site.btaБългарските музеи имат изключително много истории за разказване, според експозиционен дизайнер

EZ 20:10:31 11-01-2022
EH2006EZ.013
Музеи - експозиционен дизайн - възможности

Българските музеи имат изключително много истории
за разказване, според
експозиционен дизайнер


София, 11 януари /Ирина Симеонова, БТА/
Българските музеи имат огромно съдържание, богати колекции и изключително много истории за разказване, те стоят и чакат да бъдат разгледани по нов начин и с нова перспектива, включително и чрез дизайна. Това каза Мартина Денева по време на лекцията на тема "Музейните експозиции като мост между съдържание и публика", организирана от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките.

Денева разказа, че се занимава с проектирането на музейни пространства от около пет години. Разбрах за тази интересна професия по време на образованието си в Италия, отбеляза тя и допълни, че когато се е върнала в България е установила, че тук тя е по-малко позната и че няма много проектанти, които да се занимават с музейни пространства.

Днес Денева е дизайнер в Музея на хумора и сатирата в Габрово, а работи и с други институции в свободната си практика като проектант. Тя е магистър по интериорен дизайн в Политехнико ди Милано. Преди това завършва бакалавърска степен отново по интериорен дизайн в Нов български университет. В момента е докторант по музеология в ИЕФЕМ-БАН и изследва как експозиционния дизайн успява да подпомогне предаването на музейния наратив в последните 30 години.

Експозиционен дизайн в България - мисия възможна, според Мартина Денева.

Предпочитам да бъда оптимист, казва тя и допълва, че все повече млади хора и специалисти отправят поглед към културата и историята с желание да допринесат с работата си за тяхното представяне и популяризиране. Същевременно строителният бранш в страната е много добре развит, съществуват редица студиа за графичен дизайн, анимации, илюстрации, интерактивни решения и сценография.

Сред предизвикателствата обаче е, че съвременните експозиционни проекти изискват бюджет както за продукция, така и за хонорари на всички външни специалисти и изпълнители, а малка част от музеите в България разполагат с такива собствени средства. Тя отбелязва, че когато се работи по проекти, се случва този момент, в който искат да направят нещо хубаво и качествено, но получават само част от парите и започват да се чудят откъде да допълнят липсващото финансиране или какви компромиси да правят със съдържанието. По думите и това оказва ефект върху крайния резултат.

От друга страна музейните сгради имат редица проблеми. Нерядко самите експозиционни пространства не отговарят на съвременните изисквания, има проблеми с осветлението, с микроклимата, казва тя и допълва, че такава е ситуацията в Музея на хумора и сатирата, където няма отоплителна или охлаждаща система в залите и преживяването за посетителите е изключително неприятно през зимата. Но това е положението, заключва философски Денева. Друг проблем е, че много от сградите са паметници на културата, което също затруднява свободната работа в пространствата, защото има специфични изисквания към тях.

Най-често разработваните проекти са за временни експозиции, докато постоянните се обновяват частично или се заменят само елементи от тях, разказа още Денева. Това, според нея, донякъде зависи от финансовите параметри, но и заради многото бюрократични и законови изискания при промените на тематико-експозиционните планове на постоянните изложби на музеите. Друга слабост е липсата на достатъчен опит сред музейните екипи за работа с външни подизпълнители, както и липсват и достатъчно проектанти, желаещи да работят с музеи.

Социалистическото минало също се оказва предизвикателство пред опитите за осъвременяване на дизайна на музейните сгради. Експозициите от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век се оформят задължително с помощта на архитекти и художници, а проектите се съблюдават или директно се изпълняват от СБХ. Търси се обща визия между архитектура и интериор, но задължително в синхрон със съществуващата идеология и естетика на времето. Днес немалко музеи у нас все още използват изцяло или частично витрини и реквизит от периода и модернизацията на интериорите в този стил е огромно предизвикателство, коментира Денева.

Смяната на такъв тип интериор винаги трябва да преминава през първоначален анализ на тяхната естетическа стойност, на архитектурното наследство на сградата, казва тя и допълва, че го има противоречието между това кое да се запази и кое да се промени. Не можем изведнъж да щракнем с пръсти и да се превърнем в Лондон, а и не трябва, защото нашите музеи имат различна естетика, различно минало, различни традиции, каза тя. Според нея нашият път не е задължително да е този на чуждестранните музеи.

Снимка 2: Проектът за нова постоянна експозиция в Исторически музей Попово, разработен от екип на Мартина Денева


/ЕХ/