site.btaДискусия на тема "Мисия Зелени Иновации: Възможности за развитие на България" се проведе в София

Дискусия на тема "Мисия Зелени Иновации: Възможности за развитие на България" се проведе в столичното Ларго днес. Организатори на събитието бяха от платформата MOVE.BG и с него те потърсиха отговор на въпроса защо зелените иновации са предпоставка за благоденствие. 

Разговорът протече в два панела. В първата част участваха Богдан Богданов, народен представител от парламентарната група на "ПП-ДБ"; Владимир Данаилов, народен представител от парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 49-ото Народно събрание и бивш заместник-кмет с ресор "Дигитализация, иновации и икономическо развитие" на Столична община през 2020 година; Радослава Масларска, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Ирина Илиева, оперативен директор на "Джуниър Ачийвмънт България" (Junior Achievement Bulgaria). Обсъдените в този формат въпроси засегнаха темите за необходимостта от смяната на наратива, че зелените иновации са ненужни и какво трябва да се направи така, че икономиката да поеме по пътя към устойчивостта. 

Във фокуса на втория панел бяха поставени общините и по-конкретно ролята на зелените иновации в развитието на местните общности. В него участваха Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ; Яна Дочева, началник на отдел "Международно развитие" в Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Георги Стефанов, член на Управителния съвет на Българската Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ) и Любо Георгиев, ръководител на сдружението "Екипът на София".       

"Зеленото, ако мога да го перифразирам, не е просто цветът на чистата природа, а е икономическата устойчивост и сигурността, която е необходима, за да осигурим просперитета и благосъстоянието на хората и от тук на нашия континент" посочи Богдан Богданов. "Сега имаме голямата възможност, благодарение на "шамара", който получихме от САЩ, да се събудим и да знаем, че трябва да съберем европейските умове на едно място. Да съберем нашите институции на едно място и да поставим приоритетите - както национални, така и европейските". 

Богдан Богданов смята, че не трябва да се поставят под съмнение поставените цели за въглеродна неутралност. 

В сегашната ситуация той се обяви за мерки, които ясно да покажат, че държавата застава зад българския бизнес, а именно като облекчи бързо административните пречки пред компаниите за иновации.

Прагматичният подход е добрият подход както за България, така и за Европа, смята Владимир Данаилов, обвързвайки темата за устойчивостта с конкурентоспособността и автономията на европейските компании. Според него държавата трябва да създава законова рамка, която да насърчава иноваторите и на частния сектор като цяло. 

Владимир Данаилов е убеден, че ускоряването на зелената трансформация може да дойде по линия както на големите корпорации, които той определи като основен играч в процеса, включително и чрез сътрудничеството си със стартъпите, а така също и по линия на създаване на централизирано звено на национално равнище за управление на трансформацията. 

Богдан Богданов също припозна необходимостта от централизирано и координирано управление на процеса. Освен това той предложи и създаване на механизми за стимулиране на частния сектор, както и идеята държавни предприятия да изпълняват функцията на платформа за насърчаване на иновациите.    

"Бизнесът трябва да се увери, че ще спечели от зелената трансформация", посочи Радослава Масларска и добави, че "той трябва да вижда финансови и нефинансови ползи от съфинансирането на зеления преход". 

Затова тя предложи държавата да измери ефекта от въвеждане на устойчиви практики и на последващо ниво да осигури пряк или непряк достъп на бизнеса до направените анализи по сектори и остойностяване на инвестициите и ползите от тях. Радослава Масларска също се обяви за облекчаване на административната тежест, за разбираеми и приложими регулации, за наличието на данъчни стимули, нисколихвени заеми и субсидии. 

Финансирането на зеления преход, смята Масларска, може да стане и по модела на публично-частните партньорства и емитирането на зелени облигации, на първо време от правителството, а впоследствие и от частните участници на пазара, като търговските банки например. 

Ролята на неправителствения сектор в процеса на промяна на наратива около зелените инвестиции коментира Ирина Илиева. Ръководителката на "Джуниър Ачийвмънт България" смята, че неправителствените организации трябва да раждат големите идеи, променящи съществуващото статукво. 

"Единственият начин България да бъде икономически лидер и просперираща държава е да наблегне върху иновациите", посочи Владимир Данаилов, определяйки стартиращите и иновативните компании за ключ към създаване на този вид икономика - сътрудничещи си с големите корпорации, ускорени от законодателната рамка, с финансови и нефинансови стимули и целенасочено стимулиране на иновациите.   

От решаващо значение, според Богдан Богданов, е наличието на среда в България, която да се характеризира с последователност в политиките, надпартиен консенсус и дългосрочен стратегически хоризонт.

За необходимостта от последователност, стратегически решения, синхрон и не разпиляване на инвестициите призова във втория панел на състоялата се дискусия "Мисия Зелени Иновации: Възможности за развитие на България" и Надя Данкинова от Фонд ФЛАГ. 

"Убедено мога да твърдя, че през всичките години (в предходните програмни периоди – бел. авт.) ние разпиляваме инвестициите и предоставяйки ги на парче, губим фокуса, развитието, надграждането и растежа", обясни тя. 

Надя Данкинова смята, че трябва да се промени подходът при възприемането на зелените инвестиции като неясни такива и налагани отвън, до свеждане на ползите от тях до най-малката фирма в страната и гражданите. 

За Яна Дочева от НСОРБ ползите и предизвикателствата при инвестициите в устойчивост са идентични с тези, пред които е изправен и бизнесът. 

"Общините осъзнават ясно нуждата да се върви към зелена трансформация, обвързана с технологичната такава. Не можем да имаме зелени иновации, без да имаме напредък в технологичната сфера. Вярвам, че все повече ръководства на общини го осъзнават и имаме хубави примери както при големи, така и при по-малки общини в страната, приобщаващи в дейността си бизнеса и академичния потенциал, каза Дочева. 

Яна Дочева посочи, че на този етап процесът на местно ниво е затрудняван от липсата на данни и на достъпа на общините до данни, които по думите й са от решаващо значение за появата на иновации на общинско равнище. Тя обърна внимание в хода на разговора и върху значението от интелигентна специализация на даден регион и община, тоест на намиране на решения, съгласно нуждите на всяка отделна община и конкретен район.

Георги Стефанов от БАГЕ определи зелените иновации като шанс за икономически просперитет на общините. Тези перспективи обаче, според Стефанов, се сблъскват с липсата на институционален капацитет по места, на липсата на кадри и не на последно място с предизвикателството общините да станат притегателно място за кариера на младите хора, като носители на промяната и иновациите.

Любо Георгиев от "Екипът на София" смята, че малки и средни общини могат да привлекат интереса към себе си посредством изпращани от тях послания, които е добре да бъдат подкрепяни с действията на местната власт.  

"Какво да е посланието, което да е хем да убедим гражданите и хем да привлечем хора, може би нещо, което се превръща в тенденция през последните години, е родолюбието. Истинският патриотизъм, според мен, е това човек да се грижи за средата около себе си, като мислиш отговорно и не се стремиш да използваш всеки един ресурс за бързата печалба", каза Георгиев. 

Днешният разговор е последващ на друга дискусия във формата на платформата "Мисия Зелени Иновации", допринесъл за изготвянето на публикувания на 7 април доклад "Мисия Зелени Иновации: компас към просперитет". Докладът, съдържащ 200 идеи на повече от 40 участници в предходния дебат, може да бъде намерен тук.