site.btaАнтрополог изследва как геополитическите промени влияят на живота в пограничните райони в Южна България

EZ 17:49:31 12-01-2022
TS1745EZ.027
България - граница - живот - изследване

Антрополог изследва как геополитическите
промени влияят на живота в
пограничните райони в Южна България


София, 12 януари /Ирина Симеонова, БТА/
Антрополог изследва как геополитическите промени влияят на живота в пограничните райони в Южна България. Проф. д-р Магдалена Елчинова от Нов български университет анлизира случващото се в Свиленград в темата си "Живот на границата: модели на оцеляване и развитие в рамките на Европейския съюз". Статията е публикувана във втория том на сборника на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН "Странстващи идеи по пътищата на хуманитаристиката. Изследвания по фолклористика, културна антропология и славистика", който излезе от печат преди дни.

Малките градове рядко попадат във фокуса на изследователите

Интересът й към Свиленград е свързан с вижданията на антропологичната наука, че изучаването на малките населени места значително изостава спрямо научния интерес към големите градски центрове и световните мегаполиси. Макар че настоящият текст си поставя конкретни и ограничени по обхват изследователски задачи, чрез него ще се опитам да насоча вниманието към една по-систематизирана антропология на малкия град, отбелязва проф. Елчинова.

Целта на проучването й е да се проследи как близостта до границата оформя спецификата на Свиленград и жизнените стратегии на неговите обитатели; какъв отпечатък оставят променящите се политики и интерпретации на границата върху развитието и трансформирането на града. Набляга върху трансформациите, които се извършват при прехода от социализъм към пазарна икономика и особено след приемането на България в Европейския съюз (ЕС). Водеща е предпоставката, че глобализацията засяга и малките населени места, дори в най-дълбоката провинция, в не по-ниска степен от големите градски центрове, отбелязва тя.

Градове и граници

Според нея Свиленград е представителен за трансформациите, протичащи в поредица от градове по южната граница на България. Градът се намира в Югоизточна България, на два километра северно от границата с Гърция и на 14 км северозападно от границата с Турция. Близо е до два оживени гранично-пропускателни пункта - Капитан Петко войвода и Капитан Андреево. Разположен е на транспортен коридор 4 в посока Истанбул. Така, макар да е в периферията на страната, той има важно стратегическо местоположение, което се проявява най-вече в годините след приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. Всъщност това е така и в далечното минало - районът, в който е изграден Свиленград, попада на Виа милитарис - пътя, който е съединявал Рим с Константинопол.

През цялата си съвременна история Свиленград е дълбоко повлиян от близостта до границата, която на свой ред непрекъснато е променяна от сменящите се политики и идеологии, отбелязва проф. Елчинова. По времето на социализма границата е разглеждана преди всичко като отбранителна линия, а след промените се превръща в контактна зона, където непрекъснато протичат взаимодействие, обмен и взаимно влияние в сферата на културата, на социалния и икономическия живот. Така тя вече се асоциира с отвореност, динамика, мобилност, контакт и включване (противоположно на интерпретациите й в годините на държавния социализъм), отбелязва тя и допълва, че южната българска граница преминава през най-голямата практическа и идеологическа трансформация - от най-стриктно охраняваната и трудна за преминаване, тя се превръща в може би най-оживената и най-динамичната българска граница.

В резултат на тези промени местното население става много мобилно, защото облекчените гранични процедури позволяват лесен всекидневен излаз към Гърция и Турция и откриват нови възможности за работа, отдих, образование и др. За кратко време всичко това води до развитието на нов тип домашна икономика и в крайна сметка променя изцяло начина на живот на местните жители.

По времето на социализма в града има две големи фабрики - за производство на коприна и на нестандартно оборудване, които към днешна дата са редуцирани до малки цехове. Сега преобладават малките фирми в областта на транспорта, производството на храни, услугите. Заетост осигурява и Общината (учители, медицински персонал, музейни работници, администрация и помощен персонал). Може би най-големите работодатели са казината - в града има три казина и една игрална зала, всички с турски собственици, както и хотелите и заведенията, които никнат около тях. Най-добре платените и престижни длъжности обаче са на митницата, констатира ученият.

Западането на държавните предприятия в района се компенсира донякъде от развиването на малък бизнес с гръцки и турски капитали, отбелязва още Елчинова. Тя обаче допълва, че доста по-голям ефект върху местната икономика оказва възможността за работа отвъд границата, най-вече в Гърция. Там свиленградчани работят в различни сфери (селско стопанство, туризъм, домашни помощници, грижа за възрастни и болни хора) и под различна форма (някои пътуват всекидневно на работа през граничната бразда, други са сезонни работници, трети са на постоянна работа). Немалък брой местни бизнеси, особено в областта на услугите - магазини, фризьорски салони, зъболекари, адвокати, автомонтьори и др., се развиват благодарение на нарастващия брой клиенти от гръцката страна на границата. Някои жители на близки гръцки населени места предпочитат да наемат работници от България, за да им ремонтират битовата техника, защото им излиза по-евтино. Международни вериги отварят хипермаркети в Свиленград, които вечер и през уикендите са пълни с клиенти от Гърция. Българите на свой ред предпочитат да пазаруват на турска територия - купуват от перилни препарати през тоалетна хартия до дрехи и обувки. Те са привлечени както от ниските цени, така и от доброто качество на стоките по техните думи, отбелязва проф. Елчинова.

