site.btaВъв времена на глобални предизвикателства хората търсят не просто почивка, а възможност за възстановяване, превенция и качествен живот, каза зам.-министър Георгиева

Във времена на глобални предизвикателства хората търсят не просто почивка, а възможност за възстановяване, превенция и качествен живот, каза зам.-министър Георгиева
Във времена на глобални предизвикателства хората търсят не просто почивка, а възможност за възстановяване, превенция и качествен живот, каза зам.-министър Георгиева
Официално откриване на Дванадесетия годишен конгрес на Български съюз по балнеология и спа туризъм в Hyatt Regency Pravets Resort. Темата на конгреса тази година е "Балнеология, претенция чрез природата и климатична устойчивост в бъдещето на българския здравен туризъм". На снимката: модераторът и.д. председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм Д-р Сийка Кацарова (вляво) и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева (вдясно). Снимка: Милена Стойкова/БТА

Във времена на глобални предизвикателства хората търсят не просто почивка, а възможност за възстановяване, превенция и качествен живот, каза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева на дванадесетият годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА). Конгресът започна днес в "Hyatt Regency Pravets Resort" в Правец под надслов "Балнеология, превенция чрез природата и климатична устойчивост в бъдещето на българския здравен туризъм". БТА е медиен партньор на събитието.

По думите на заместник-министъра темата на конгреса е изключително важна, защото бъдещето на туризма включва здравето като неотменна, но основна ценност.

Именно поради тази причина балнеологията, съчетана с климатолечението, не бива да се разглежда само като лечебна практика, а като интегрирана част от туристическото преживяване, посочи Георгиева.

Тя изрази увереност, че форумът ще даде ценни насоки за устойчиво развитие на сектора, ще очертае нови тенденции и ще затвърди ролята на България като привлекателна дестинация за здравен туризъм в Европа.

Заместник-министър Георгиева каза, че голяма част от усилията на ресорното министерство за развитие на здравния туризъм са насочени в посока създаване и налагане имиджа на България като целогодишна дестинация за здравен туризъм, в това число усъвършенстване на нормативната рамка за неговото развитие. Развитието на здравния туризъм е припознато като един от приоритетите ни за развитие в актуализираната национална стратегия за устойчиво развитие на България в периода 2014 – 2030 г., както и в изготвения специално план за развитие на здравния туризъм, посочи Георгиева.

Тя изрази мнение, че от съществено значение е съвместната работа с партньорите от останалите ведомства, с туристическия бранш в страната, с неправителствения сектор в България и Европа, с медиите, с които да се обменят идеи и да се обсъдят належащите стратегически важни стъпки за успешното развитие на здравния, балнео и СПА туризъм и успешното му позициониране на световния туристически пазар. "Считаме, че климатолечението е неразделна част от здравния туризъм и в съчетание с балнеологията се превръща в ключов елемент от съвременното разбиране за здравословния начин на живот", каза Георгиева.

По думите на заместник-министъра в резултат на предприетите действия СПА туризмът у нас продължава да се развива активно и интересът на българските граждани към него нараства. Тя допълни, че този туризъм осигурява значителна част от приходите по време както на активния, така и на неактивния сезон.

Ирена Георгиева цитира данни за 2024 г., според които най-посещавани дестинации с развит балнео и СПА туризъм са община Велинград с повече от 340 000 регистрации, Разлог – над 170 000, Хисаря – над 150 000. Голям интерес има и към общините Сандански, Павел баня, Гърмен, Девин, Кюстендил, Сапарева баня, Вършец, Минерални бани, Стрелча, Костенец, Долна баня и други.

Преимуществата на балнео и СПА туризма за икономиката са свързани преди всичко с предоставянето на комплексна услуга, привличането на по-платежоспособни гости, откриване на нови работни места, посочи Георгиева.

По думите ѝ качеството на добра цена е основен мотив за избора и поведението на туристите не само в България. Посетителите в СПА обектите у нас са предимно български туристи, а делът на чуждестранните гости е значително по-малък и те са предимно от съседните страни. Мотивите за избор на СПА курорт сред българите са различни – младите търсят почивка, развлечение, отбелязване на личен празник, а по-възрастните целят лечение, профилактика, подобряване на общото здравословно състояние. Предпочитат се четири- или петзвездни хотели, както и специализирани медицински СПА центрове и хотели с такива, отбеляза туристическият заместник-министър.

Тя цитира данни за 2024 г., според които средният престой в българските СПА курорти на туристите от съседните на България държави е в рамките на две до три нощувки, но на туристите от Израел е по-дълъг - между пет и шест нощувки.  

По думите ѝ се наблюдава и наличие на инвестиционен интерес.

/ЕС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 22:42 на 11.09.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация