site.btaВ България постоянно има глад за работници, съобщи експерт от БТПП при представяне на проучване за нагласите на бизнеса за наемане на граждани от трети страни

Седемдесет и осем на сто от компаниите, участвали в анкетно проучване, са отговорили положително на въпроса дали имат нужда от допълнителни работници или служители. Това означава, че глад за работници, за свободна работна ръка, постоянно има, каза Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество и международни организации" в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), на Национална кръгла маса по проект "Функционално устойчива миграция и интеграция в България", партньори по който са БТПП и Центърът за предприемачество и управленско развитие. Проектът е финансиран от европейския Фонд "Убежище, миграция и интеграция". Почти 64 на сто от анкетираните посочват, че имат желание да наемат граждани от трети страни.

Проучването за нагласите им за наемане на работа на граждани от трети държави е направено чрез онлайн анкета с 13 въпроса, поставени пред българските работодател, която е била разпространена сред целеви групи работодатели от различни региони в страната, сектори и браншове.

Ключов фактор за наемането на работниците за 68 на сто от работодателите е професионалната квалификация. За 60 процента от работодателите са важни и така наречените меки умения - подходящи качества за изпълнение в срок и обем, а специалните умения за работа в екип и организираност са значими за почти 47 на сто от анкетираните. Работодателите посочват, че ценят дисциплината, отговорността, екипната работа почти толкова, колкото техническите умения. По отношение на предпочитания вид заетост, работодателите изтъкват, че се предпочита постоянна заетост, дългосрочната заетост също е приоритет. Това ни води до мисълта, че работодателите търсят стабилност и изграждане на устойчиви екипи, посочи експертът.

Според проучването гъвкавите форми на труд не са масово предпочитани, но все пак присъстват. Планирането на човешките ресурси е насочено към дългосрочни ангажименти, което пък се свързва с нужда от квалифицирани и добре обучени кадри, посочи Габриела Димитрова.

Мнението на анкетираните за наемането на граждани от трети страни

Почти 64 на сто от анкетираните посочват, че имат желание да наемат граждани от трети страни, а 56 на сто от тях имат своите специфични изисквания за наемането им. По отношение на специалните изисквания, компаниите посочват, че най-важните са притежаването на професионален опит и квалификация, като 52 процента от запитаните посочват това изискване. Знанията по български език също са важни и са с 22 процента от отговорите в анкета. Според експерта това е индикатор, че в някои сектори се наемат служители, които не владеят перфектно езика, но езиковата бариера не е от такова голямо значение за извършване на задълженията, а е важно да има комуникация, като това важи особено за сектор "Обслужване" и когато става въпрос за работа в екип.

Какво е важно за работодателите

Професионалният опит и практическата квалификация се утвърждават като най-съществения фактор при подбора на кадри, знанията по български език са релевантни за определени случаи в определени сектори. Образованието за българския работодател, когато наема чужденци, не е водещ фактор. Има значение за някои сектори, при които то се изисква от законовите рамки - например в медицински или технически професии, за които се иска определен ценз с диплома и образование, коментира експертът. Работодателите търсят преди всичко професионална квалификация, реален опит, оценяват високо личностните качества като отговорност, точност и екипност, както и способността за дългосрочен ангажимент, т.е. повечето тях търсят наемане за постоянен или поне дългосрочен договор.

По-малко значими фактори за българския работодател към момента са формалното образование, каква е формата на заетост - непълен работен ден или за сезон, както и специфични знания, като чужди езици, освен ако работата не го изисква.

Информация за стъпките за наемане на хора от трети страни

Четиридесет и шест на сто от анкетираните компании са посочили, че не разполагат с достатъчно информация за това какви са необходимите документи, процедури, изисквания и за стъпките за наемане на граждани на трета държава, 31 процента са казали, че имат частична информация, а 22,62 процента имат достатъчно данни.

Компаниите са посочили, че има нужда от допълнителна информация за процедурите за наемане и законовите изисквания, има нужда и от ясен алгоритъм за наемане, да има място, където работодателят може да се консултира по определена стъпка, какви са данъчните стимули при законно наемане на чужденци.

Опитът в наемането на чужденци

Двадесет на сто от запитаните компании са посочили, че имат опит в наемането на чужденци. Позициите, на които са наемали чужденци, са предимно такива, които са свързани с ръчен труд и работа с по-ниска квалификация, общи работници, работници в производството, готвачи, оператори на машини и т.н. - 60 процента от отговорите. Около 30 на сто са били свързани с професионални и специализирани услуги, наемане на служители с по-висока квалификация - лекари, водолази. Само 7 процента от анкетираните са посочили, че имат опит в наемането на чужденци в управленския състав. Тези, които нямат опит в наемането на чужди граждани, са малко над 63 процента и те споделят отрицателния си опит, свързан със сложните административните процедури, бавния процес за наемане на кадри от трети страни.

Положителните аспекти от наемането на чужденци, посочени от респондентите в проучването, са свързани с това, че компаниите възприемат тези работници като по-мотивирани и ефективни.

Някои от работодателите споделят, че виждат голяма тежест в бюрократичните затруднения и по думите на експерта това е една от основните бариери пред компаниите. Комуникациите и културните предизвикателства също са над дневен ред пред компаниите, но интеграцията на чужденците в работния процес се оказва по-лесна за някои от компаниите и те споделят, че са доволни от хората, които са наели и смятат да ги задържат за по-дълго време, дори искат да разширят броя на чужденците, които работят при тях.

Препоръките на БТПП

БТПП вижда възможност за облекчаване на процедурите по наемане на хора от трети страни чрез използване на дигитални технологии, да има процеси за дистанционно консултиране при възникване на проблем или въпрос, намаляване на изискванията за документи при повторно наемане. Според БТПП полезни биха били и пилотни програми за опростени процедури за малки и средни предприятия за наемане на чужденци. Политиките за намаляване на административната тежест следва да се приоритизират по региони, като в по-слабо представените може да се приложат някои стимули за работодателите по линия на администрацията, облекчени процедури и други.

За проучването

Проучването сред 84 респонденти е било с продължителност един месец. Запитаните компании са били предимно малки и средни предприятия, почти 6 процента от участниците в него са големи компании, а средните са около 17 на сто. Водещ сектор сред компаниите, които са участвали в проучването, е преработващата промишленост - повече от 35 процента, което се обяснява със значимостта на тази промишленост за нашата икономика и процесите по привличане на работна ръка от трети страни, коментира Габриела Димитрова. Секторът, който се представя на следващо място, е търговията - с повече от 22 процента, което по думите на експерта е високо участие поради необходимостта от сезонни нискоквалифицирани кадри, особено в позиции, които касаят логистиката и директно обслужване. По отношение на административни и спомагателни дейности, компаниите, които са участвали в проучването, са около 11 процента. Секторите, които са средно представени в това проучване, са строителство, телекомуникации, информационни и комуникационни технологии, транспорт, складови дейности, здравеопазване, социални дейности, още по-слабо са застъпени хотелиерство, професионални дейности, научни изследвания, селско и горско стопанство, култура, обясни експертът.

Най-силно представен е Югозападният район на планиране - почти 35 процента от запитаните компании, което е заради съществената концентрация на компании в региона, включително в столицата.