site.btaСелскостопанската политика на ЕС след 2023 бе тема на уебинар, излъчен от Европейския парламент в София

IF 15:04:31 21-01-2022
IS1501IF.014
селскостопанска политика - ЕС - уебинар

Селскостопанската политика на ЕС
след 2023 бе тема на уебинар,
излъчен от Европейския парламент в София


София, 21 януари /Людмила Спасова, БТА/
Стратегическият план за земеделие в периода след 2023 година е жив организъм, който ще търпи промени, защото в 14 законодателни акта ще бъдат разписани конкретните цели по държави във връзка с европейския зелен пакт. Това каза Атидже Вели, евродепутат от ДПС и член на Европейския парламент от групата на "Обнови Европа" по време на уебинар на тема "Развитието на селското стопанство след 2023 г.", излъчен на страницата на Европейския парламент в София.
И ако в началото този зелен пакт звучеше като едно емоционално намерение на ЕС, вече работим по конкретни цели с конкретни инструменти, добави тя. Евродепутатът каза, че следващото предизвикателство за България ще бъде свързано с работата и подготовката по този законодателен пакет и "дано да наваксаме закъснението по Статегическия план към момента, за да може следващите етапи да текат гладко. Надявам се едновременнно с това и Планът за възстановяване да бъде готов, за има България време да изпълни инвестиционните намерения в този план", заяви Вели. "Общо 70 на сто от средствата трябва да бъдат изразходвани до края на 2023 г. и останалата част до края на 2025 г.", аргументира скептицизма си тя.
Зам.-министърт на земеделието Момчил Неков, който също участва в уебинара, подчерта, че Стратегическият план за земеделие и Националният план за възстановяване и устойчивост са забавени по обективни причини - два служебни кабинета, преди тях друго управление. "На финалната права сме, предстоят още няколко тематични работни групи за уточняване на въпросите за размера на бюджета, националното съфинансиране, ставките по различните интервенции", каза Неков.
Така разработен, Стратегически план за развитието на земеделието и развитието на селските райони за периода 2023 - 2027 г. няма да остане в този си вид до края на програмния период, а ще се променя в съответствие с новите законодателни актове, които предстои да се приемат. В ЕП сега се работи по плана за биологичното производство, който включва общо 23 мерки и предстои неговото включване в плана, посочи още Атидже Вели. Тя подчерта, че страната ни има потенциал да развива биологичното производство особено при малките фермери и в селските райони, но конвенционалното производство също има своето място. Така че ще работим за балансирани предложения и мерки, каза тя.
"В нашето земеделие липсва окрупняване на производствата, а оттам и липсата на оборот. Това създава проблем при възвръщаемостта на инвестициите. Държави като Франция и Германия където кооперативния механизъм е много силен от стотици хиляди и там се постигат огромни обороти. При нас целта е с финансови стимули да може да се окрупни сектора", каза още по време на форума зам.-министър Момчил Неков.
Неков информира, че се предвиждат секторни бюджети по чувствителните направления. Тези сектори ще бъдат с приоритет, както и малките производители и това е заложено в коалиционното споразумение. Останалите ще се стимулират чрез коопериране, за да са конкурентноспособни и на националния, и на международните пазари, посочи той.
Според Неков интересът към инвестиционните мерки е достатъчно голям и няма опасност от неусвояване на всички европейски средства. Целта ни е да увеличим националното съфинансиране, подчерта той.
Зелените плащания, които досега бяха изпълнявани доброволно, стават задължителни заради спазване на екологичните марки заложени в зелената сделка, коментира още зам.-министърът.
В новата политика, заложена в коалиционното споразумение за земеделие, е определен таван на плащанията от 100 хил. евро на плащанията плюс признаване на фонд Работна заплата, посочи той. Неков каза още, че има възможност да се създаде Взаимоспомагателен фонд, както и Гаранционен фонд, който да обезпечи проектите по конкретни мерки. Целта на този фонд е да гарантира пред търговските банки платежоспособността на производителите, без да е необходимо да ипотекират имущество, което често не достига, като гаранция, за да бъде спечелен даден проект.
Пчеларската програма ще бъде обезпечена с максимума от 8 млн.евро, уточни зам.-министър Неков в дискусионната част на форума.
Сектор "Плодове и зеленчуци" ще бъдат защитени от нелоялната конкуренция и сивия сектор чрез обвързаната подкрепа, тъй като при него има минимални изисквания за представени фактури. Възможността за късите вериги и договорите с търговските вериги са друг инструмент, посочи Неков в отговор на друг въпрос.
Освен това в Стратегическия план са предвидени средства за напояването във всички възможни планове и интервенции, посочи Момчил Неков. Той не можа да уточни точните бюджети за това, но секторът е гарантирано включен, защото по думите му, за да правим селско стопанство, ни трябва достъп до земя и напояване.
Бюджетът за инвестиционни мерки е към 200 млн. евро, заложени в Стратегическия план, но към него е предвидено и национално съфинансиране, чийто пълен размер ще стане ясен след около 2 седмици, при окончателното приемане на стратегическия план за земеделие, каза Неков.
Атидже Вели посочи, че България е една от малкото държави, която не използва кохезионния фонд и освен национално финансиране би било добре да разширяваме обхвата и за европейско финансиране в Стратегическия план.
Целта на преразпределителното плащане, което стана задължително в новата стратегия, е, когато има по-голяма поляризация в размера на стопанствата и прекалено голяма част от средствата отиват в големите стопанства, то да има възможност да се пренасочват част от средствата към малките стопанства. Това обясни в отговор на въпрос третият участник в дискусията - Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел.




/ИС/