site.btaСтудии и статии, писани в продължение на 50 години, са събрани в книгата „Изкуството: теория и история“ на проф. Чавдар Попов

Студии и статии, писани в продължение на близо 50 години, са събрани в книгата „Изкуството: теория и история“ на проф. Чавдар Попов. Премиерата на изданието ще е на 24 април в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) с участието на издателя акад. Иван Гранитски и проф. Иван Маразов, съобщи пред БТА авторът.

„Аз направих тази селекция и мисля, че такова издание има смисъл, тъй като повечето от тези материали са публикувани или в списания, които вече не излизат и трудно могат да бъдат открити, или в сборници с много малък тираж. Общо взето, става дума за една донякъде и реактуализация на част от тези материали, и за една равносметка, която вече на моята възраст мисля, че е логично да бъде направена“, отбеляза проф. Попов.

Той разказа, че проблемните и тематични центрове на материалите в книгата са два – теорията и методологията, от една страна, и изкуството на 20-и век, от друга. „Включени са също така някои студии и статии, които се отнасят до вече по-конкретни прояви на изкуството, например, свързани с кубизма, съпоставки между френската и българската живопис. Има и един материал, който прави сравнителен анализ между изкуството на Джото и на Панселинос. Това са художници, които се изявяват в първите десетилетия на 14-и век, единият - на Запад, другият - на Изток“, обясни авторът.

Проф. Чавдар Попов посочи, че сред материалите в сборника има такива, които биха представлявали интерес за специалистите, както и други, които биха били подходящи за по-широка аудитория. Някои от текстовете са доста специализирани, свързани с етнологични проблеми, теоретични проблеми на изкуствознанието, например, а други са с малко по-широк обхват, включително има и такива, които специално по отношение на постсоциалистическото изкуство, на постмодерното изкуство, отварят възможност по-широк кръг читатели да се докоснат до някои актуални проблеми на изкуството, каза изкуствоведът.

По думите му неговият стремеж винаги е бил да пише и осмисля процесите от научна гледна точка, не толкова от публицистична или есеистична. „Моята цел обикновено, за разлика от други колеги, които се насочват повече към конкретни произведения, конкретни автори и имат съществени приноси в тази насока, е да търся основно повече някаква тенденция, насока на развитие - да мога да изявя по-общите процеси, закономерностите в еволюцията на изкуството. И в този смисъл вниманието към отделната изява, към отделната творба и т.н. малко или много отиват на втори план за сметка на по-общото и по-значимото от типологична гледна точка, като процес, насока, тенденция“, посочи проф. Попов. Допълни, че, доколкото му е известно, някои от илюстрациите в книгата се публикуват за първи път у нас.

Проф. Чавдар Попов е изкуствовед. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009), „Въведение в теоретико-историческото изучаване на пластическите изкуства“ (2021). Публикувал е над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина.