е математиката, в която младите хора са най-силни и се знае, че там до някаква възраст, да речем, до 40 години, ако човекът не направи някакви нови крачки, по-нататък ще му е много по-трудно. Докато в хуманитарното знание и конкретно в праисторията, трябва да събереш огромна разноаспектна информация, която да успееш да контролираш, да владееш по някакъв начин, за да можеш да си представяш миналото, но с аргументи, да влезеш по-дълбоко в мисленето на тези хора от древността. За мен това е важно, да се пише история, не просто да си разказваме какво сме намерили тук или там.

На снимките
Акад.Васил Николов

Основи на раннонеолитна къща в селището Слатина - София

Селищна могила Солницата

Снимки личен архив





/АКМ/