site.btaБългарски учен смята, че Ковид-19 е разкрил пропуски в способността на глобалната общност да анализира огнищата на инфекциозни заболявания

EZ 11:58:31 03-01-2022
TS1154EZ.004
Биобезопасност - анализ - правна рамка

Български учен смята, че Ковид-19 е разкрил пропуски в способността на глобалната общност да анализира огнищата на инфекциозни заболявания


София, 3 януари /Ирина Симеонова, БТА/
Ковид-19 разкри ключови пропуски в способността на глобалната общност да анализира огнищата на инфекциозни заболявания, по-специално способността да се прави разлика между естествени и лабораторни източници на инфекция. Това е отбелязано в проучване на актуалните регулаторни въпроси на биологичната безопасност. Статията на доцент д.ю.н. Ангел Анастасов от Секцията по международноправни науки в Института за държавата и правото при БАН е отпечатана в Том ХХ на сборника "Научни трудове на института за държавата и правото", който наскоро излезе от печат.

Анастасов отбелязва, че в съвременните условия рискът от лабораторни инциденти се увеличава, тъй като се изграждат все повече лаборатории и се провеждат експерименти с по-висок риск по целия свят, които са извън ефективен международен контрол. Междувременно една умишлена биологична атака може да наподобява огнище от естествен или случаен произход, а естественото или случайно огнище може да бъде погрешно приписано като биологична атака, смята още той.

Изключително важни за биобезопасността са тенденциите за сближаването между кибертехнологиите, изкуствения интелект и биотехнологиите, които имат огромно въздействие върху сектори като здравеопазване, медицина, промишленост и селско стопанство, смята ученият.

Според него е очевидна необходимостта от преструктуриране на финансовите ресурси на държавите и преди всичко на водещите ядрени сили за намиране на адекватни отговори на предизвикателствата на нашето съвремие, значителна част от които са в сферата на биобезопасността. Гаранциите за мирното използване на биологическите агенти можем да търсим в укрепване на нормативните основи на биобезопасността, смята доц. Анастасов. Той отбелязва, че освен юридически задължителните инструменти все по-голямо значение имат гъвкавите норми, които въздействат със своята морално-политическа сила.

Наред с другите мерки за нормативно въздействие, които могат да се съгласуват между държавите и международните организации, сравнително лесна, но със сериозни последици, стъпка би била задължението на държавите, страни по Конвенцията за забрана на биологични и токсични оръжия /КБТО/, за по-голяма прозрачност за разкриване на своите изследователски интереси и програми в биологията и свързаните с нея области, смята още доц. Анастасов и допълва, че като се имат предвид несъмнените ползи, които научните изследвания могат да донесат на медицината и общественото здраве, трудно би могло да се намери сериозна причина тези програми да продължават да се пазят в тайна и да се провеждат в институции за отбрана на съответните държави. Разбира се, практическото приложение на тази мярка е свързана със справедливото разрешаване на актуалните аспекти на защитата на интелектуалната собственост и търговската информация, което никак не е лесна задача, отбелязва ученият.

Характерна тенденция в съвременното развитие на биологията и биомедицината по света е увеличаването на капацитета на бързо развиващите се икономики, особено в Китай и Индия, констатитра още той. В тази връзка важно място в укрепването на нормативните аспекти на биобезопасността заемат едностранните действия на държавите от тази група, отбелязва Анастасов.

Той смята, че пандемията от Ковид-19 е показала, че светът като цяло не е подготвен както на национално ниво, така и на глобално равнище за ефективно противодействие на биологични атаки, независимо от техния произход. Наред със съгласуването на адекватни юридически решения е необходимо изясняването на редица въпроси, свързани с анализа на информацията за биобезопасността. Предизвикателството за събиране, стандартизиране, съхраняване и анализ на съответните данни е належаща задача днес, която ще подготви ефективните нормативни основи на биобезопасността.




/ТС/