Парадоксът - хазартният бизнес е най-успешният и най-бързо развиващият се в града и околностите му

Чуждестранните инвестиции в Свиленград, където почти липсва индустрия, са доста ограничени и само от регионално значение в сравнение с големите градски центрове в България. С изключение на търговските вериги, чуждите инвестиции тук са сведени до местната и индивидуалната инициатива, отбелязва проф. Елчинова. Общината в Свиленград разчита на развитието на туризма за привличането на посетители от съседните държави, и от там увеличаване на местните приходи. Към момента обаче единствено успешен се оказва хазартният туризъм и съответно бизнес, който осигурява доста работни места за местните хора. Той е причина за специфичното оживление, което настъпва в града през уикендите, докато в останалата част от седмицата казината и ресторантите са почти празни. Освен това води до бърза печалба и разчита на улеснените гранични режими, малките разстояния и добрата инфраструктура. Този парадоксален успех на хазартния бизнес не е в унисон с плановете за развитие на общинската власт, които предвиждат развитието на еко- и културния туризъм, отбелязва Елчинова. Общината вече е инвестирала немалко средства за постигането на тази цел, но с несигурен успех към момента, посочва изследователката.

Ролята на държавата в местния живот

Присъствието на държавата в граничните региони е все още силно и осезаемо, като често влиза в противоречие с интересите на местните хора, смята изследователката. Една от намесите на държавата са опитите за ограничаване на контрабандата. Формите и обхватът на контрабандата са разнообразни, но някои от тях са се превърнали в "семеен бизнес" за част от местните хора, отбелязва тя. Друг пример е стриктният държавен контрол върху митниците. Държавата прави назначенията в свиленградската митница, като нерядко замества местни хора със специалисти, "внесени" от другаде, за да се спрат порочни практики. Държавните институции играят решаваща роля и в работата с бежанците - от решението къде да бъдат настанени до осигуряването на необходимите грижи и статут. Различните видове професионалисти, които работят с бежанците, са също така назначени от държавата. Само малък брой работни места остават за местните хора, основно в обслужващата сфера (хигиенисти, охранители, доставчици на храна). Въпреки че тези длъжности не са добре платени, те са желани на ограничения местен пазар на работната сила и според слуховете човек трябва да даде сериозен подкуп на съответните длъжностни лица, за да получи назначение, посочва тя.

Свиленград и ЕС

Политиката, водена на европейско равнище, е причина за промяна и предефиниране на идентичности; създаване на нови нагласи към хората, които живеят от другата страна на границата; преосмисляне на символи; поява на нови символни дейности и т.н. Приликите в начина на живот от двете страни на границата нарастват, нищо, че хората принадлежат към различни нации и са лоялни към различни центрове на власт. Може да се каже, че по южната българска граница се развива своеобразна "култура на границата", която е споделена и моделирана от хората, живеещи от двете страни, констатира изследователката.

Бих добавила само, че това непряко взаимодействие между европейските институции и жителите на Свиленград, е накарало последните по-ясно да осъзнаят значението на това да си европейски гражданин, отбелязва проф. Елчинова.

Европейското финансиране също така подпомага трансформирането на градската среда в Свиленград. Това не е едностранен процес. В действителност наличието на финансиране стимулира местната инициатива, мобилизира индивидите и институциите за развиването на нови компетенции и разгръщането на тяхната креативност. Тази проектна дейност не е еднакво успешна в различните места. Свиленград е сред положителните примери в това отношение, но много от малките населени места наблизо, а дори и някои по-големи градове, не са така успешни в усвояването на европейски фондове за градското развитие, отбелязва антрополотът Елчинова. По думите й трансформациите не протичат само на повърхността. Те не само засягат градската среда, а реорганизират в дълбочина градската тъкан в демографско, икономическо и културно отношение.

Център в периферията

В преплитането между глобално, национално и локално Свиленград се е превърнал в своеобразен "център в периферията", който управлява ресурсите в общината, както и в околни селища. Градът дори има амбицията да се докаже като локален център от транснационален мащаб, посочва проф. Елчинова. Според нея подобен статут не е достъпен за всеки малък град. Свиленград е добър пример за развитие на малък пограничен град в България.

Свиленград показва как близката граница е усилила влиянието на глобализационните процеси и е довела до нови модели на заетост, свободно време и общуване. Начинът на живот, който свиленградчани са развили в последното десетилетие, може да се определи като транснационален. Наличието на бежанци сред тях е в пряка връзка с конфликти и процеси от глобална значимост. Тихият, уединен, малък Свиленград внезапно се оказва пряко засегнат от това, което се случва на отдалечени места с конфликти и остри икономически проблеми, коментира ученият. Тя отбелязва, че по-общо казано, миграцията от и към града интензифицира влиянието на глобални процеси върху живота на местните хора.



/ТС/