site.btaИнвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж на България, сочи проучване

България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж. Оценката й от 28,99, която я поставя в сегмент "слабо представяне" на индикаторния индексограф и последното двадесет и седмо място сред страните в ЕC, са ясен сигнал за хронични дефицити в стратегическите й политики. Това сочи извод от анализ на данните от индекса на Българската стопанска камара (БСК) "Ефективност на икономическата политика" за 2024 г., представен пред журналисти днес.

Камарата представя индекса за втори път. В основата му стои концепцията за т.нар. "образцов триъгълник на икономическата политика", който включва три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. В настоящото издание на индекса е поставен специален фокус върху показателите, включени в първия стълб - "Инвестиции и иновации". 

"Целта не е да се отчайваме, напротив. Европа не е светът и в този свят вярвам, че за България като икономика има достойно място", коментира резултатите председателят на Камарата Добри Митрев. Той изтъкна, че изследването се прави изцяло със средства на БСК. "Ние ще продължим да го правим. Дали държавата ще го възприеме като инструмент, ми е трудно да кажа, но ние ще им го подарим и ще им го подаряваме и всяка следваща година", заяви Митрев. Той посочи, че чрез изследването на Камарата се предоставят част от възможните решения България да подобри позициите си. "Това обаче не е състезание за медал, а за това как българските граждани, българското общество се чувства. Ние искаме накрая обществото, бизнес операторите да усетят като чувство това, че сме се придвижили напред", каза председателят на БСК и изтъкна, че целта на индекса е постигането на конкурентоспособна България.

България се нарежда на последно място сред ЕС-27 по инвестиции и иновации, по реформи и институционална среда се отчита слабо подобрение, а по ефективност на бюджетната политика страната се изкачва от 24-о на 19-о място сред държавите от ЕС.

Резултатите от анализа в стълб "Инвестиции и иновации", базиран на девет ключови индикатора, сочат, че България продължава да бъде на последното място сред 27-те държави членки на ЕС с оценка 18,89, което я позиционира в сегмент "лошо състояние" на индикаторния индексограф на БСК.

За съжаление, българската икономика не е иновативна, коментира председателят на БСК Добри Митрев. Христина Каспарян, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК, посочи, че устойчиво инвестициите в наука и образование в България са под един процент (0,7 - 0,8 процента) в последните пет-шест години, като от този процент над 60 на сто е делът на предприятия, които инвестират в иновации и развойна дейност.

Сред препоръките на БСК по отношение на инвестициите и иновациите в краткосрочен план са облекчаване на административните пречки за инвестиции и ускорено приемане на реформи, насочени към улесняване на вложенията в стратегически сектори чрез оптимизиране на регулаторните процедури, въвеждане на стимулиращи данъчни режими и улеснен достъп до финансиране, привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти, стимули за иновации и технологичен трансфер, насърчаване на дигиталната трансформация на бизнеса и чрез създаване на стимули за цифровизация на малките и средните предприятия, вкл. целеви субсидии, грантови схеми и преференциални кредити за дигитализация, повишаване на осведомеността сред малките и средните фирми за ползите от дигитализацията чрез практически обучения, данъчни облекчения или ваучерни програми за обучения и др.

В стълб "Реформи и институционална среда" България е сред седемте държави от ЕС със слабо подобряване на представянето си спрямо предходната година. Страната се изкачва с една позиция, от 26-о до 25-о място, като след нея остават Словакия и Румъния.

По третия стълб "Ефективност на бюджетната политика" сравнението на оценките по показатели показва, че България подобрява оценката си на годишна база при превишението на ръста на производителността над ръста на средната работна заплата, и донякъде при държавния дефицит и държавните капиталови разходи. Основният фактор, който се отразява негативно на общата оценка по този стълб, е значително по-слабата оценка при външнотърговското салдо.