site.btaГолемите прозрения днес се раждат в диалога между науките за човека, а не в строгото дисциплинарно парцелиране, казва доц. Петър Воденичаров

EZ 16:37:31 03-01-2022
TS1633EZ.014
Наука - интервю - доц. Петър Воденичаров

Големите прозрения днес се раждат в диалога между науките за човека, а не в строгото дисциплинарно парцелиране, казва доц. Петър Воденичаров


София, 3 януари /БТА/
Петър Воденичаров е доцент по социолингвистика и психолингвистика в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Чел е лекции по интеркултурни комуникации в Пловдивския университет, 5 години е преподавал български език и култура на преподаватели и студенти от Американския университет. Специализирал е териториални и социални диалекти в Берген /Норвегия/, масови медии и култури в Копенхаген и езикова политика в Югозападна Европа в Грац /Австрия/. Главен редактор е на списание "Балканистичен форум".

Следва интервю /със съкращения/ с доц. Петър Воденичаров, предоставено ни от онлайн изданието на сп. "Българска наука".


Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Освен университета и Катедрата по славистика аз представлявам Международния семинар за балканистични проучвания и специализации към Филологическия и Правно - Историческия факултет. Семинарът е създаден през 1991 г. и от тогава до днес функционира главно чрез проекти към ЮНЕСКО, Европейския съюз, Отворено общество, Австрийския център и др. Това ни дава по-голяма независимост и инициативност. От 30 години издаваме списание "Балканистичен форум", на което сега аз съм главен редактор. Семинарът организираше курсове по български език за чужденци, които се провеждаха през зимата в Банско, сега курсът се провежда от Филологическия факултет с подкрепата на МОН. Съвместно с Института за Югоизточна Европа в Грац и Виенския университет десетки години организирахме курсове по историческа антропология за студенти и докторанти от тези университети и от български университети.

Как се запалихте да се занимавате с наука и кога се случи това?

Аз съм завършил българска филология с руски език в Пловдивския университет, имах невероятни преподаватели, запалиха ме експедициите из Родопите, диалектите на обикновените хора и затрогващите им разкази. Моята дисертация беше "Речевият ритъм в Гоцеделчевския говор". Обичам живите и толкова изразителни диалектни говори, които са ценно наше езиково наследство, но у нас на тях се гледа с високомерие и пренебрежение и дори и най-малкият диалектен акцент се санкционира, да не говорим за наличие на дублети от няколко диалекта в книжовния език. Защо източното "крак" да е по-правилно от западното "нога"?

В скандинавските страни на диалектите се гледа с голямо уважение и тяхното съхранение е част от борбата за екология на езика. Вижте какво направиха с българския език вулгарните таблоиди. Обичам и социалните говори - младежкият сленг е провокативен, но израз на езикова игра и творчество, което е част от богатството на българския език. По-късно се оказа, че мъжете и жените общуват по различен начин и имат различни социални говори. Плод на тези ми разсъждения беше и хабилитацията ми "Език, пол и власт" /1999/.

Може ли да разкажете повече за своя проект?

Получаваме подкрепа от МОН в програмата за подкрепа на научните издания. Списание "Балканистичен форум" е индексирано в най-престижните база данни - SCOPUS /Q 2/ и WEB OF SCIENCE. То е второто по-влияние според индекса на цитиране хуманитарно издание в България. Списанието има интердисциплинарен характер, то е тематично и предоставя свободен форум за дискусии на специалисти езиковеди, литературоведи, историци, архивисти, антрополози, социолози.

Смятам, че големите хуманитарни прозрения днес се раждат в диалога между науките за човека, а не толкова в строгото дисциплинарно парцелиране. В резултат на европейските проекти, по които работихме с колегите от семинара в Кавказкия регион /Русия, Армения, Грузия, Турция/, разширихме географския обхват на списанието.

Как оценявате работата на екипа си?

Аз не вярвам в самотните бегачи в науката, днес науката е екипна работа повече от всякога, тя се движи от проекти, които изискват отлични екипи. Без международните мрежи от учени, които се изграждат чрез проекти, науката се провинциализира и обеднява. Екипът на Балканистичния семинар се изгражда вече 30 години, отличните ни студенти, които участваха в курсовете по историческа антропология и лекторията към Семинара, днес са наши колеги асистенти, а някои и доценти, и вливат нова енергия и оригинални хрумвания в нашата работа.

Разкажете повече за вашата публикация "Тоталитарният новоговор".

В рамките на гениалните прозрения на Джорж Оруел за newspeak на тоталитарното общество в романа му антиутопия "1984" анализирах езика на комунистическата преса - в. "Работническо дело" и в. "Народна младеж" през 1950-те - за да разкрия механизмите на манипулация на масите. Очертах механизмите на осакатяване на българския език чрез убийство на думи, изковаване на новодуми, голяма част от които съкращения: завучком, хоремаг, нармаг и др, затваряне на мисълта в порочните кръгове на абсурда: "Диктатурата на пролетариата е висша форма на демокрация" /Маркс/, "Проверката е висша форма на доверие" /Сталин/, използване на благозвучия за делата на властта и сатанизиране на "враговете на народа". Този "дървен" език, придружен с множества ритуали /поклонения, манифестации, рецитации/ сковава критическото мислене и прави невъзможна социалната промяна. Днес, макар и с други средства, масовата "чалга" култура постига същите резултати.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във вашата област?

Списание "Балканистичен форум" има специална рубрика "Студентски форум", в която публикуваме статии на студенти и докторанти, а Филологическият факултет организира годишни студентски четения. Отличните ни студенти и докторанти включваме в организацията на ежегодната ни балканистична конференция, те участват и в конференцията, при това не само като слушатели, но и като автори на доклади.

Интересът към социолингвистиката и психолингвистиката е много голям, защото те разглеждат важни и актуални за младите хора проблеми: връзките на езика със съзнанието, културата, мисленето, мозъка, пола, възрастта, медиите и нацията. Стремя се да развивам критическото мислене на студентите, а не да възприемат Google, Facebook и жълтите медии като източник на надеждна информация. Критическо мислене може да се развие единствено с четене, а не с интересни картинки и аудиовизуално прекаляване, което в ранна възраст може да доведе до заекване, дислексия, шаблонизиране на езика и мисленето.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не се колебайте, науката е знание, но и невероятно приключение, тя е като море и ако се научите да плувате, ще изпитвате огромно удоволствие - ще откривате непрекъснато нови неща, ще мислите независимо от всякаква пропаганда. В обединена Европа има програми за мобилност ERASMUS и CEEPUS, които позволяват обмен на студенти и преподаватели, познание за различни академични и национални култури, изучаване на чуждестранни езици - това е огромен шанс и той мотивира наши студенти да се занимават с наука. Нямаме докторантски конкурс, за които да няма кандидати.

Какво, според вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много неща се промениха в науката - въведоха се международни стандарти, индекси на цитиране. Това, което трябва да се промени, е тежката бюрокрация, наследство от комунистическия режим и строгото дисциплинарното парцелиране - защо студентите по социология да не могат да изберат курс по философия. Все още е силен патриархалният диктат на възрастните учени над младите, което ограничава иновациите в науката.

Източник: сп. "Българска Наука" (nauka.bg) /ПВ/

/ТС/