Водната ефективност в Африка ще нарасне с 34 на сто през 2030 г. в сравнение с 2016 г. поради очакваното 60-процентно увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. Това пише Европейската комисия (ЕК) на интернет страницата си, позовавайки се на проучване, проведено от университета в Сарагоса и Съвместния изследователски център към ЕК (JRC).
В изследването се оценява въздействието на макроикономическите, климатичните и агрономическите фактори върху водния отпечатък на селскостопанските култури в африканския континент. За целта се използват техники за иконометрични панелни данни и се разглеждат потенциалните пространствени връзки.
Резултатите разкриват значителна пространствена зависимост във водния отпечатък в съседните държави, като по този начин потвърждават съществуването на пространствени отношения и подчертават необходимостта от координирани трансгранични политики за подобряване на по-ефективното използване на водата.
Тези пространствени отношения във водния отпечатък се дължат главно на споделени хидрогеоложки условия (общи условия на земята, които засягат капацитета за селскостопанско производство) и на тенденцията на държавите да имитират решенията на съседите си по отношение на аспекти като вида и обема на произведените култури или политиките, насочени към подобряване на водната ефективност, наред с други.
Сред разгледаните фактори, свързани с водния отпечатък, БВП на човек от населението се очертава като най-влиятелен. Това показва, че икономическото развитие улеснява намаляването на нуждите от вода за единица продукция поради технологичния напредък, подобрения инфраструктурен капацитет и по-стабилните икономически и политически условия.
Като се вземат предвид съответните въздействия върху добива, повишаването на температурата намалява водния отпечатък, което предполага, че по-високите средни температури водят до по-голяма суша, а това стимулира по-ефективното използване на водата. Тъй като промяната на температурата е следствие от изменението на климата, то този резултат подчертава как са приложени мерки за адаптиране към изменението на климата, за да се компенсират недостатъчните усилия за смекчаване на последиците.
Изследователите отбелязват, че по-високият дял земна площ, предназначена за селско стопанство, има тенденция да увеличава водния отпечатък на културите на африканския континент. Това предполага, че по-голям или по-обширен селскостопански сектор увеличава нуждите от вода за единица продукция. По-високият воден отпечатък на по-екстензивните селскостопански системи се дължи на по-ниските добиви, свързани с тези екстензивни системи, което може да доведе до по-ниска ефективност на използване на водата.
Проучването се фокусира върху африканския казус поради решаващата роля на селскостопанския сектор за изкореняването на глада, подобряването на продоволствената сигурност и оказването на влияние върху икономическия растеж и заетостта. Освен това наличието на водни ресурси силно обуславя селскостопанското производство и производителността на културите в африканските държави, които са все по-силно засегнати от сушата и в които има голяма зависимост от селското стопанство, разчитащо на дъжд.
/ЕС/
news.modal.text
