site.btaБългария да приеме модела на Ирландия за развитие на анимационното кино, предлагат експерти

България да приеме модела на Ирландия за развитие на анимационното кино, предлагат експерти от Асоциацията на българските анимационни продуценти (АБАП). Това стана на организираната днес в Министерство на културата дискусия на тема „Добри практики и системи за финансиране на анимационната индустрия в ЕС“.  

„Преди около 15 години Ирландия не е имала въобще развита анимационна индустрия. Днес те са най-бързо растящата в Европа и една от най-добре развитите. И това не е някаква магия. Всичко започва с един пълнометражен филм, с номинация за „Оскар“. Тогава ирландското министерство на културата идентифицира, че това може да е ниша, която да се развие. Наемат агенция, която изготвя цялостен анализ на техния културен сектор и изработва стратегия за развитие, надграждане и опазване на ирландската култура и език. Тази стратегия е 10-годишна. На всеки няколко години се прави анализ докъде са стигнали, какво е постигнато и какви други стъпки да се приложат“, каза пред БТА Димитър Петров, председател на АБАП.

„Всъщност препоръките, които ние даваме, са обобщени и взети от тази стратегия на база на анализа за последните 10 години – какво има най-голям ефект и какво има най-голяма възвръщаемост. Част от препоръките са фокус върху копродукции, за да се изгради капацитет за производство чрез обмяна на опит. След това – фокус върху запазване на собственост, когато има местна продукция, защото местните продуценти са имали същия казус – създават нещо хитово и то се изнася в чужбина или се изкупува в Щатите. Инвестиция в развитие на местния сектор, инвестиция във всички тези методи на финансиране и на подкрепа“, каза още Димитър Петров.

„Използваме ирландския модел, първо, защото не са имали индустрия до преди десетилетия, а са успели да я изградят с целенасочени стъпки. Второ, защото са сходни по размер на населението, тоест, тази индустрия в момента обхваща 1100-1500 души. Това е абсолютно постижимо за държава с размерите на България. Трето, техните финансови инвестиции са постижими. Тук не става въпрос за десетки милиони, не става въпрос за милиарди, не става въпрос за стотици... Става въпрос за няколко проекта годишно. Инвестициите, които ние търсим, са колкото един пълнометражен филм български в момента, с възвръщаемост четири към едно, пет към едно, шест към едно“, добави още той.

„Идеята ни не е да вземем пари, които просто да ги харчим. Идеята ни е да създадем продукти с добавена стойност, културна стойност, но след това тези продукти да се върнат в икономиката на страната ни и да създадат още финансов ресурс. Така всъщност се случва растежът“, обясни Петров.

Подчерта, че в момента България е на много по-добро място от Ирландия, когато те са започнали да разработват тези процеси: „Тогава в Ирландия е имало 50-60 души. В момента българската анимационна индустрия е стотици хора. Имаме хора с опит, имаме хора, които са работили по международни проекти. Имаме хора, които завършват университети в чужбина и се връщат в България. И биха се върнали в България, ако те имат стабилна работа тук. Тоест, ние в момента имаме един много голям потенциал, който или можем да разработим, или можем да изгубим и да бъдем изнесени навън“.

„Много държим в този момент да създадем една сериозна междуинституционална връзка“, каза заместник-министърът на културата Георги Султанов. „Много се надявам, че с другите институции ще обсъдим тези неща, така че да уплътним разходването на средства. Така че през няколко пера да може да се помогне на развитието не само на анимационната индустрия. Защото този жанр няма как да бъде отделен от всички останали“, допълни той. Обясни, че законът за меценатството е на дневен ред в МК заради „стимулите, които бизнесът трябва да получи“.

„Със сигурност има голяма нужда и БНТ, и БНР, като обществени медии, както и всички други медии, да припознаят анимационното съдържание като важно за изграждането на културната идентичност на българските деца“, каза председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева. Припомни, че преди година и половина медийният регулатор организира кръгла маса за проблемите на детското и анимационното кино. „Впоследствие СЕМ затегна доста голяма част от контрола върху лицензионния режим на БНР и на БНТ“, добави тя. „Ние не можем да ги задължим това да е собствена продукция, но можем да ги задължим и да следим стриктно за това да има детско съдържание“, каза още Велева.

„Аз съм дълбоко убеден, че българските деца искат да гледат българска анимация тогава, когато тя им се предлага, и то по добър начин. Второто ми дълбоко убеждение е, че ако някога постигнем международен успех на сцената на киното, то ще бъде с българска анимация“, каза изпълнителният директор на Националния филмов център – Петър Тодоров. Той даде за пример латвийския филм „Потоп“, който взе „Оскар“ с бюджет от 3,5 милиона евро, което по думите му е под средния бюджет за Европа.

„Няколко много бързи неща трябваше да предприемем, за да може индустрията да започне да живее и да генерира някакъв резултат, който, за съжаление, още не е видим по кината. В момента има шест или седем филма в производство на различен етап. Наясно съм, че производството на един анимационен филм отнема ужасно много време. Надявам се, първите да започнат да излизат следващата година“, каза още той.

По думите на Петър Тодоров анимацията е жанрът кино, в който България изостава от всички европейски държави: „В игралното кино вече сме преди Хърватия и Кипър, горе-долу на ниво Румъния, малко преди тях“. Подобно е положението и при документалното кино. „Но в анимацията категорично сме на последно място“, заяви той.

На дискусията присъстваха представители на Министерството на туризма, Министерството на иновациите и растежа и Българската национална телевизия, които се ангажираха да запознаят своите ведомства с повдигнатите теми.

/ДД